Уважаеми читатели,
Екипът на ЯмболПРЕС съвместно с РИМ- Ямбол представя на вашето внимание творческия проект „Свободата и ямболци”, посветен на 141г. от Освобождението на България от Османско владичество. Автор на проекта е уредникът от музея Христина Женкова. Целта е в пет поредни материала да представим участието на ямболци в Освободителната Руско-турска война 1877-78г.
Първият от материалите, които ще предложим на читателите си е
ИМПЕРАТОРСКИ ДАР ЗА СЕЛО МАЛОМИРОВО
Христина Женкова – РИМ Ямбол
Освобождението на България от турски робство е от онези събития в българската история, за които казваме, че са национален капитал. Колкото времето ни отдалечава от датата 3 март 1878г. толкова нейното значение и смисъл стават по –големи за всеки българин. За това и всички предмети, свързани с войната не са само спомен, но и истинска реликва.
Във фонд „Възраждане” на Историческия музей се съхранява църковно-славянска книга КАНОННИК от 1876г., печатана в Синодалната типография в Москва.
Книгата представлява книжно тяло с формат 12/18 см, подвързано с черна хартия, в сравнително добро състояние. Съдържа 207 страници текст, печатан с черно-червени букви. За съжаление не разполагаме със сведения по какъв начин тази книга е постъпила в музея.
На първия бял лист на книгата има приписка / ръчно изписан текст / с лилаво мастило. Печат на църквата „Св. Георги” от с. Маломирово има на 3-та и 74-та страници.
Именно приписката от първата страница прави Канонникът реликва. Тя гласи:
„ КНИГА СИЯ КАННОНИКЪ ПОДАРЯВА СЯ НА ЧЕРКОВАТА СВ-ГО ГЕОРГИЯ ВЪ с. ХАМБАРЛ: ОТ НЕГОВО В.ИМПЕРАТОРА АЛЕКСАНДРА ІІ-ий, ВСЕРОСИЙСКИЙ САМОДЪРЖЕЦЪ,ЧРЕЗ ХОДАТАЙСТВОТО НА НЕГОВО ПРИОСВЕЩЯНСТВО МИТРОПОЛИТА СЛИВЕНСКИЙ, СЕРАФИМА. 28.Окт.1878г.”
Интересен е въпросът откъде този интерес и благоволение на руския самодържец към с. Маломирово и неговата църква. Отговор на този въпрос бихме могли да потърсим в историята на селището от периода на турското робство. Чисто българско по своя етнически състав по време на Освободителната война /1877-78г./, 45 от неговите жители са избити от турците. Петдесет години преди това /1830г./ голяма част от обитателите на селото напускат домовете си и се изселват в Южна Бесарабия /Русия/.
Години след това е построена черквата в селото носеща името на Св. Георги /1834г./, към която имало и българско училище.
Известна е голямата роля на Сливенския митрополит Серафим за защитата на българското население от посегателствата на турците по време на Априлското въстание от 1876г. и по време на Освободителната война. Чрез него вероятно руския император Александър ІІ, чрез своята канцелария удостоява селото и църквата в него с този височайши дар.
Поне засега не ни е известно подобен жест да е правен за друго селище от района. Това прави този Канонник изключително ценен за поколенията предмет, съхранен през годините и запазващ спомена за онези вълнуващи първи дни на Свободна България.
You must be logged in to post a comment.