ХГ „Жорж Папазов“ – Ямбол и Община Ямбол представят:

 

Изложбата бе замислена с работно заглавие „Голо тяло“. Но в процеса на работа по изграждане на експозицията се наложи идеята, че едно по-различно наименование ще разшири внушението ѝ. В крайна сметка се оказа, че думата „интимно“, като заглавие, най-добре разкрива това, което изложбата трябва  да разкрие пред зрителя.

Интимността се появява в моментите на усамотение, на уединение, на почивка. Тогава  човек сваля бронята. Съблича ежедневната защитна екстериорна поза и на нейно място се появява крехкият интериор на същинската одухотворена, уязвима човешка природа. Голотата е символ на тези интимни моменти и именно поради тази причина в творбите от експозицията присъства толкова много телесност.

Тук е моментът да се подчертае това, което всеки интелигентен човек знае и което е един от важните аспекти на изложбата: категоричната, трафаретна разлика между съблеченото тяло и голото тяло. Съблеченото тяло е просто един първичен, биологичен обект, интересен само за медици и биолози, доколкото голото тяло е художествена идея, която идва да разкаже друга гледна точка, да внуши определен смисъл…

Голото тяло е жанр в изобразителното изкуство. Би могло да се каже, че той  започва от Адам и Ева, които са били облечени в своята голота,  минава през Вилендорфската Венера, през всички Антични и Ренесансови богини, съвършени и непознаващи свян.  И стигаме до „Красавиците от Авиньон“ и то не за друго, а само да подскажем, че художественият възглед за женската красота, за красотата изобщо, в различните епохи е имала различни измерения.

Друг аспект в изложбата е въпросът: защо в творбите от експозицията преобладава женското голо тяло. В тази връзка може да се каже, че голото тяло,  като художествена  идея  винаги се конструира от двама души. Този, който наблюдава, и този, който бива наблюдаван. Това са две различни роли, две различни позиции – активната  на наблюдаващ  и пасивната на наблюдавания. И няма нищо по естествено от това,  в активната роля да видим мъжа, а в пасивната – жената, която издига в култ своята красота, но пак през погледа на мъжа. Тези две роли са колаборативни, кохерентни, взаимосвързани. Те не могат една без друга. Пак, в този смисъл трябва да се допълни, че няма непристойни гледки – има само непристойни погледи…

Образованието по изобразително изкуство и голото тяло също са неразривно свързани. Изобщо, човешкото тяло стои на самия връх на еволюционното стъпало и като такова се приема, че да нарисуваш човешка фигура е нещо изключително сложно в художествената практика. Затова в програмите на учебните заведения по изобразителни изкуства, рисуването на голо тяло задължително присъства. Неизбежно, обаче, в тази изложба присъства и другият момент: творби, които илюстрират борбата с академичното. Точното следване на натурата, както и демонстрацията на детайлни познания по пластична анатомия, не се счита непременно за връх в художественото майсторство.

Вероятно няма художник, без оглед на естетически му възглед, да не е посветил поне една творба, поне една рисунка, на голото тяло.

В изложбата „Интимно“ сме включили 33 творби на едни от най-изтъкнатите български живописци: Йордан Кисьов, Димитър Казаков-Нерон, Янаки Манасиев, Светлин Русев, Георги Божилов-Слона, Янаки Кавръков, Александър Петров-Лавандулата, Валентин Колев, Наум Хаджимладенов, Екатерина Савова-Ненова и др.

Ямболските художници в експозицията са представени от Ганчо Карабаджаков, Георги Живов, Тодор Янков, Дона Неделчева, Кольо Инджов, Боряна Чапърова, Йордан Ресански и др.

Голото тяло несъмнено е жанр, който ще занимава творците поне дотогава, докато има художници търсещи тайната на красотата на женското тяло и на жената изобщо.