ФИЛОСОФИЯ, ПОЛИТИКА И МОРАЛ

ОГНЯН ОГНЯНОВ – 2003 г.

Преди известно време – около три години, присъствах на една обществена среща, на която главно действащо лице беше един тогавашен действащ политик – на висок пост. 

Не си спомням вече дори къде се провеждаше тези среща, но отлично си спомням един от въпросите, който беше зададен от някой от присъстващите:

“Могат ли да живеят в едно политиката и моралът”?

Ще ви кажа какво отговори политикът:

“ Могат! Моралът и Политиката могат да живеят успешно в един човек. Необходима е обаче сила, чрез която човек да устои на предизвикателните предложения, които има възможност да получи, когато се намира на върха.”  

Тогава си помислих, че този човек се опитва да корелира по някакъв начин двете абсолютно самостоятелни форми – Политика и Морал.

И може би на пръв поглед не политиците, а философите биха съчетали едновременно морала и таланта, мисълта и действието. И ако Сократ е първият, който издига нравствеността и морала до начина на живот и действията на човека, то той самият е и от последните, които правят това. И в съдебния процес и в смъртната присъда, издадена от съда в Атина, Сократ  доказва, че начинът на мислене, може да се препокрива с начина на живот. Или както казва Хегел: “Философията на Сократ отговаря на начина му на живот”. А думите на Сократ пред Атинския съд са “ Не ме е грижа за смъртта, а грижата ми е да не върша нещо несправедливо и безбожно”.

Друг такъв е роденият в Португалия Барух Спиноза. Спиноза до толкова влиза във война с обществото, че приживе има едно единствено съчинение, което е публикувано от негово име. И въпреки всички трудности, Спиноза има силата да откаже пожизнена пенсия от Краля на Франция, която ще получи при условие, че му посвети някое съчинение. На това Спиноза отговаря: “Аз посвещавам своите съчинения само на истината”.

Гениален моралист е и Джордано Бруно. Не са тайна за никой причините поради които Бруно изгаря на кладата през 1600 година. Причината е една – истината и нейната защита. Смъртната присъда не попречва на Джордано Бруно да изрече: “Вие с по – голям страх произнасяте присъдата, от колкото аз я изслушвам”.

И май с това се поизчерпва галерията на философите – абсолютни моралисти. И в доказателство на това, че е много трудно да се съчетаят философията и морала, ще дам пример за Франсис Бейкън.

Бейкън е основоположник на съвременната философия и систематизатор на съвременната наука. Високообразованият Франсис Бейкън едва на 23 години става член на парламента, на 55 години е пазител на държавния печат на краля, след това е председател на камарата на лордовете, министър на правосъдието и лорд – канцлер.

Но през 1620 година е осъден за взимане на подкуп, вкаран е за кратко в затвора и едновременно с това е отстранен от всички длъжности. С това приключва шеметната политическа кариера на гениалния Франсис Бейкън.

Ето как се пропуква теорията за едновременно съжителство на морала и политиката. Що се отнася за морала и философията мога да кажа, че и самият Кант показва колко трудно се съвместяват двете неща. Според някой Кант е “най – великият представител на философията през двадесет и пет вековното й развитие”. Т.е най – великият философ, който във философията си е бил безкомпромисен революционер, който осъществява поврат в тази наука и най – яростния противник на наследената традиция. Това е един човек, за чиито трудове се казва, че са революция и преврат и това е неговата философия като наука. Но тук разбираме за голямата разлика между начина на мислене и начина на живот. Това е неоспоримо от факта, че Кант има много висока степен на лоялност спрямо пруските властници и като професор в университета от тези същите властници са зависели заниманията му, дори и животът му.

Разликата е, че Кант не е свършил на кладата, а е доживял до 80 години. И приносът на тези 80 години е незаменим. И този принос едва ли щеше да се осъществи ако Кант не беше живял в лоялност и търпение спрямо властниците. И тук много трудно може да се определи кое е по – достойно – да умреш на клада, защитавайки идеите си или да живееш невзрачно, но да оставиш на поколенията единствено и незаменимо творчество, в случая преобърнало философската наука. И според мен Кант не е живял лесно и не знам каква цена е платил този революционер в науката, живял мижав личен живот.

Подобно житие има и Волтер –  Краля на просвещението, на чийто име е наречен 18 век – век на Волтер. Тук  талантът и гениалността отново са неоспорими. Но при Волтер наблюдаваме една много тясна връзка между него и високопоставените особи. Поради високия си интелект и широката популярност, Волтер е бил най – желаният гост на всеки от високопоставените люде. Той без никакви скрупули ги обсипвал с похвали и комплименти. Естествено Волтер получава от това всякакви изгоди и осъществява всички свои користни цели, а и кой каза, че геният трябва да живее бедно? Волтер просто е скъсал с теорията, че философията му ще просвети монарсите и ще ощастливи обществото.

И според мен не е въпрос на обществено обсъждане и осъждане това как си е избрал човек да живее и кой път да поеме. Ако човекът е умен и може да използва ума си за прагматични действия, то нека да го стори, без да се смущава – това е единият възможен път. Вторият възможен път е очертан от героя на Хайтов в един негов разказ за чистата съвест. Че е най – скъпо да я имаш. Или това е пътят на избралите кладата.

Трудно можем да дадем еднозначен отговор на въпроса кой път е по – морален. И кое е по – важно?

ДА ЖЕРТВАШ МОРАЛА В ИМЕТО НА ЖИВОТА ИЛИ ДА ЖЕРТВАШ ЖИВОТА, ЗАРАДИ МОРАЛА?

ДА ЖИВЕЕШ В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО ИЛИ ДА УМРЕШ В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО ?

Аз не мога да отговоря на тези въпроси, но знам как би отговорил Гоце Делчев, убит два дни преди имения си ден – Гергьовден. Не случайно споменавам Гоце Делчев, защото с ясно съзнание ще заявя, че освен категоричната отдаденост на обществените дела, в него живее и високият интелект. И Делчев е един от малцината пирински войводи, който не е извършил нито едно криминално деяние и дейността му е чиста и свята като земята в Роженския манастир. И ако Гоце Делчев съчетава ум, философия, морал и политика, то възниква въпросът, правилно ли е било, от чисто прагматична точка загубата на един такъв войвода – изучил се във военното училище в София. И тук ще попитам кое е по – достойно – да загине Гоце Делчев и да запази чистотата на името и морала или да беше останал жив поне още три месеца, и да вземе участие в Илинденско – Преображенското въстание. Ще кажа само, че на 4 май, заедно с Гоце Делчев загиват още четирима именити воеводи, а общо 11 бунтовника умират в престрелката, продължила над 30 часа. И тогава на 4 май 1903 година загиват воеводите в името и в полза на Македония. А в песента се пееше, че осиротя един народ.

Ще дам и още един пример за морала и политиката. За тракийския войвода Димитър Маджаров, който с четата си спасява над 20 000 тракийци и който приживе е бил отречен от властващите и  много след смъртта си е обявен за герой и достойно признат. Но за същия този Димитър Маджаров, в годините, в които властимащите напълно го отричат, народът пее:

“Маджаре, наша войводо, Маджаре наша родино”.

И сега си спомням за зимата на 1999 г. и за този въпрос, на който отговори този политик, тогавашен областен управител, че могат да съществуват едновременно Политика и Морал. И без да демагогствам, напълно подкрепям тази теза и много ще съм щастлив да виждам повече хора в политиката, които я изповядват. И вярвам, че народът успешно определя кой е тръгнал и вървял по пътя на Моралната политика, както същият този народ успешно определи и приноса на Маджар  Войвода.

Аз лично залагам на Морала в политиката, саможертвата и войната с корупцията. Залагам на пътя, вървян от Сократ, Спиноза, Джордано Бруно, Гоце Делчев, Димитър Маджаров, Манол от Елинденя и целия легион от герои, живели, работили и загинали в името на морала и изражението му в начина на живот.