Проектът „ПОДОБРЯВАНЕ НА ПРИРОДОЗАЩИТНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ВИДОВЕ В МРЕЖАТА НАТУРА 2000 ЧРЕЗ ПОДХОДА ВОМР В ТЕРИТОРИЯТА НА МИГ ТУНДЖА“ (BG16M1OP002-3.018-0001) е насочен към подобряване на природозащитното състояние на целеви видове на територията на защитени зони Бакаджиците, Река Мочурица, Река Тунджа 1, Река Тунджа 2, Сакар и Свети Илийски възвишения – част от мрежата Натура 2000, на територията на МИГ „Тунджа“. Чрез изпълнението на дейностите се осигурява подкрепа за подобряване на природозащитното състояние на следните видове: обикнoвена блатна костенурка, червенокоремна бумка, южен гребенест тритон, южен подковонос, средиземноморски подковонос, подковонос на Мехели, остроух нощник, дългопръст нощник, голям нощник, дългокрил прилеп. Всички те са приоритетни видове от мрежата „Натура 2000“. Проектът се осъществява от Фондация „Екология, комуникация и общество“ по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“.
През изминалия месец май покрай река Тунджа, около чешми и малки водоеми може да сте видели странни хора, които със специални капани ловят земноводни и влечуги. Това са учени-херпетолози, които изучават жабата червенокоремна бумка, обикновената блатна костенурка и южния гребенест тритон. Тези животински видове са определени като застрашени и за опазването им се предприемат специални мерки.
Според Закона за биологичното разнообразие червенокоремната бумка (Bombina bombina) е „уязвим вид“. Най-голямата заплаха за нея е човешката дейност – пресушаване на реки и блата, промяна и корекции на водните тела или драстична промяна във водния режим, замърсяване и влошаване качеството на водата, унищожаване на крайречна и водна растителност, заменена местна широколистна дървесна растителност с иглолистни дървесни видове, инфраструктурни съоръжения, при чието изграждане и функциониране се нарушава качеството и функцията на местообитанието, експлоатация на кариери без буферни зони, незаконни сметища, разораване на пасища и мери, употреба на пестициди и хербициди в селското и горското стопанство и въобще всякаква промяна на сушата, брега, дъното или характера на водната среда.
Обикнoвената блатна костенурка, (Emys orbicularis) обитава, както показва името, блата, реки, речни устия, големи вирове в скалисти долове, изкуствени изкопи, микроязовири, рибарници, канали и др. Храни се с безгръбначни, жаби и ларвите им, риба – най-често мъртва, приема и растителна храна. Тя е застрашена от пресушаването на обитаваните водоеми и замърсяването им. Често става жертва на въдичари, които я убиват от незнание или от лош нрав. Оплита се в риболовни мрежи и се удавя. Дори става плячка на колекционери. Най-новата заплаха за южната блатна костенурка е американският вид червенобуза блатна костенурка (Trachemys scripta), която се предлага в зоомагазините. Има хора, които я купуват и след като ѝ се наситят, я пускат „на свобода“ в природата. Червенобузата костенурка обаче се оказва доста приспособима, популацията й нараства и започва да конкурира местните видове.
Южният гребенест тритон (Triturus karelinii) също е определен като уязвим. Обитава блата, езера, микроязовири, крайречни водоеми, канали, оризища, корита на чешми, локви, бавнотечащи участъци на реки и др. Предпочита застояли, обрасли с водна растителност водоеми и техните околности. Досега у нас тритонът не е намиран в течаща вода. На сушата може да бъде видян много рядко. Основна заплаха за гребенестите тритони е трайното пресъхване на водоемите, в които живеят и се размножават. Водоемите могат да пресъхнат както по естествени причини, така и в резултат на човешка дейност – засипване на водоемите с пръст, отводняване, обрастване с тръстика. Голяма заплаха е зарибяването на водоемите особено с хищни риби. Това може да доведе до пълното изчезване на тритоните. Опасно е и прочистването на подводната растителност, защото по нея се закрепват яйцата на тритоните.
Колко земноводни и влечуги има на територията на община Тунджа, къде обитават и в каква степен са застрашени от описаните рискове – на тези въпроси отговарят наблюденията и проучванията на херпетолозите от „Енвайрорисърч“ – изпълнител на дейността по проекта. Наблюденията се извършват по два начина – с използване на традиционни методики, утвърдени от МОСВ, и нови, съвременни методи.
Методиките, утвърдени от МОСВ, са резултат от дългогодишната работата на тесни специалисти, които са извели най-подходящите за съответните видове характеристики и са направили подробно описание на методите, по които те се установяват.
Иновативните подходи включват използването на специална апаратура за отчитане на място на стойностите на основните параметри на водната среда.
На терен работят експерти херпетолози, които изучават жабата червенокоремна бумка, обикновената блатна костенурка и южния гребенест тритон. Може да ги срещнете в близост до малки водоеми, река Тунджа, чешми. За своята работа са снабдени с разрешителни. Те използват специални капани за улов на земноводните. Действат бързо и внимателно и не вредят на животните. След приключване на работата си освобождават всички уловени животни. Херпетолозите разполагат и с водоустойчив акустичен уред със стерео микрофон, който записва звуците на жабите. Това им дава възможност да разберат кои видове живеят в района без дори да ги улавят.
Проучванията на застрашените видове земноводни и влечуги ще спомогне за преодоляване на дефицита на информация относно числеността, плътността на популациите и разпространението в местообитанията от защитените зони. Събраните данни ще допринесат за опазване на целевите видове по проекта.
You must be logged in to post a comment.