За трети път в Ямбол ще се проведе поетически двубой и за трети път участничките в него ще бъдат от нежния пол – Катя Маринова и Ваня Велева. Очевидно смелостта на мъжете поети в града стига само за ролята на секундант. В случая това е Петко Каневски – поет със запомнящ се стил и почерк, уважаван професионалист и общественик, член на СБП (Съюз на българските писатели), носител на Националната литературна награда „Пеньо Пенев“ за 2016 г. Той обаче ще има нелеката задача да бъде секундант и на едната, и на другата дама, а как ще се справи с това предизвикателство, предстои да видим.
Събитието ще се случи на 8 февруари (четвъртък) от 18 ч. в Синия салон на НЧ „Съгласие 1862”. Автор и водещ – Петър Чухов.
Двубоят, който е тридесет и седми поред от създаването на формата през 2005 г., ще протече в обичайните четири тура, с по-необичаен вид на третия:
I тур – всяка от двете дами ще се представи в рамките на 10 минути с най-доброто от поезията си.
II тур – всяка ще има по 10 минути, за да дискредитира опонентката си, представяйки на публиката нейни слаби, по своя преценка, творби.
След втория тур публиката ще има възможност да предложи дума или фраза като тема за импровизация. Предложенията, записани на листчета, ще бъдат събрани в шапка, от която водещият ще изтегли едно и това ще бъде темата, по която дамите ще пишат в продължение на 20 минути. През това време ще се проведе
III тур, в който секундантите (всъщност единственият такъв, влизащ в ролята на секундант първо на едната дама, после на другата) ще разполагат всеки с по 10 минути, за да защитават своя поет и да нападат съперника му.
И накрая,
IV тур – по 5 минути на всяка дама за прочитане на написаното току-що стихотворение по темата, зададена от публиката.
Публиката ще гласува след всеки тур за предпочетената авторка с предварително раздадените листчета като резултатите ще се изписват на табло, без обаче да се знае кои числа за кого се отнасят. Победилите поет и секундант ще бъдат обявени накрая, след като се съберат резултатите от гласуването.
Ето биографиите на участничките и техните думи преди двубоя:
Катя Маринова
Родила съм се в гр. Пловдив рано сутринта. Бързала съм да изпреваря изгрева, но не аз него, а той ме е посрещнал. Искала съм да дойда на този свят в горещ месец, но септември скръцнал със зъби и аз, вече подвластна на настроенията му, съм изплакала на 25-тото му число. Везна. На едното блюдо – страстта да откривам и съпреживявам играта на светлината, на другото – математическия еквивалент на точните науки. Математикът с наследствени гени в мен надделя. Завърших математическа гимназия, след това се дипломирах във ВИАС ( сега УАСГ ), станах строителен инженер със специалност „Промишлено и гражданско строителство“ и животът ми пое по тази пътека.
Не пренебрегнах и науката „Дом, семейство, деца.“ Родих и отгледахме синовете си в Ямбол ( съпругът ми беше избрал да се роди там). Практикувам професията си, но и бродя в световете, в които думите откриват поезията и я превръщат в метафори.
Играта на светлината съм затворила в поетичните си книги:
„И само болката ни оцеля“, 1994 г. Университетско издателство „Св. Св. Кирил и Методий“ В. Търново;
„Пророчица“, 1996 г. Издателство „Сребърен лъв“;
„Душа по стръмното“, 2000 г. Издателство „Захарий Стоянов“;
„Броеница в отвъдното“, 2002 г. Издателство „Захарий Стоянов“;
„Очите на Катерина“, 2017 г. Издателство „Лексикон“.
Член съм на СБП (Съюз на българските писатели).
Продължавам да търся думите. И пиша.
За двубоя:
Ей, голямо предизвикателство! Доспехи трябват, остра шпага, че и кураж. Имам ги.
Към Ваня Велева – прекрасен човек, достоен творец и автор, който е изящен рицар на словото, ще се обърна с думите:
– Ваня, очаквам те с обич!
Ваня Велева – Автобиометричен психопрофил
Родена съм на 27.10.1963 г. на пъпа на „Каргона“ на 10 метра от „Вторични суровини“. Понеже ми стана скучно да играя на кондукторка в ръждясалите купета на пенсионираните „Чавдари“ от градския транспорт, изсипани на кабата, на 6 години се записах сама да ходя на училище. Трите учителки от НУ„Ради Колесов“, които изреждах да кандърдисвам, дълго се съпротивляваха на молбите ми да уча, но в края на септември една от тях, другарката Колева, кандиса да ме нанесе в дневника. Това разбира се стана след изморителни очни ставки, справка с кръщелното свидетелство и показания от комшии. Мама беше учителка и докато се занимаваше с учениците си, аз, нелегално почти, ходех на училище и дори завърших 1 клас. Първите си поетични опити направих в този нелегален период, но никой не ми повярва, че съм автор и аз дълбоко усъмнена в себе си, престанах да произвеждам творчество.
Ползите: Научих най-важния житейски урок – оправяй се сама
Край на недоумението ми сложи учителката ми по български език и литература Златка Бечева, майка на литературния критик и стопанин на книгите в ямболския библиотечен фонд Димитър Бечев, която ме тласна към изявата, като непрекъснато ме караше да чета съчиненията си пред умилените пионери. Даже родителите ми не вярваха в моите литературни заложби, та ме записаха в механотехникум, където изучавах резби, трамбовах мотовилки и трайно мразех сметачната линийка по машинно чертане.
Ползите: срещнах бъдещия си съпруг, сегашните си приятели, литературния критик Любка Казакова и се научих юнашки да псувам.
Завърших магистратура по педагогика в ПУ „П. Хилендарский“ и като отличник придобих правото да работя в града. Падна ми се да ограмотявам ромския, тогава цигански, етнос, заради което завъдих… мечтата да упражнявам друга професия.
Спечелих конкурс за репортери в прохождащия първи ямболски ежедневник вестник „Делник“, където почти четири години се наслаждавах на името си във вестника.
Ползите: на това работно място срещнах литературните корифеи Христо Карастоянов и Любомир Котев, които ме респектираха и мобилизираха, но и дадоха ишмар, че мога да бъда полезна в това поприще.
По-късно получих покана от ТВ „Диана“ да бъда първо техен репортер, сетне и водещ на новини, предаване за култура „Калейдоскоп“, кореспондент за Ямбол и Сливен на bТВ И НОВА. Така 7-8 години от ефира пресядах на ямболски управници, измъчвах бизнесмени, показвах кусури, търсех градски легенди. Издадох първата си книга „Пейзаж без грим или 38 камъчета в обувката“ с редактор Христо Карастоянов, за която учителката ми Казакова лаконично рече:“ Много метафора, много чудо“.
Ползите: Съпреживях вълнуващи истории от биографиите на великите Калоянчев, Мутафова, Невена Коканова, Николай Хайтов и всички знайни и незнайни бойци на фронта на изкуството, които ми гостуваха в студиото. Представях интересни хора и места от родния Ямбол в националния ефир, където по онова време излъчваха и некриминални материали.
След като преядох с ефир спечелих конкурс за ПР на НАП и се оттеглих на сянка, откъдето като мълчалив наблюдател акумулирах впечатления. При преструктурирането на институцията ме произведоха в чин „архивар“, към днешна дата се издигнах до Ръководител на ведомствения архив. Освен че задълбочих астматичните си пристъпи, се вслушвах в собствените си мисли и издадох втората си книга „Телеграми на душата“с редактор Илко Капелев.
Ползите: Научих се да контролирам и управлявам мълчанието. Намерих нови приятели, на които моята лудост изглежда приятна.
Сетивността ми избуява в трета книга, която в момента подготвям.
Била съм:
Свидетел, но не съм освидетелствана
Търсена, но не претърсвана
Неподправена, но не непоправима
Увехнала, но не безцветна
Обгрижвам:
Съпруг, син, котка
Скорпионска дързост
и рошави мисли
Притежавам:
Апартамент – панелен,
Автомобил,
Автоирония,
А и бодро чувство за хумор
Откривам:
Пътеки, не магистрали
Посоките им взели-дали
Професионална деформация:
Устата- все ще се обади,
но нож не може да вади
Диагноза:
Хронично мечтателна
Поносимо романтична
Умерена, но не безлична
За двубоя:
Аз съм цвете, и да ме настъпят пак ще ухая, но предпочитам да се спаружа от естествена смърт. Катюшка, обичам да гадая духовните ти послания, обичам сиянието ти, харесвам дори ръкавицата ти…
You must be logged in to post a comment.