Тоня Борисова – родолюбива българка и талантлив творец – ЯмболПрес

Щом корена си носим в жива Памет,

ще бъде Българско, додето свят светува!

Тоня Борисова

Повод да напиша тези редове е един клип, който ми попадна в социалните мрежи на дъщерята на Тоня Борисова – Милена Павлова – Карабялова „Част от поетичният спектакъл на поетесата Тоня Борисова”. Реших да напиша за тази дама, която малко хора в град Ямбол познават по елементарна причина – има само две-три изяви в града ни със скромна аудитория.

Първата ми среща с Борисова бе в читалище, където работех като библиотекар. Останах приятно изненадана. Интелигентна, умна, с богат речник, умело боравеща с думите, напориста, но изключително тактична. Различно от чутото за нея преди това!

Който не е присъствал на поетичните спектакли на Тоня Борисова е загубил много. Много са талантите й – актриса, поетеса, сценарист, режисьор, певица – може да конкурира много професионалисти. За съжаление малко ямболци са имали честта и удоволствието да се докоснат до тази изключителна жена, – родолюбец, патриот, достоен наследник на своя родственик – българския политик, историк и възрожденец – Захарий Стоянов.

За да бъда актуална и максимално достоверна се срещнах с Тоня Борисова. С нейно разрешение ще я цитирам в отделни моменти.

Тоня Борисова е родена на 13 ноември 1952 в гр. Димитровград, Хасковска област

Завършва с отличие българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Велико Търново и кинопедагогика – ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ – София, омъжена за Александър Борисов – режисьор-оператор, фотограф, който винаги с усмивка е твърдял, че е ученик на Природата и вечен студент в Житейския университет.

Като творец, Александър е белязан от несекващия порив да рисува със Светлина, да улавя и изследва образите на съвремието – от полифоничността и контрастите на огромния град, до пасторалната мекота и първична хубост на идиличните селски пейзажи. Неговото мото е: „Греби с пълни шепи цветовете, такива, каквито са – ярки, или пастелно-приглушени, но никога сиво-безлични!“ Може би затова разработката на нюансите в работите му имат внушението на живописни платна. Той няма „абонамент“ за определена тема – диапазонът е широк: от карфица до танкове, от личинките – до звездното небе. Интересна му е не само вселената на художествената, но и на репортажната, модна и рекламна фотографии. Изключителен интерес проявява към портретната и актова фотография, търсейки невероятното излъчване и пластика на човешкото лице и тяло. Не обича самоцелните експерименти. Голямата любов на Александър е черно-бялата фотография. Има 20 самостоятелни фотоизложби. Оставил е огромна колекция от художествени фотографии и фотоси с автографи на видни дейци на театралното и филмово изкуство, политици, писатели и интелектуалци… Оформя и фотоилюстрира поетични книги, списания. и сборници. В „Път от Светлина в Безкрая” са използвани негови фотоимпресии. Автор и изпълнител е на стотици разнообразни рекламни – печатни, видео и мултимедийни продукти. С пестеливи изразни средства успява да постигне графична изчистеност и широта на изображението, динамика и драматизъм на внушението, в чиято жива енергия е тайната за оцеляването на Духа. Режисьор-оператор е на 45 документално-художествени филма по сценарии на Тоня Борисова, включени в техния Проект „Пътеки към Душата на България”. Филмите представят природните забележителности, културно-историческото наследство, традициите и фолклорното богатство, талантливите хора на България. Излъчвани са по телевизии и успешно са участвали в международни кинофестивали. Сред тях са „Чонгара – завръщане към корените”, „Жива Памет”, „Еньова китка”, „Дар от Сълзица”, „Странджа – огнена и вечна”, „Сезонът на Голямото очакване”, „От раклите на Паметта” и др. На МФФ БАЛФЕСТ – Пловдив,2008, за забележителното си операторско майсторство във филма „До коляното на Господ”, режисьорът получава приза „Без дубъл”. Александър Борисов е съучредител на Фондация „Сълзица за Вас”, която подпомага млади таланти без разлика на етническа и религиозна принадлежност. Във Фондацията активно работи с начинаещи фотографи и оператори, монтажисти и специалисти по компютърна обработка на дигитални продукти. Открива и дава път на даровити младежи, които вече успешно се изявяват в страната и чужбина. Водил е рубриката „Арт-фото-форум”, в която представя творческите постижения на свои колеги фотографи от страната. Член е на Българска Фотографска Академия. . Повече от 20 години се занимава с рекламно-импресарска дейност. Продуцира и организира над 550 поетично-музикални спектакъла на Тоня Борисова с участието на изтъкнати изпълнители и състави. Автор е на поетичната книга „С малко думи”, на фотоалбума „Комунизмът си отива?”, на три театрални пиеси; стотици статии и репортажи, публикувани в повече от 80 периодични издания. Снима се в киното като каскадьор и актьор. Носител е на награди за драматургия и операторско майсторство от национални театрални и международни филмови фестивали. За творческите му изяви, може да се прави справка в енциклопедиите: “Кой, кой е в България” и “Кой, кой е в българската култура”.

Когато говори за Александър Тоня се преобразява, лицето й грейва, поруменява, все едно, че той стои пред нея – с такава Любов, нежност и преклонение!

Тоня Борисова пише поезия, проза, публицистика, литературна критика, сценарии за филми. Редактира книги. Реализирала е над 670 авторски поетично-музикални спектакъла, на които е сценарист, режисьор, изпълнител на стиховете и на песни от различни фолклорни области. В спектаклите й участват изтъкнати индивидуални изпълнители певци, инстументалисти, музиканти, оркестри, хорове, фолклорни формации и ансамбли, между които:

Бойка Присадова;

Костадин Гугов;

Петър Янев;

Димитър Лавчев;

доц. Анжела Тошева;

проф. Лидия Ошавкова;

проф. Павел Герджиков;

проф. Херма ван Шайк Ламбермонт;

Пенка Дилова;

Квартет „Еолина“;

Дамските камерни оркестри: „София“ – с диригент Росица Баталова;

„Сезони“ – с диригент Петър Димитров;

Видинската филхармония с диригент Свилен Симеонов;

Мъжки ортодоксален хор „България“;

Хор „Гусла“ – с диригент Валентин Бобевски;

Академичен хор „Петко Стайнов“;

Хор „Родина“;

„Планинарска песен“;

Хор „Бодра смяна“ с диригент Лиляна Бочева;

орк. „Сите българи заедно”,

орк. „Пловдив”,

десетки самодейни колективи и млади таланти.

Всеки спектакъл се превръща в празник и апотеоз на българсия дух, всички изкуства събрани в едно– поезия, песни от уникалния български фолклор, огнени ритми на танцьори, светлина и звук.

Тоня Борисова е провеждала спектакли и е имала участия в програмите на ансамблите:

„Гоце Делчев“;

„Тунджа“;

„Искра“;

„Сидер Войвода“;

„Пирин”;

И още много, много други!

Има над 400 публикации в литературния и периодичен печат.

Участва в сборници и антологии:

„Янтра и Вроскла имат едни брегове“ (на български и украински език);

„Антология на съвременната българска поезия“ (на български и португалски език, Лисабон);

„Сребърни струи“;

„Търновград“;

„Романтика“;

„Поезия-‘79“ и други сборници.

Тоня Борисова активно работи за съхраняване на фолклорното богатство, като водеща на национални и международни фестивали. Има многобройни публикации в периодичния печат, сборници и антологии. Стиховете й са превеждани на френски, немски, английски, украински, руски, чувашки, татарски, португалски, турски, фарси и есперанто. В авторско изпълнение, те звучат по БНР и частни радиа. Телевизии излъчват нейни спектакли и филм-портрети. По стиховете й са композирали акад. Марин Големинов, проф. Херма ван Шайк Ламбермонт / Холандия/, проф. Александър Йосифов, проф. Кирил Стефанов, Божидар Гатев, Стефан Диомов, Валери Костов и др. Пише и изпълнява песни по свои стихове. Носителка е на литературни и филмови награди от международни и национални поетични конкурси и кинофестивали. Автор е на 20 книги, от които са излезли от печат: „Приказка за Добротата“ с седем издания, първо– 1996 г., последно – 2016 г. – допълнено и подобрено, в Русия на български, руски и чувашки език; „Жива Памет” – 1997 г. и „Царевград Търнов Всеславният” – 2000 г. Предстои издаването на „Ризи от коприва”. Сценарист е на 45 художествено-документални филма от Проекта „Пътеки към душата на България”, създадени в тандем с режисьор-оператора Александър Борисов и продуцирани от Фондация „Сълзица за Вас“. На МФФ БАЛФЕСТ, Пловдив,2008 получава награда за сценариите на филмите „До коляното на Господ“ и „Дар от Сълзица“, през 2009 г. за „Еньова китка”, а през 2011 г. – Специална награда за хуманни послания за авторския филм „Жива памет”. От 2000 г. е Председател на Фондация „Сълзица за Вас”, работеща в подкрепа на млади дарования в нужда и неравностойно положение, без разлика на етническа и религиозна принадлежност. Член е на СНБП., Почетен член на Съюза на чувашките писатели и Историко-културния фонд „Волжка Болгария”- Русия, член на Международната академия по българознание, иновации и култура/МАБИК/ към Организацията на обединените българи/ООБ/. От 2013г ., на обществени начала е Директор направление „Литература” към Международната асоциация за българско изкуство по света /МАБИС/. Включена е в Енциклопедия „Великите Българи”. За личен принос при възпитанието на младите поколения на България в дух на патриотизъм, хуманизъм и гражданско достойнство, през 2008 г. е удостоена с Почетния знак-медал „За хората с добри сърца”. През 2012 г. отбеляза своя 60-годишен юбилей и 45 години на сцена и става онлайн победител в общобългарската класация на А.Р.И.З.-7 „Пазител на традициите”.През 2016 г. за особени заслуги в опазването на българското културно-историческо наследство е удостоена от Фондация „Васил Левски – Дякона” с почетна грамота и златен медал с лика на Апостола, а от община Панагюрище, по повод 140 годишнината от Априлската епопея с Юбилеен плакет – реликва на лъва от знамето на Райна Княгиня.

Впечатляващи биографии на двама изключителни български творци. За съжаление Александър Борисов си отива от този свят твърде рано…, но е жив в сърцето на своята любима, на своите деца, близки и приятели.

Повечето от тези факти около биографията на Тоня Борисова може да се намери в Уикипедия и Енциклопедия „Великите Българи”. Логично е да я попитам за нещо, което не можем да намерим там, нещо ново.

Новото, което трябва да добавя е, че съм член на Конфедерацията на Българските писатели. – отговаря скромно тя.

Няма как да подмина въпроса и за новата й, наскоро излязлата книга „Път от Светлина в Безкрая“.

Книгата „Път от Светлина в Безкрая“ вече е представяна в София – Софийски университет, Пловдив, Бургас, Мездра, Панагюрище, Велико Търново, Ямбол.
Тази година имаш кръгли годишнини. Получи ли покана от ямболски институции да се отбележи? Такава е практиката. В края на 2016 година в книжарниците се появи и седмо издание на „Приказка за Добротата“.
Тази година се навършват 50 години откакто съм на сцената и 65 в живота. Аз съм особено развълнувана от факта, че докато в Ямбол само един клас от Училище „П.Р. Славейков и две детски градини – „Червената шапчица” и „Слънце” закупиха общо около 50 книжки, то в българските училища в Амстердам, Ню Джърси, Виена, Линц, Грац, Отава децата се учат на добротворчество с „Приказка за Добротата“. Утре ще изпращам книжки за Чикаго.

Има и доста училища и детски градини в България, които вече зарадваха децата с тази книжка.

Обикновено при кръгли годишнини на изтъкнати творци, артисти, певци и пр. е практика културни институти да ги предлагат за награда във връзка с 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Не прочетох твоето име сред наградените. Ти си носител и на престижни международни награди, заслужаваш и една от града, в който живееш и твориш.

Наскоро имах честта да получа от Организацията на обединените българи по света, в която членувам, Диплом и звание „Достолепен Българин“ за значим принос към каузата за единението на Българите по света.

За мен бе чест, че това се случи по време годишната конференция на Международната Академия по българознание, иновации и култура към ООБ – „Българиада,2017“ в София, на която се отбеляза 10 годишнината на ООБ. – споделя Тоня Борисова.

Поздравления, Тоня, заслужени награди! (Тактична, както винаги, остави без отговор въпроса ми дали е предложена за награда в нашия град Ямбол.)
Времето е най-добрият съдник!И има последната дума. –философски завършва тя.

Книгата й „Път от Светлина в Безкрая” е апотеоз на Голямата, Единствена и Вечна Любов – Щастие и Любов – Страдание – Александър Борисов. Както е уточнено в подзаглавието, това е поетична книга за Любовта, Страданието и извисяването на човешкия Дух. Всеки истински ценител на изящното слово трябва да я има в своята домашна библиотека.

(Биографичните данни, които публикувам за нея и съпруга й Александър са част от книгата.)

В предговора на авторката четем: ” Тази книга е написана с кръвта на сърцето ми, под едва мъждукащата светлина на душата… Тази книга е едно необичайно обяснение в Любов ! Всъщност, книгата е нашата Сребърна сватба с Александър, а вие, драги Читатели, сте скъпите ни гости – нали в присъствието на най-свидните роднини, на духовните родственици, влюбените се вричат пред Бога да бъдат навеки заедно – в добро и зло, в здраве и болест, в тревоги и радости, в мир и любов, докато смъртта ги раздели! До другия живот – Отвъд, в пределите на Вечността!”

Тоня, ти си по-известна извън страната и нашия град, зная, че получаваш покани от различни краища на света, моля те, сподели с мен и читателите какви срещи с твои почитатели предстоят?
На 8-ми юни заминавам за Виена на Общобългарски Събор на Розата, където ще представя своя спектакъл „Пътеки към Душата на България“ заедно с ансамбъл „Китка“ от Виена.

После ще обиколя българските училища във Виена, Линц, Залцсбург, Братислава.

А на 23 юни ще участвам в Котел във фестивала „Живият огън на традициите“ заедно с ансамбъл „Пирин“.

Благодаря на тази родолюбива българка и изключително талантлива жена – актриса, поетеса, сценарист и режисьор за отделеното време, пожелавам й здраве, творческо и житейско дълголетие и щастие.

Тоня Борисова реагира веднага : „Ще кажа за себе си: Аз съм една щастлива жена! Имам любовта на трите си деца и двете прекрасни внучки; съкровените спомени за единствения мъж, до когото исках да остарея… Богата съм с обичта на близки, приятели и почитатели на моето изкуство. Дано ме запомнят като Българката, която заръчва на деца и внуци да помнят:

„…че всичко тук – във звук и шарка,

в камък; със обич сътворено, ще векува!

Щом корена си носим в жива Памет,

ще бъде Българско, додето свят светува!”

Таня Кирова