Съботна поезия с … Ваня Велева

Храм в небето

Отворен към небето, храмът Божи –
душата ми – със изгреви танцува.
А тъмнината праща вик тревожен.
Довършва мракът порив нарисуван.

И топла от измислени слънца съм.
Разлиствам вейките си белоцветни.
След залеза, понякога угасвам.
Изчаквам утрините – да просветна.

Отворен храм към небесата звездни –
душата плахи изгреви сънува.
От огън дъх ще донеса и песни.
И слънчевия смях ще излекувам.

ВВ