Съботен разказ с … Галена Върбева

   ИЗПОВЕД

Галена Върбева 

Снощи нямаше жена, на която да завиждам повече от теб – тази при която той се завърна. Навярно смисъл, пълнота, гордост, та дори и любов си изпитала, виждайки го как отваря вратата. Чуждият – твой мъж!

Представям си как е влязъл с онази негова властна походка и неподражаем усет за стил. С мириса на страст и влудяващия поглед (дали само в моите очи изглежда така?)

    Сигурно ръцете ти са треперили докато му сервираш най- хубавото си ястие, а той (навярно) ти се е усмихнал благосклонно. Пробвала си да го заговориш в разговора; да ангажираш вниманието му с децата, училището им, но той е бил твърде уморен от полета, приключил е набързо с вечерята и си е легнал…

Дали  в някоя непокорна минута – между кухнята и дневната – си решила да махнеш черния хиджаб[i] и да срешеш косите си, та да забележи по- добре жената в теб…

    Как ли си легнала тази вечер, знаейки че той е в някое кътче от дома ти и че двамата ще дишате един и същи въздух? Как си заспала под неспокойните удари на сърцето си (навярно), знаейки че той спи в съседния кабинет, само на сантиметри от теб…

 Знам, дори и така е далече,  но все пак е при теб!

Ами ако случайно се засечете в тъмното по коридора, по пътя към банята или в пролуката между кухнята и дневната? Какво ли ще видят очите ти?

Съвършеното му тяло без риза или по къса тениска, или – не дай боже! – по бельо… не мога да си представя, че в цялата стая ( та дори и в целия свят) ще има нещо по- вълнуващо от гледката насреща. Тялото му е същинска наслада за очите! Ще могат ли петнадесет години любов и копнеж да бъдат събрани и изразени в този твой единствен поглед? Навярно се чувстваш като най- нещастната късметлийка на земята!

Сега гледаш таблото на часовника и се питаш кога ще светне навън ( за да го видиш най- сетне!) Навярно мисълта за уханието на топлото му тяло те държи будна, но не смееш да отидеш при него… Страх те е че той ще те отхвърли. Навярно се питаш ( десетки пъти си се питала) дали той си няма някоя друга в България?

Мъж като него да остане сам?!

   Ще ти призная нещо: само неговото тяло ми беше сладко. Представата за него всеки път извикваше желание за страст – дива, насъщна, избухваща. Всичко друго бяха хора – сенки, развети като простряно пране… Море от сенки, в което всеки беше еднакъв с другия и всички бяха едни и същи – има ли значение кой седи насреща ми?…

Но не и той. Той бе самата представа за думата страст!

   Преди няколко дни видях образа му в риза и черно добре скроено сако. Носеше тъмни очила зад строгия си поглед и изпиващи очи. Дишаше тежко, а звукът от дишането му ме караше да настръхвам; да го гледам опиянено.

„ Ти ли си? Реален ли си или фантазия?”

Стената – толкова обикновена наглед, сега бе притегателна точка. Той и аз до стената притиснати. Неговото тяло до моето. Топлите му устни по кожата ми… пръстите му стискат моите. Сякаш усетих трепета на ръцете му по извивката на гърба си. Тялото ми тръпнеше и се гънеше под напора на неговото. Той беше толкова жив и вълнуващ!

Сега е при теб, там в дома ти! Делят ви няколко стени. Спомени от думите му и общите ви мигове кънтят в ума ти, разпалват въображението. Главата ти бумти. Той – канарата, в чието подножие заставаше докато бяхте женени (и в повечето снимки от фейсбука) сега е при теб!

Обичаш го, знам! Дори да отричаш, няма как да ти повярвам!

Ликът му краси профилната ти снимка дори и сега, години след развода ви – на нея един властелин като че излязъл от последния касов филм, стои до невзрачна  врана, опасана в тъмен хиджаб…

 Ти цяла се губиш в сянката му…

Тъкмо го бях оставила в ръцете на спомените, бях се научила да живея без него и… той се появи отново! Завърна се като че от нищото, този път за по- дълго. Де да можех да му устоя!

Вярно е, че го накарах да стои без мен през всички тези месеци, за да го накажа; но в крайна сметка двамата пак се намерихме, устните ни се намериха, телата ни знаеха как да се докосват… И всичко друго потъна в канала!

   Колко ще си глупава, ако в тази една вечер не направиш и невъзможното да го накараш да те желае! Приласкай го, докосни го, вдъхни ароматите на тялото му, усети го до себе си, в себе си… изпълни се от мисълта за неговото дишане. Накарай го да те притисне страстно!

В тишината кръвта бучи в главата ти, знам! Остават броени часове до съмването, няма да ти се налага още дълго да слушаш солените пръски на вълните. Утрото е на прага!

…

Макар че стоиш сама в тъмното, снощи нямаше жена, на която да завиждам повече от теб!

 

 

[i] Хиджаб- кърпа за глава, покривало