„Стрелата на времето“ – книга за началото и края

Община Ямбол и Дружество на писателите – Ямбол Ви канят на премиера на 
стихосбирката „СТРЕЛАТА НА ВРЕМЕТО“ на ИВАН ГРАНИТСКИ, на 9 март (петък) 
от 17.30 часа в Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол.

–––––
„СТРЕЛАТА НА ВРЕМЕТО“ – КНИГА ЗА НАЧАЛОТО И КРАЯ
Новите поетически внушения на Иван Гранитски

Стана практика Иван Гранитски да изненадва читателя си с поетическите си 
внушения. Докато подготвя новата си стихосбирка „Стрелата на времето“ 
той е вглъбен в магията на библиофилското издание на Милко Божков „Ей, 
там“ (съдържаща есеистични фрагменти, импресии и репродукции) и потърсва 
връзка с философско-поетическите послания на художника.

Всяка следваща стихосбирка на Иван Гранитски преосмисля предишната, 
прочита я отново, за да отвори нова посока или дори нов път към себе си, 
и да заговори за нови идеи и проблеми. И вече стигнала до читателите 
(благодарение на издателство „Захарий Стоянов“) „Стрелата на времето“ 
сякаш се превръща в „стрелата на безкрайността“, защото това е книга за 
началото и края, тя разказва как ежедневното се вмества във вечното и 
как вечното непрестанно оживява и се въплъщава в ежедневното, защото 
човек съществува едновременно и в двете времеви състояния. Това се усеща 
само от онези, които имат вяра, ум, съвест и способност да преодоляват 
преходното.

Според Панко Анчев тази книга е куполът, обемащ и покриващ под себе си 
цялото поетическо пространство на Иван Гранитски, създавано с вещина, 
страст, вдъхновение и разум вече толкова години. Под този купол се вижда 
солидна и красива сграда – сградата на неговата поезия. В „Стрелата на 
времето“ много от стиховете са посветени на художници: „безначалната 
пиеса“ на неповторимия Любен Зидаров, георгическите видения на Иван 
Димов, момичето-жрица на Любен Диманов, препускащото хергеле на Огнян 
Механджиев, а „Съновидение“, посветено на самия Милко Божков, разлиства 
графическа светлопис, където дракони и шамани се разминават с елфи и 
светулки, и където небесното мастило щедро се разлива над вечерните 
хълмове, бродирани върху детска пелерина.

А поетът Боян Ангелов подчертава, че „стихотворенията-посвещения в 
книгата са не само чувствени изблици, но и тайнописи на съкровена 
изповед. Те очертават както тематичния кръгозор, така и космогоническата 
свързаност на човека с всичко онова, което наричаме линеарна 
безкрайност. През нея стрелата на времето прелита, описвайки кръг, който 
приема очертанията на човешката душа“.