Явлението всекидневна трудова миграция е тясно свързано с икономическото състояние на населените места, тяхното местонамиране и инфраструктура, както и с наличието и характеристиките на работната сила в тях. Значението на този процес за обществото е голямо, тъй като участието във всекидневните пътувания, за разлика от постоянното преселване, не води до обезлюдяване на населени места или до нарушаване на възрастовата структура на населението. Всекидневната миграция е наблюдавана изчерпателно за първи път при преброяването през 1975 година. При преброяването през 2021 г. се наблюдава не само ежедневната трудова миграция, а като цяло местонамирането на работното място, вкл. за лицата, които работят предимно от вкъщи, както и за тези без фиксирано работно място.
Местонамиране на работното място на заетите на възраст 15 и повече навършени години
Към 7 септември 2021 г. 947 лица, или 2.6% от отговорилите на въпроса са посочили, че работят предимно от вкъщи. Без фиксирано работно място са 1 619 лица, или 4.5%. Най-висок е абсолютният брой и относителният дял на лицата, които работят в същото населено място, в което живеят – 24 210 (67.2%). До населеното място, в което работят, пътуват 9 050 лица, или 25.1%. Заетите, които пътуват извън страната, са 206, или 0.6%.
Най-висок е делът на мъжете при лицата, които работят без фиксирано работно място – 88.6%. Почти еднакъв брой мъже и жени са посочили, че работят предимно от вкъщи, съответно 49.8 и 50.2%.
Най-висок е делът на младите (15 – 29 навършени години) сред лицата, работещи предимно от вкъщи – 23.9%, следвани от лицата, които пътуват извън страната – 15.5%. Най-нисък е този дял при работещите без фиксирано работно място – 7.8% от посочилите този отговор. При лицата, работещи без фиксирано работно място, преобладават тези на възраст 50 – 59 навършени години – 30.5%.
Разпределението на заетите лица по степен на завършено образование и местонамиране на работното им място към 7 септември 2021 г. показва, че най-висок е делът на лицата с висше образование сред тези, които работят предимно от вкъщи – съответно 48.5% от мъжете и 55.6% от жените, посочили този отговор. Най-нисък е този дял при заетите мъже с висше образование които пътуват извън страната (15.5%) и мъжете, без фиксирано работно място (16.9%). Най-висок е делът на лицата с основно образование сред мъжете и жените, които пътуват извън страната – съответно 12.3 и 9.8%.
Сред заетите, определили своята етническа група, най-висок е делът на работещите от вкъщи при лицата, посочили „друга“ етническа група – 9.3%, а най-нисък – при самоопределилите се към ромската етническа група (0.9%). Най-често пътуват до друго населено място, за да работят, лицата от ромската етническа група – 30.0 от самоопределилите се към този етнос.
С най-голям относителен дял на работещите предимно от вкъщи към 7 септември 2021 година са заетите в икономическа дейност „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (32.0%) и заетите в икономическа дейност „Професионални дейности и научни изследвания“ (10.5%).
Най-висок е делът на лицата без фиксирано работно място, заети в икономически дейности „Транспорт, складиране и пощи“ – 31.1%, и „Строителство“ – 13.3% от заетите в тези дейности.
Най-уседнали са лицата, заети в икономически дейности „Други дейности“ (83.0%), „Хуманно здравеопазване и социална работа“ (79.7%) и „Образование“,(79.2%), сред тези, които живеят и работят в едно и също населено място.
Повече от половината от лицата, заети в икономическите дейности „Производство и разпределение на електрическа енергия и на газообразни горива“ (66.8%) и „Добивна промишленост“ (63.5%), пътуват в друго населено място, за да работят.
Трудова миграция на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години
Към 7 септември 2021 г. в област Ямбол 9 050 лица пътуват всекидневно или по-рядко от населеното място, в което живеят, до населеното място, в което работят. Всекидневните трудови мигранти представляват 22.5% от всички заети лица на възраст 15 и повече навършени години.
При определянето на двете крайни точки на трудовите пътувания от едно населено място до друго се формират четири основни направления на трудовата миграция: „от градовете – в градовете“, „от градовете – в селата“, „от селата – в градовете“ и „от селата – в селата“. За формирането на тези потоци основно влияние оказват икономическата ситуация в отделните населени места (наличието на работни места), демографската ситуация (наличието на население в трудоспособна възраст), географското положение, както и състоянието на транспортната мрежа.
Към 7 септември 2021 г. най-голям е потокът от трудови мигранти от селата към градовете – 3 285 заети лица, или 36.3% от всички трудови мигранти. Втори по обхват е потокът от градовете към селата – съответно 2 863 заети лица, или 31.6%. Потокът между градовете съставлява 22.6%. Най-малко заети пътуват, за да работят, между селата – 857 души, или 9.5% от всички пътуващи, за да работят.
Разпределението на трудовите мигранти според честотата на пътуване показва, че преобладават лицата, които пътуват пет и повече пъти в седмицата – 7 305 лица, или 80.7%. Следват пътуващите от 2 до 4 пъти в седмицата – 1 149 (12.7%), по-рядко от веднъж в седмицата – 3.7% и пътуващите веднъж в седмицата – 2.8% от всички трудови мигранти.
Най-използваният вид транспорт сред трудовите мигранти е „лек автомобил, ван (личен/служебен)“. По този начин се придвижват до работното си място 56.4% от трудовите мигранти. На второ място се нареждат пътуващите с автобус (вкл. маршрутно такси) – 42.4%.
Трудова миграция между областите
Към 7 септември 2021 г. 70.9% от всички трудови мигранти пътуват до населени места на територията на областта, в която живеят. Преобладаващата част от тях (54.1%) работят в градовете, а останалите 45.9% – в селата на областта.
Пътуващите до населени места извън границите на своята област са 29.1% от трудовите мигранти, като от тях 70.4% пътуват към градовете, а 29.6% – към селата на други области
Местонамиране на учебното заведение на учащите лица
Към 7 септември 2021 г. 1.8% от отговорилите на въпроса, са посочили, че учат предимно от вкъщи. Най-висок е абсолютният брой и относителният дял на лицата, които учат в същото населено място, в което живеят – 10 179 (73.1%). Пътуват до населеното място, в което учат, 3 458 лица, или 24.8%.
Сред най-малките учащи на възраст до 9 навършени години преобладават децата, които живеят и учат в едно и също населено място – 81.6%. Пътуват, за да учат, 17.8%, а предимно вкъщи учат 0.6% от децата в тази възрастова група.
Делът на пътуващите, за да учат, се увеличава с нарастването на възрастта. При децата от 10 до 19 навършени години е 23.0%, а при учащите на възраст 20 – 29 навършени години достига 68.4%.
Най-висок е делът на учещите предимно от вкъщи при лицата във възрастовата група 20 – 29 навършени години – 12.4%.
Разпределението по етническа принадлежност показва, че самоопределилите се към „друга“ етническа група по-често пътуват от населеното място, в което живеят, до други населени места, за да учат – 39.3%. Най-нисък е този дял при самоопределилите се към турската етническа група – 16.4%.
Мобилност на учащите лица
Към 7 септември 2021 г. 3 458 лица пътуват ежедневно или по-рядко от населеното място в което живеят, в друго населено място, в което учат. Мобилните учащи представляват 24.8% от всички учащи лица.
Най-използваният вид транспорт сред мобилните учащи е „Автобус (вкл. маршрутно такси)“. По този начин се придвижват до учебното заведение 2 159 души, или 75.1%. На второ място се нареждат пътуващите с „Лек автомобил, ван (личен/служебен)“ – 686 лица, или 23.9%. Значително по-малко предпочитан е железопътният транспорт – с влак пътуват191 лица, или 6.6% от учащите.
You must be logged in to post a comment.