Среща с проф. Анчо Калоянов в Ямбол

В зала „Проф. Иван Попов” в Дома на науката и техниката в Ямбол проф.Анчо Калоянов за първи път застана пред ямболска публика и поднесе един увлекателен разказ за историята на Българската църква , която е в основата на Славянската православна цивилизация. Проф.Калоянов разказа и коя е причината да напише своя фундаментален труд в пет тома озаглавен „Славянска православна цивилизация“.

На един от славистичните конгреси в Братислава през 1993г. той е провокиран от изказванията на руския славист академик Никита Толстой, правнук на Лев Толстой. В доклада си той говорел за „македонското езиково пространство” през 10 век. И никой от българската делегация не се противопоставил на посегателствата върху българската история. Проф. Калоянов не се сдържал и след изнасянето на своя доклад възразява срещу казаното от Толстой за „македонското езиково пространство” защото няма никаква разлика между „македонското” „Сурва весела година” , което той цитирал в доклада си и „Сурва весела година” на български, тогава Толстой казал, че нямало разлика между двата езика, разликата била само географска, но в доклада си Толстой изобщо не говори за географска разлика. Проф. Калоянов отговорил на Толстой за това, което прави с историята с перифраза на думите на българския княз Пресиан „Българите направиха много добро на славяните, но славяните забравиха това, но Бог вижда!” След тези думи на Толстой му прилошало, почервенял и за малко да припадне.
След този славистичен конгрес проф. Калоянов се зарича и написва поредицата за славянската православна цивилизация – къде се заражда, развива и защо са лъжите за българския принос.
В своя разказ проф. Калоянов обърна внимание на съществуването на документи, които подсказват, че Българската патриаршия в Царевград Търнов не е ликвидирана с падането на Търновград и на цар Иван Шишман, а продължава да съществува 200 години след това и този факт е бил известен и на нашата Екзархия в Цариград.
Според проф. Калоянов нищо не е повече политизирано от църковната история, нито историята на царете, нито на народите, колкото на църквата и именно поради тези причини се подценяват старобългарските приноси в изграждането на славянската православна цивилизация.
Автокефалността на българската църква е постановена на 24 декември 879г. с решение на Осмия вселенски събор в Константинопол в присъствието на представители на Рим и всички последващи опити на Цариградската патриаршия да оспори този факт са незаконни и са … заради парите от българския диоцез. През турското иго, чрез разни машинации все пак Цариградската патриаршия успява да убеди султана да закрие патриаршията на Царевград Търнов и след нея Охридската архиепископия, така гръцките митрополити съпровождани от еничари обикалят българския диоцез да събират църковния данък, който е в размер около 25 хиляди жълтици.
В момента проф. Калоянов работи върху петия том на „Славенска православна цивилизация”. На срещата в Ямбол той отговори на множество въпроси и се срещна със свои бивши студенти от Великотърновския университет.