Проф. Петър Киров е роден през 1942 г. в с. Калчево, община „Тунджа”. Един от най-великите български спортисти за всички времена. Двукратен олимпийски и трикратен световен шампион, 4 пъти е стъпвал на европейския връх. В продължение на 10 г. е непобедим в категория до 52 кг в класическата борба. 11 пъти е печелил златния пояс на турнира „Никола Петров“ от 11 участия, 2 пъти е спортист № 1 на България (1970 и 1971). Няма загуба на голям шампионат. Започва да се занимава с борба чак след уволнението си от казармата на 21 години. Професор в Националната спортна академия „Васил Левски“, където и досега преподава на студентите.
През септември 1963 г. за първи път прекрачва прага на спортната зала по борба и се качва на тепиха. Никога не изменя на категорията си – 52 кг. Обича да казва- имам 52 златни медала от всевъзможни първенства – от селски до световни и олимпийски, а трудовата ми дейност е изцяло в Национална спортна академия.
Любимата схватка
– Когато отидох в националния отбор, някои от моите връстници вече бяха шампиони – републикански, балкански… Присмиваха ми се. На хватки съм се учил от другите: от един вземах едно, от друг друго, но никога не съм искал да бъда този или онзи. Бях различен по ръст и тегло, бях под 52 кг и моята техника също трябваше да бъде различна. Имах богат арсенал от хватки. Професор Райко Петров казваше: Петър Киров е разнообразен и разностранен борец. В борбата не винаги можеш да изпълниш класически показно техниката, която си научил, защото ситуацията непрекъснато се мени.
Защо класическа, а не свободна борба?
– Като дете на един събор гледах борци от голяма величина – майстори на спорта, шампиони на страната. Но имаше един, който побеждаваше всички, защото беше тежка категория, баша, както й викахме. В Ямболския край борбата беше много развита, както и в Стара Загора, Бургас, Хасково. София да не ми се сърди, но в нея нямаше школи за борба. Тя беше като орел, който грабва най-хубавите пилета. Когато влязох в залата едва 21-годишен, треньорът по свободна борба искаше да ме вземе, явно беше видял нещо в мен. Но там беше и този в тежката категория, който каза: не, той остава при мен. Случайно или не, но така избрах класическата борба.
Противниците
– Имах десетки съперници и всеки от тях се стараеше ако не ме победи, то поне да ми вземе точка. Никога не съм бил надменен, нито съм се надсмивал, напротив, винаги съм искал те да ме чувстват като приятел, да не се чувстват унизени. Така е и до днес.
Борбата
– Борбата ни е дала много, от нея са израснали големи спортисти. Треньорът е нещо повече от човек, който учи само на техники. Иначе се получава дресура. Борбата е народен спорт, народът я обичаше, затова тя донесе първите големи международни успехи за България. Вниманието и грижите на държавата бяха насочени към развитието й. Не се наемам да коментирам днешното й състояние.
Рубриката се реализира със съдействието на община Ямбол
You must be logged in to post a comment.