Седем дни до …

… петата вечер на ХХIII-те Театрални празници. Постановката е „Лес”, авторът е Алексей Островски, а режисурата е на Богдан Петканин. Директният превод на заглавието на български би трябвало да бъде „гора“. Само че би бил неверен и непълен. Няма да изразява по никакъв начин обема, корполентността на понятието. По-близо до смисъла му би звучал изразът от българските народни приказки „вдън горите тилилейски“. Само че „лес“ е всеобхватно. Летейки със самолет над Сибир, човек губи реална представа за време и пространство. По-малко от един човек живее на повече от сто квадратни километра! Мрак! Сигурно това е най-адекватния превод на български. Но пак би бил неверен, защото присъства и много светлина в това мрачно царство, която се носи от главните герои на пиесата – аркашките Щастливцев и Нещастливцев. Непреходната светлина на творчеството, която превръща тази двойка в едни от най-пленителните образи на театралната сцена. В борбата със „силата на мрака“ победа удържа моралът и човешкото достойнство, простичкият, но тъй необходим днес хуманизъм.Пиесите на класика на руската драматургия А.Н.Островски „руският Шекспир“, никога не са слизали от театралните сцени. Особено актуално звучат те днес, в епохата на новото, дивашко „първоначално натрупване на капитала“.
Поставена класически, по законите на Станиславски, съдържаща в себе си всички жанрове (от водевила до трагедията) и изиграна от блестящ актьорски състав – Руслан Мъйнов, Анелия Луцнова, Аглика Бояджиева, Асен Лозанов, Валери Еличов, Георги Стайков, Димитрина Тенева, Златко Ангелов, Никола Парашкевов, Николай Стоименов, пиесата се превръща в изискано тетрално зрелище, което е по силите на малко театри в страната.