Световен ден за борба с туберкулозата

Световният ден за борба с туберкулозата се отбелязва  на 24 март. На този ден преди 131 години (1882 г.) немският бактериолог Роберт Кох обявява, че е изолирал бацила на туберкулозата.

Туберкулозата(ТБК) е инфекциозно заболяване, от което ежегодно се разболяват 9 милиона души, а умират около 2-3 милиона. У повечето заразени хора симптоми не се проявяват до момента, в който не се появят нарушения в имунната система: при стареене, СПИН или др. Това е инфекцията, която засяга най- голяма част от населението на земята-сравнително повече, отколкото СПИН, малария и тропически заболявания, взети заедно.

Туберкулозата е хронично инфекциозно заболяване, което в 90 % от случаите засяга белодробната система, а в 10% – и други органи и системи (централна нервна система, сърце, очи, кожа, органи на коремната кухина, кости и стави, уро-генитална система и други).
       Причинителят на туберкулозата е Микобактериум туберкулозис (бактерий на Кох), който се отличава със значителна устойчивост във външната среда, като особено дълго се запазва в отделените от болните храчки, включително и след тяхното изсъхване. Бацилите могат да се задържат жизнеспособни при стайна температура от 2 до 10 месеца, а в тъмни и непроветрени помещения- до 3 години. В заразеното мляко се запазват до 12 дни, като дори пастьоризацията не ги унищожава. Това се постига едва след поне 5 минутно варене. Причинителят на туберкулозата е устойчив и на химичните дезинфекционни средства. Най-добър ефект спрямо него имат хлорните препарати. Туберкулозните бактерии са силно чувствителни към слънчевата светлина, която ги унищожава при пряко въздействие за 5 -10 минути, а под действието на ултравиолетови лъчи умират за 1-2 мин.
       Повечето от хората, които се заразяват с туберкулозните бактерии, успяват да се «преборят» с тях и да спрат растежа им – бактериите остават да живеят в тялото на заразения човек, но не са активни. След време може да се активират от само себе си. Това състояние се нарича скрита туберкулозна инфекция – хората със скрита инфекция нямат определените за заболяването симптоми и не могат да заразяват други хора.

       Източници на зараза могат да бъдат болните от туберкулоза хора и животни (главно едър рогат добитък, по-рядко свине, птици и други), както и техните продукти.

       Проникването на инфекцията най-често става през дихателните пътища. При кашлица, кихане, разговор болният отделя туберкулозните бактерии във въздуха. От пръските при кашляне и храчене хората, които се намират в близост, могат да се заразят непосредствено по въздушно-капков път. В храчките на болните се съдържат милиони бактерии. Заразата може да се пренeсе и чрез праха в стаите и по улиците, където туберкулозните бактерии остават дълго време жизнеспособни.
        Заразяване с туберкулоза е възможно и по хранителен път: чрез консумиране на мляко от болни крави или продуктите, приготвени от него; при консумация на сурови или недостатъчно сварени заразени яйца; при употреба на недостатъчно топлинно обработено месо от болни птици и свине.
        Възможно е, макар и рядко, заразяването с туберкулоза да стане по контактен път, през увредени кожа и лигавици, което е характерно за хора с професии, свързани с отглеждане на животни.

Рисковите фактори, благоприятстващи заразяването са:

        ► Непосредствен контакт с болен от туберкулоза;
        ► Пушене и злоупотреба с алкохол;
        ► Съпътстващи заболявания, като: хронични неспецифични заболявания на белите дробове (хроничен бронхит, силикоза, бронхоектазии); диабет; язвена болест на стомаха; психични заболявания; алергични състояния и други;
        ► Липса на ваксинация срещу туберкулоза или некачествено провеждане на същата;
        ► Намалени съпротивителни възможности на организма, вследствие на: прекарани инфекции (морбили, коклюш, грип и грипоподобни състояния и др.); непълноценно хранене (особено дефицит на белтъчини в храната) и хиповитаминози; нехигиенични условия на труд и бит; пубертет, бременност и кърмене;
        ► Носителство на вируса на СПИН.        

        Симптомите на белодробната форма на заболяването са следните:
        ► Кашлица, която може да продължи седмици, като в началото се наблюдава леко покашляне, а при напредване на болестния процес кашлицата се засилва и става влажна;
        ► Храчене – болните отделят храчки главно сутрин, понякога примесени с кръв;
        ► Повишена температура – болните имат повишена температура за продължителен период от време (дори с месеци). Възможно е заболяването да протече и без повишена температура;
        ► Изпотяване – то е обилно, особено нощно време;
        ► Болки в гръдния кош – те се срещат при повечето болни между плешките, в раменните и страничните области на гръдния кош, като се засилват при дишане и кашлица;
        ► Безапетитие – то води до намаляване на телесното тегло;
        ► Задух – този признак е характерен за напредналите стадии на болестта;
        ► Отпадналост и безсилие – тези симптоми продължават дълго време.
        Туберкулозата може да протече и напълно безсимптомно в около 15% от случаите. При възрастни хора често наподобява пневмония или друго инфекциозно заболяване.

Един от най-тревожните проблеми, свързани с туберкулозата, е зачестяването на случаите с резистентност на микроорганизма към основните противотуберкулозни медикаменти. Това най-често се среща при пациенти, които се лекуват неправилно и не сътрудничат в терапевтичния процес, но не са редки и случаите на първична резистентност.
        В зависимост от локализацията на заболяването симптомите на извънбелодробната форма на туберкулозата са различни.
        ◘ При туберкулоза в органите на коремната кухина са характерни коремни болки, подуване на корема, асцит (свободна течност в коремната кухина), остра или хронична непроходимост на червата.
        ◘ При засягане на централната нервна система болният се оплаква от висока температура, главоболие и повръщане; в по-късния стадий на заболяването може да се появят гърчове и различна степен на нарушаване на съзнанието.
        ◘ При костно-ставната форма на туберкулоза се наблюдават болезнена оточност и ограничение в движенията на някои от големите стави (напр. колянна става), ригидност (скованост) на мускулите, болезненост и затруднени движения на гръбначния стълб.
        ◘ При засягане на периферните лимфни възли се развива неболезнен лимфаденит (увеличение на лимфните възли);
        ◘ При туберкулоза на очите се появява сълзотечение, светобоязън, зрителни смущения (понижение на зрителната острота и други);
        ◘ При туберкулозния миокардит и перикардит (възпаление на обвивките на сърцето) са характерни болките в сърдечната област, тахикардия, ритъмни и проводни нарушения.
        ◘ При туберкулоза на кожата болните имат уплътняване, зачервяване и язвени промени по нея.

      Туберкулозата при децата се характеризира с липсата на строго специфичните симптоми на заболяването, което може да доведе до затруднение при поставянето на правилна и навременна диагноза.
        Началото на заболяването обикновено е неясно, оплакванията прогресират бавно и постепенно. В повечето случаи децата развиват симптоми от общ характер: висока температура, лесна уморяемост, отпадналост, изпотяване, стомашно-чревни смущения, ставни и мускулни болки, спадане на телесното тегло.
        При част от децата туберкулозата протича безсимптомно и заболяването се открива случайно при отчитане на кожната туберкулозна чувствителност (проба на Манту) или при медицински преглед по друг повод.
        Важен момент в поставянето на диагнозата е изясняването на всички обстоятелства, предхождащи и съпътстващи заболяването, и най-вече дали детето има контакт с туберкулозно болен. Колкото е по-малко детето, толкова по-голяма е вероятността източникът на инфекцията да е от семейната среда. От съществено значение е и уточняване на времето на последната апликация на БЦЖ ваксина (т.е. дали има изграден имунитет срещу заболяването).             

        Профилактиката на заболяването включва:
        ► Отзовавайте се винаги на поканата на личния лекар за имунизация. Ваксината срещу туберкулоза (БЦЖ) е най-сигурната бариера срещу болестта. От 48-ия час след раждането на бебето се извършва имунизация. На 7-месечна възраст се прави проверка за наличие на белег от ваксинацията. На децата без белег се извършва проба Манту и когато резултатът от нея е отрицателен, те се имунизират. На 7, 11 и 17-годишна възраст се правят реимунизации против туберкулоза, но само след отрицателна проба Манту.
        ► Поддържане на естествените съпротивителни възможности на организма чрез: пълноценно хранене, богато на белтъчини и витамини (месо, мляко и млечни продукти, риба, пресни плодове и зеленчуци); редовно практикуване на физически упражнения и туризъм;
        ► Отказване от тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и употреба на психоактивни вещества (наркотици);
        ► Поддържане на добра лична и обществена хигиена;
        ► Консумиране само на хранителни продукти (месо, мляко и яйца), преминали ветеринарно-санитарен контрол; Не купувайте животински продукти от пазари и сергии, необезпечени с такъв контрол.
        ► Приемане на лекарственото средство римицид, ако размерът на инфилтрата при кожната туберкулозна чувствителност е над 5 мм.
        ►Незабавно консултиране с лекар при установяване на някои от симптомите на болестта, а също така и при съпътстващи заболявания или прекарани наскоро инфекции. Своевременно се подложете на медицински преглед при продължителна кашлица с отделяне на храчки, леко повишена температура, силна отпадналост и други характерни за заболяването признаци. Извършете назначените от лекаря изследвания. Запомнете, че от навременното започване на лечението зависи в голяма степен и успехът от него!