Един от изчезналите символи на стария Ямбол е пощенската палата, строена в периода от 1926 до 1929 г. В края на 1924 г. Общинският съвет безвъзмездно дава на държавата място за построяването на Телеграфо-пощенска и телефонна станция. То се намира „в Ӏ отдел на града, квартал 137, парцел Ӏ- 532 по плана на града, при граници: ул. „Раковски”, ул. „Климентина”, ул. „Левски” и наследниците на Васил А. Цонев” и се състои от 890 кв.м.
В началото на 1925 г. Михаил Савов (главен директор на пощите), издава заповед, с която командирова началниците на отделения при Дирекцията – Бошнаков (пощенски съобщения), Петров (административно) и Пенев (бюджетно), със задачата да прегледат и одобрят мястото, определено за строеж. След това е обявен конкурс между българските проектанти за изработването на проект. На 22 април 1926 г. е пуснато обявление за отдаване на търг постройката на зданието на пощата.
За съжаление, нямаме информация, кои са архитектите на тази внушителна, мраморна сграда, направена по испански стил. Тя се строи успоредно с тази на читалище „Съгласие“, но докато изграждането на едната значително изостава, това на пощенската сграда напредва.
Пощенската палата е тържествено открита на 7 август 1929 г. Направена е по последна дума на техниката и предоставя големи удобства на служители и клиенти. В нея са вложени 4,5 млн. лв. Сградата е най-голямата и модерна поща в провинцията. Това дава повод за гордост на ямболци, което е видно от пощенските картички, издавани в периода между 30-те и 70-те години на XX в., на които тя се вижда самостоятелно или заедно с други забележителности – Безистена, конския трамвай, Популярната банка и пр.
С откриването на нова пощенска сграда през 1968 г., старата вече поща губи своята функция и се използва за ритуална зала. Съборена е през 70-те години на миналия век. По спомени на ямболски жители, сградата е била направена толкова здраво, че при нейното разрушаване освен булдозери, са използвани и танкове. Така изчезва един от символите на стария град.
Днес мнозина си задават въпроса: кой и защо унищожи тази красива сграда? И отговорите се въртят около: трябвало да бъде забравена, защото е символ на старото „фашистко“ време; не се сливала с новия социалистически архитектурен облик; нужда от място за строителството на нови жилищни блокове, необходими за нарастващия брой на градското население.
Независимо от въпросите и отговорите, свидетелства за великолепието на старата пощенска палата намираме в архиви, спомени и стари пощенски картички на Ямбол.
Пощенска картичка от 30-те г. на XX в.
На пощенската картичка в ляво се вижда почти завършената поща.
Пощенска картичка от края на 50-те г. на XX в.
*
Двете пощенски сгради, между които е къщата на д-р Арнаудов, началото на 70-те г. на XX в.
You must be logged in to post a comment.