РИМ-Ямбол представя: На Софинден в село Ботево

Динка Ангелова, фонд „Етнография“, Регионален исторически музей – Ямбол

С благодарност към Радка Дамянова, Росина Радева, Мария Ангелова и Иванка Донева за оказаното съдействие при изследване на обичая в селото

Една седмица след Великден, в понеделник след Томина неделя, е Софинден – поменален обичай, посветен  на разпуснатите от Великден до Спасовден души на починалите. Известен е още като „Малък Великден“ (Добруджа, Родопите), „Мъртвия Великден“, „Великден на умрелите“ (сред българите в Бесарабия). В народния календар Софинден е празник за предпазване от суша, ден, в който се спазват редица забрани и се изпълняват различни обредни действия.

В Ямболско Софинден не е особено популярен. Запазена е информация за празнуването му в няколко села (Могила, Александрово, Люлин) като ден за предпазване от суша, на който се прави пеперуда, маслосвет, молебен за дъжд. В село Ботево обредността на този ден е различна. Тя има поменален характер и е близка до тази, изпълнявана от християнското население на Добруджа, Бесарабия и Северното Причерноморие. Любопитно е мястото, където се извършват обредните действия – гроба на св. Еленка в местността Саръкъз.

В южната част на селото се издига хълм, покрит с гори, известен със странното име Саръкъз. За него се разказват предания, времево свързани с периода на османското владичество.  Преди много години, когато селото ни е било съвсем малко, този баир е бил обрасъл с вековни дъбове. На върха му живеели духовници – турци. Те ходели с големи бради и носили специални наметала от черен плат. Наричали се дервиши. Дневно време се молели и се престрували на смирени, а нощем се преобличали и с оръжие завардвали пътищата и обирали пътниците. Всичко, което плячкосвали, те скривали в голямо подземие под самия баир. Веднъж, при обирнически поход, дервишите видели много красива мома – стройна, висока, с румено лице и дебели плитки, дълги до под кръста. Отвлекли я и я скрили в подземието. Там тя живяла дълго време. Тъмнината изпила руменината ѝ и я направила жълта като пясък. Момичето съвсем рядко излизало от подземието за дърва и винаги било пазено от дервишите – затова никой не го виждал. Хората в околността чували как изпод земята се разнасят тъжните песни на момичето. Пред входа на подземието имало дълбок кладенец и при влизане  дервишите поставяли широка дъска, която прибирали при излизане. Веднъж забравили тази дъска и след като си тръгнали, момичето излязло навън. Наблизо минали ловци, които видели момичето и се впечатлили както от красотата, така и от жълтия цвят на лицето му. Разказали на хората за жълтото момиче и оттогава започнали да наричат хълма Саръкъз /Жълто момиче/

Саръкъз е свързан и с името на св. Еленка, чийто гроб се намира на върха на това свещено място. Коя е св.Еленка и защо е погребана там? Отговорът на този въпрос намираме в легендите, които се разказват в селото. В една от тях Еленка е красива девойка, гонена от турците. Когато я застигат, тя ги прокълнала: Всички да станете на камъни! И те станали на камъни. Еленка паднала върху един камък и там са изписали пръстите и лакътя и. Сега на този камък му викат „Ръчичката на св. Еленка”. Еленка починала и там я погребали. Заградили гроба с камъни, а до главата ѝ израснало дърво, което лекува.

В поредицата разкази и легенди за св. Еленка се акцентува на светостта и /тя хвърка, лобното ѝ място е лечебно и др./. Това дава основание на хората да почитат мястото, където е погребана, като свещено. Вероятно това е причината ботевци да изберат гроба на св. Еленка за извършване на поменалните обреди на Софинден.

В продължение на години /съхранената информация достига назад във времето до края на ХIХ век/ празникът протича по един и същи начин. Към обяд /11 часа/ камбанен звън подканя жените от селото, често съпровождани и от деца, да се отправят към Саръкъз. Всяка си е приготвила раздавки /хлябове, пити, баници, червени яйца, вода и вино за преливане/. Няма определени изисквания за вида на раздавките, всяка жена носи това, което обича. На гроба на св. Еленка те оставят цветя, палят свещи, преливат с вино и вода. После подреждат носената от тях храна на поляната в очакване идването на свещеника, който трябва да възпей хляба, след това си раздават и се хранят. Важен момент е изпълняването на обредни действия, насочени към измолване на здраве. Хората са вярвали, че св.Еленка взема болестите и затова всяка къса конец от дрехата си и го връзва на дървото, израсло на гроба на почитаната светица. Мият болните си места с вода, наливана върху свещения камък, където според една от легендите е паднала светицата с вярата, че ще оздравеят.

През 40-те г. на ХХ век гробът е разкопан в търсене на имане. И за този акт има обяснение: на някой се присънило, че там има пари. И те го разкопали, но не намерили пари, а кости на животни. Какви са тия животни и защо са там, не знаем. Макар и гробът да е разкопан, мястото си остава свещено и почитано. Всяка пролет, на Софинден, жените посещават Саръкъз, палят свещи в разкопания гроб, изпълняват наследените обредни действия и лечебни практики с надеждата, че тяхната покровителка, св. Еленка, ще ги пази от нещастия и болести. Този обичай е жив и продължава да се изпълнява предимно от възрастните жени в селото.