„Прочутите по цял свят ямболски кебета тук се работят …”

Динка Ангелова, Христина Женкова – Регионален исторически музей – Ямбол

Един от традиционните занаяти в Ямбол, прославил града на обширните пазари на Османската империя, е производството на  ямболски кебета, известни и като ямболии.

Думата „кебе” е от турски произход. Широко разпространено е значението на „кебе” като дебела тъкана вълнена постелка или завивка. По-малко известно е тълкуването на думата като наметало от груб вълнен плат.

Началото на това характерно за Ямбол текстилно производство би трябвало да търсим в първите векове на османското владичество. Със завладяването на ямболската крепост от османските турци през пролетта на 1372 г., градът се превръща в плацдарм за османска експанзия на изток и на север през Балкана, а през втората половина на ХV век – и на запад.

За задоволяване нуждите от храна, облекло и други занаятчийски произведения и земеделски продукти за многочислената армия, султански двор и администрация, централната власт на Империята налага системата на държавните поръчки в новозавоюваните територии.

Съчетаването на традициите в овцевъдството и уменията в областта на домашното тъкачество в Ямболско е определящо за специализирането на града в производството на вълнено-текстилни изделия. Положителна роля изиграва и близостта на региона до Одрин и столицата Цариград, които притежават най-големите пазари.

Широкото тълкуване на думата „кебе” ни дава основание да допуснем, че в първите векове на засилена османска експанзия, на базата на държавни поръчки, Ямбол се специализира в производството на къси вълнени наметала за нуждите на армията, получили известност като „ямболски кебета”.

Упадъкът на военната мощ на Османската империя в края на ХVI век предполага и промяна във вида и количеството на държавните доставки от Ямбол. Вероятно по това време се променя и значението на ямболското кебе, което вече се отъждествява и с вид вълнена завивка, употребявана все още за нуждите на армията, но налагаща се трайно и в бита на населението.

Най-старото писмено сведение за ямболското кебе е от ХVI век.Във финансовите книги на турските власти от гр.Буда /дн. Будапеща/ се съдържат сведения за постъпило мито от донесените в града 25 броя ямболски кебета. Две години по-късно, през м. март 1573, в същите документи е отбелязано доставянето на три денка ямболско кебе от търговеца Хюсеин. За съжаление, в тези документи не се съдържа описание и затова не можем да преценим дали споменатите кебета са къса горна дреха или вълнена завивка.

През ХVII век ямболското кебе продължава да разнася славата на Ямбол. Описвайки града, известният турски историк и географ Хаджи Калфа отбелязва: „ Прочутите по цял свят ямболски кебета тук се работят”. По това време се наблюдава и една друга тенденция – технологията на производство на ямболските кебета, известни по-късно като ямболии, се усвоява както от съседните на Ямбол градове – Сливен и Котел, така и от други български селища – Трявна, Копривщица, Панагюрище, Велинград и др.

Интересни сведения за произвежданите в Ямбол кебета откриваме в пътеписите на френския генерален консул в Смирна /Измир/ Пейсонел /1787 г./: „Вълнени завивки, наречени кебета. Тези завивки идват /в Крим/ от Ямбол и са от боядисана в различни цветове вълна. Има от тях с мъх и без мъх от 5 до 6 различни големини. Те носят името на Ямбол, защото в този град има най-много работилници, но се правят и в много други градове на Румелия …”

Производството на кебета в Ямбол продължава и през ХIХ век. Със султанска заповед от 2 април 1833 г., на ямболския аянин се възлага в града да се изработят 5 000 кебета, които да се доставят в Цариград за нуждите на болните войници от редовната царска войска.

Освен в Ямбол, кебето продължава да се произвежда в редица български градове, като запазва името си – ямболско кебе, ямболия или ямболче. Този факт ни дава основание да твърдим, че терминът „ямболско кебе” добива общобългарски характер.

Разпадането на Османската империя и навлизането на фабрични стоки на българския пазар водят до постепенно замиране производството на ямболии. Остава споменът за това текстилно произведение, който избледнява и потъва в забрава.