1958 г.
Кръстопътят в буря ме родил,
залюлял ме вятърът в ръцете си.
Дъжд пороен с мляко ме кърмил,
пътищата дали ми сърцето си.
И по тия пътища разкаляни
тръгнах, зажаднял за светлина,
слънцето да взема в свойте длани,
и да го развея над света
и да го развея като знаме.
Срещаха ме в утрото, запушили
с дълги наргилета градове
и селца, от болка сгушени,
с черна мъка вместо къс небе.
Срещаха ме мои родни братя,
срещаха ме, тръгваха със мен,
но когато взехме светлината,
спряха се на пристан и подслон.
Спряха се. И никой се не вдига
да довършим трудния си път-
топли били старите огнища.
А безкраен бил светът.
You must be logged in to post a comment.