Поезията на Илко Капелев в „Мегдан за пъртина“

   С пет стихотворения в превод на Людмила Ветрова и Андрей Бахнев е представен ямболският поет и писател Илко Капелев  в сборника с руска и българска поезия „Мегдан за пъртина“ („Тропинка в снегу“).  Редактори на книгата са българската поетеса Елена Алекова (доктор по литература), Михаил Рябий и Валентина Рибакова (отговорен редактор).
Сборникът е подготвен и издаден в Санкт Петербург. Участват по десет поети от българска и руска страна. Илко Капелев  е в компанията на известните български поети Велин Георгиев, покойния Никола Инджов, Андрей Андреев, Надежда Захариева, Атанас Капралов, Владо Любенов, Виолета Христова и, съвсем не на последно място, – Елена Алекова.
„Искам да изкажа моето сърдечно и огромно благодаря на съставителите на книгата и най-вече на моята приятелка Елена Алекова, с която учихме заедно в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва.“, написа в личния си профил авторът и допълва : „Няма как да удържа на изкушението да не поместя тук едно мое стихотворение, а именно „Яростта на стария ловец“. То, както и другите, с изключение на стихотворението „Вълкът“, са писани в Западен Сибир през моя сибирски период от 1981 до 1992 година…“
 
ЯРОСТТА НА СТАРИЯ ЛОВЕЦ
Преди в цевта му да назрее бунта,
ще стресне бара с тихо появяване.
Ще дойде капнал в кучешките унти*
и може би преди развиделяване.
А всичко ще му бъде много ясно:
скучен лов, рогата – подарени…
И той ще псува старостта си бясно,
обиден на убитите елени.
От келнера и хората забравен,
ще пие джин до дъното на риска.
Докато във пушека на бара
една полярна сова не изписка…
 
*унти, рус. – високи северни ботуши от куче или елен с козина отвътре и отвън
 
ЯРОСТЬ СТАРОГО ОХОТНИКА
В стволе ружейном бунт металла зреет.
А тихий бар в испуге: из тайги забрел
в собачьих унтах, что уже не греют,
охотник. Так же молча, он уйдет с зарей.
И все ему вдруг сразу станет ясно:
рога – трофеи, а удача – грезы.
И жизнь была бесцельной и напрасной,
расплатой горькой за оленьи слезы.
Он, кельнером забытый, злой и старый,
все будеть пить свой джин – до дна, до риска,
пока в дыму разбуженного бара
ему сова полярная не свистнет…
Перевод: Людмилы Ветровой