Поглед от по-различен ъгъл

Божидара Амуджиева представя страната ни достойно на национални и международни състезания по математика. Това лято тя се завърна от Сингапур с най-доброто постижение за България: абсолютен победител с най-висок резултат при второкласниците и златен медал от престижната Международната олимпиада SIMOC, с участие на традиционно силни в математиката държави. Очарователна и интелигентна, заслужено влиза в голямото семейство на Фондация „Димитър Бербатов„, като част от Успелите деца на България.

 

-Здравей, Божидара. Ти си дете, което разбира от математика. Моля те, разкажи на мен и останалите, които я намираме за сложна и непонятна наука – как се справяш толкова добре?

-Аз намирам математиката за приятна и забавна наука. Всяка задачка е като пъзел – трябва елементите в него да се подредят и да се стигне до решението. Състезанията приемам като забавление и предизвикателство, не очаквам награди и медали на всяка цена. Така тези съревнования с връстници оставят у мен приятни чувства.

Предполагам, че да можеш да решаваш задачи, е природна дарба. От малка решавам забавни задачки и играя успешно настолни игри.

Изключително съм благодарна на моята учителка Славена Петрова от ОУ „Любен Каравелов” Ямбол за това, което научих от нея. На състезания се явявам със знанията ми от училище, не посещавам допълнителни уроци и курсове, не заучавам схеми и модели за решаване на задачи. Обичам да мисля и творя.  

А чувството, в далечна развита държава като Сингапур, да прославиш страната си и гордо да развееш българското знаме, е просто невероятно. Щастлива съм, че благодарение на математиката успях да го изпитам.

 

Изключително съм благодарна на моята учителка Славена Петрова от ОУ „Любен Каравелов” Ямбол за това, което научих от нея. На състезания се явявам със знанията ми от училище, не посещавам допълнителни уроци и курсове, не заучавам схеми и модели за решаване на задачи. Обичам да мисля и творя.  

А чувството, в далечна развита държава като Сингапур, да прославиш страната си и гордо да развееш българското знаме, е просто невероятно. Щастлива съм, че благодарение на математиката успях да го изпитам.

-Математиката всъщност е една прекрасна тренировка на мозъка. На какво те научи решаването на задачи?

-Решаването на задачи ме учи на съобразителност, комбинативност и организираност. Също така ми помага да търся логиката на нещата от живота. От друга страна, участието в състезания, където представям учителката, училището, града или страната си, ме учи на голяма дисциплина и отговорност.

-Какво правиш в свободното си време?

-Аз имам много и разностранни интереси. С удоволствие посещавам уроци по рисуване, пиано и вокално пеене. Посещавах още курсове за модерни танци, детски куклен театър, тенис, шах. През останалото свободно време много обичам да играя, да творя книжки, сборници и проекти.

-А каква ще станеш, когато станеш голяма?

-От много малка мечтая да стана архитект. Впечатлена съм от огромните лъскави небостъргачи на Сингапур, Куала Лумпур, Дубай, Абу Даби, Банкок… За мен те не са просто купчина бетон, а уникални – всяка за себе си. Желая да създам такива огромни хотели, офис-сгради и жилища. Искам да ги построя в моята страна, в моя град Ямбол.

-Възрастните все забравяме да се допитваме до децата. Какъв съвет би дала на нас големите?

-Да бъдете искрени и да откривате детското в себе си. Да се радвате на живота и да гледате на него като на една забавна игра.

Да поставяте семейството си на първо място пред работа и кариера и да цените всяка минута, когато сте заедно. Това прави нас, децата, изключително щастливи, обогатява ни и ни дава крила.

-Коя е най-голямата ти мечта?

-Най-голямата ми мечта е да полетя, буквално. Да отворя ръце и да литна като птица. Това често ми се случва насън.

Източник: http://uspelite.bg

13901426_1129649920406785_4304298262328930624_n