Памет българска: Панайот Волов

Волов е един от най-великите български революционери и национални герои. Той е сред инициаторите, учредителите и главните дейци на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание (1876).

За легендарния герой, друг велик българин Атанас Буров в едно свое интервю казва:

„Слагам Панайот Волов в числото на четиримата най-велики българи. Слагам го, защото само той, подчертайте това, само той, единствен човек в българската история се отказа от поста си, от правата си, от славата, от суетата, от всичко – за Отечеството си, за България. Когато го избират за Апостол, за главен апостол на Четвърти революционен окръг в Гюргево, през зимата на 1875г., той взема за помощник Георги Бенковски – един прост кара-абаджия от Копривщица. И после, като вижда, че този прост кара-абаджия е гений, че е роден за водач, за пълководец, че е по-добър и по-достоен от него, предава нему своите пълномощия, той минава на втора линия, а Бенковски излиза начело. Такъв случай в световната история няма. Това е един-единствен случай. И това прави българинът от Шумен – Панайот Волов… Баща ми е търгувал с баща му – Вичо Волов. Къщата им бе на главната улица. Знам целия му род. Шумен даде на България едно име – и то му стига – Волов…”

Роден в късната есен на 1850г., в град Шумен в занаятчийско семейство. Завършва Шуменското класно училище при Добри Войников. С материалната подкрепа на богатия си сродник Маринчо Бенли продължава обучението си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев (1869-1873). Шест месеца преди да завърши Южнославянския пансион в Николаев (Украйна), е принуден да се завърне в Шумен поради заболяване. Назначен е за главен учител и директор на класното училище. Организира вечерно училище, участва активно в дейността на местното читалище.

Избран е за председател на Шуменския частен революционен комитет. През м. август 1874г. участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ.

Арестуван и хвърлен в затвора в началото на 1875г. заради участието му в острия конфликт между местната младеж и европейските инженери, участващи в строителството на ж.п. линията Каспичан-Шумен-Ямбол. Застава начело на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френски инженер и местна девойка. След няколкомесечен престой в затвора е освободен и заминава за Румъния.

Участва в подготовката на неуспешното Старозагорско въстание (1875). Определен за апостол и действа в Ловешко и Троянско.

След неуспеха на въстанието е един от учредителите и главни дейци на Гюргевския революционен комитет.

Определен е за главен апостол на Четвърти Панагюрски революционен окръг с помощник Георги Бенковски. В резултат на организаторската им работа са създадени десетки частни революционни комитети. В организацията са включени много местни патриоти с голям принос в хода на въстанието. След появата на противоречия в ръководството, проявява воля и такт и в името на общото дело отстъпва първенството на Георги Бенковски. Панайот Волев е един от инициаторите за свикването на общо събрание на комитетите от Четвърти окръг в местността Оборище, близо до Панагюрище и взема дейно участие в него.

При избухване на въстанието е в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. Формира чета, с която обикаля района на Копривщица, Карлово, Клисура и др. Оказва помощ на въстаниците. След разгрома на въстанието се отправя към Румъния заедно с Георги Икономов и Стоян Ангелов. След предателство е ранен и при опит да преплува река Янтра край град Бяла, Русенско се удавя. Близо до това място, край кръговото кръстовище до Беленския мост е издигнат паметник. На неговото име е наречено Средното общообразователно училище „Панайот Волов“ в град Бяла. Родната къща на Панайот Волов в град Шумен е музей.

През 1883 г. народният поет Иван Вазов го увековечава в „Епопея на забравените със стихотворението „Волов“:

Те бягаха бледни пред дивата сган.

И Волов, юнакът, цял в кърви облян,

извика: „О, боже! О, адска измама!

подвигът пропадна и надежда няма!

къде да се скрием от безславната смрът?“

Балканът

Аз нямам за вази ни завет, ни път.

Градът

Аз имам бесила.

Хижата

Аз имам проклятья.

Янтра

Елате, нещастни, във мойте обятья!

Пловдив, ноември, 1883 г.

Поклон!