В изпълнение правомощията на областния управител на област Ямбол по чл. 31, ал. 1, т. 5 от Закон за администрацията е извършен контрол по законосъобразността на решенията на Общински съвет Ямбол от последната сесия. Областният управител връща за ново разглеждане решението по т.25 от дневния ред касаещо „Преобразуване на общинско предприятие „Платени зони за паркиране”, чрез сливане с общинско предприятие „Общински пазари” в общинско предприятие „Платени зони за паркиране и общински пазар” и преобразуване на общинско предприятие „Паркове и зони за отдих”, чрез сливане с общинско предприятие „Спортни имоти“ в общинско предприятие „Паркове и зони за отдих и спорт“. Решението по точката е прието с 25 гласа – „За”; „Против” – 4, „Въздържали се” – 4.
При разглеждане на фактическата страна на взетото решение областният управител, счита че решението е незаконосъобразно като прието при неспазване на законоустановената форма. Съображенията за това са следните:
Съобразно разпоредбите на Административно-процесуалния кодекс, когато административният акт се издава в писмена форма, той следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Те играят ролята на мотиви на административния акт и са пряко свързани с възможността за осъществяване на контрол за законосъобразност на акта по същество. Фактическите и правни основания са два отделни реквизита, които имат самостоятелно значение и не се припокриват.
В тази връзка, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Начините за управление на общинско имущество са определени в Закона за общинската собственост (ЗОС). Една от предвидените в този закон възможности е чрез общинските предприятия, чието създаване, преобразуване и закриване е регламентирано с разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗОС (в този смисъл са и мотивите на Решение № 4131 от 25.03.2014 г. по адм. дело № 9149/2013 г., III Отд. на ВАС). Предвид горното, относима към настоящото решение е разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, а не тази на чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА. В тази връзка, в нарушение на чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА решението не е прието с поименно гласуване.
Разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗОС регламентира три правомощия на общинския съвет – да създаде, да преобразува и да закрие общинско предприятие. Всяко едно от тези правомощия има и съответните правни последици. В конкретния случай, в мотивите на Предложение с вх. № В-0503 от 05.12.2019 г. и проведените на заседанието обсъждания се аргументира преобразуването. Тези мотиви не кореспондират нито с предложения проект на решение, нито с диспозитива на взетото решение. С взетото решение се реализира не правомощието на общинския съвет да преобразува съществуващите общински предприятия, а да ги закрие и да създаде два нови правни субекта.
Без да се отрича оперативната самостоятелност на административния орган да реализира, което и да е от правомощията, дадени му с чл. 52, ал. 2 от ЗОС, следва да се отбележи, че същественото несъответствие между мотивите за приемане на настоящото решение, води до неяснота относно изразената воля на общинския съвет. Това прави невъзможно и извършването на преценка за законосъобразността на административния акт по същество, а именно следва ли по отношение на реда за предоставяне на имоти и вещи – общинска собственост, безвъзмездно за управление на звена на общинска бюджетна издръжка, да се приложат чл. 12, ал. 1 и 4 от ЗОС и чл. 20 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, или реда, разписан в т. V от решението – „предаване и приемане на имуществото и активите, което да се удостовери с приемо-предавателни протоколи“. „Недопустимо е, въз основа на възприетите от контролния орган факти, по тълкувателен път да се извличат, както действителната воля на общинския съвет, така и правната норма, оправомощаваща го да приеме административен акт с посоченото по-горе съдържание“, се казва още в мотивите за връщане на решението.
Грешно посоченото правно основание, равняващо се на липсата на такова, и същественото несъответствие между мотивите за приемане на решението и диспозитива на същото, водят не само до неяснота относно формираната от Общински съвет Ямбол воля, но и до нарушение на законоустановената форма, обуславящи материалната незаконосъобразност на решението, взето по точката.
Това дава всички основания на областния управител да върне за ново обсъждане това решение на Общински съвет Ямбол.
––––––––
Областният управител върна за ново разглеждане решение на Общински съвет „Тунджа“
Областният управител върна за ново обсъждане решението от 10.12.2019г. по т.1 относно приемане на Правилник за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация на Общински съвет „Тунджа“. Решението е прието с 13 гласа „за“ , 7 гласа „против“ и 0 гласа „въздържали се“.
В изпълнение правомощията на Областния управител от Закона за администрацията е извършен контрол по законосъобразността на решенията, приети на заседанието на Общинския съвет. Областният управител смята решението по точка 1 за незаконосъобразно.
Областният управител счита, че решението е прието от компетентния орган, прието е с необходимото мнозинство, но въз основа на установеното от фактическа страна, счита че чл. 5, ал. 1, чл. 15, ал. 1, чл. 25, т. 2 и т. 11 от Правилника, приет с Решение № 25, са незаконосъобразни, приети при нарушение на материалния закон. Съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Правилника регламентира правомощията на общинския съвет изброени в 23 точки. Освен посочените в Правилника правомощия, в чл. 21, ал. 1, т. 25 от ЗМСМА е регламентирано, че Общинският съвет определя условията и реда за пътуване по маршрутите на обществения градски транспорт на територията на съответната община.
Сравнителният анализ на подзаконовата и законовата норма сочи, че първата, стеснява кръга на правомощията на общинския съвет. Законовата норма е императивна, поради което за административния орган не съществува възможност да променя рамките на вече регламентираните правомощия. Те са изчерпателно изброени, поради което стесняването им представлява нарушаване на закона. В този смисъл, с нормата на чл. 5, ал. 1 от Правилника се нарушава правилото на чл. 15, ал. 1 от ЗНА за съответствие на подзаконовия нормативен акт с нормативния акт от по-висока степен, което обуславя и нейната незаконосъобразност.
Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Правилника предвижда пълномощията на заместник-председателя на общинския съвет да се прекратяват предсрочно при: подаване на оставка и
при трайна невъзможност или системно неизпълнение на задълженията си като председател за повече от три месеца. В ЗМСМА няма изрична разпоредба относно предсрочното прекратяване правомощията на заместник-председателя на общински съвет, поради което по аналогия се прилага разпоредбата на чл. 24 ал. 3 от ЗМСМА. В тази връзка, освен посочените в Правилника хипотези, в чл. 24, ал. 3, т. 3 от ЗМСМА е регламентирано, че пълномощията на председателя, респ. на заместник-председателя на общинския съвет, се прекратяват предсрочно и при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗМСМА предвижда в правилника по чл. 21, ал. 3 да се уреждат условията и редът за избиране и правомощията на заместник-председателя, което по аргумент от противното сочи, че прекратяването на пълномощията на заместник-председателя, като негативна последица, е строго регламентирано със закона и не е предоставена възможност да бъдат стеснявани законовите хипотези с подзаконовия нормативен акт. В този смисъл, нормата на чл. 15, ал. 1 от Правилника противоречи на такава от по–висок по степен нормативен акт.
В разпоредбата на чл. 25 на Правилника са посочени основанията за предсрочно прекратяване на пълномощията на общинския съветник. Съгласно т. 2 от посочената норма на Правилника пълномощията на общинския съветник се прекратяват предсрочно, когато „съветникът е осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер“. Чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗМСМА постановява, че пълномощията на общинския съветник се прекратяват предсрочно когато след избирането му е осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер или на лишаване от право да заема държавна длъжност. При съпоставянето на двете хипотези е видно, че по силата на чл. 25, т. 2 от Правилника осъждането с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, по принцип и независимо кога е настъпило във времето, е основание за предсрочно прекратяване на пълномощията на съветника, за разлика от законовата норма, при която факта на осъждането следва да е настъпил след избирането на общинския съветник. Освен това, в чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗМСМА е предвиден още един вид наказание, наред с лишаването от свобода от общ характер, а именно лишаване от право да заема държавна длъжност, каквото в чл. 25, т. 2 от Правилника липсва. В т. 11 на чл. 25 от Правилника е посочено, че пълномощията на общинския съветник се прекратяват „при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“. Съгласно изменение, обнародвано в ДВ, бр. 7 от 2018 г., разпоредбата чл. 30, ал. 4, т. 11 от ЗМСМА гласи, че „пълномощията на общинския съветник се прекратяват „при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.“ Основанията за прекратяване на пълномощията на общинския съветник са изчерпателно изброени, поради което излизането от законовите рамки представлява нарушение на закона, а това от своя страна обуславя незаконосъобразността на чл. 25, т. 2 и т. 11 от Правилника.
Областният управител счита тези основания за достатъчни за връщане на решението за ново разглеждани.
You must be logged in to post a comment.