Нови финансови ангажименти за Община „Тунджа“ във връзка с изпълнението на Колективния трудов договор в образованието

За пореден път увеличението на учителските заплати и на възнагражденията на непедагогическия персонал, зает в образованието не съответства на ръста на единния разходен стандарт. Това е поредният случай, в който държавата не прилага компенсаторни механизми, за да обезпечи функционирането на общинските образователни инфраструктури в малките населени места от селски тип.

В тази връзка за детските градини в община „Тунджа“ е разчетено допълнително, спрямо 2016 г., финансиране от над 100 000 лв., за да се обезпечи новото увеличение на заплатите на педагозите, което държавата не покрива в достатъчна степен чрез единния разходен стандарт.

При училищата също се наблюдава недостиг на средства за достигане на договорените по Колективен трудов договор увеличения на учителските заплати. Въпросът предстои да бъде обсъден с директорите на учебните заведения, за да се прецени дали и при тях ще има необходимост от предоставяне на допълнителни средства.

Принципът на финансиране на образователните институции – „парите следват ученика“, за пореден път доказва своята неефективност и непълноценност по отношение на материалната обезпеченост на образованието в малките населени места. Разходните стандарти за година, за дете и ученик, от община 7-ма група общини, включващи в състава си малки населени места от селски тип, каквато е „Тунджа“, са следните:

• За дете от 2 до 4 години, посещаващо целодневна група в детска градина е 1 985 лв.;
• За дете, посещаващо яслена група към детска градина е 1 244 лв.;
• За дете в подготвителна целодневна група в ДГ или в училище е 2 257 лв.;
• За дете, посещаващо подготвителна полудневна група в ДГ или училище е 1 117 лв.;
• За ученик в неспециализирано училище е 1 855 лв.

В общини като „Тунджа“, където броя на децата и учениците е по-малък, единният разходен стандарт е крайно недостатъчен, за да покрие потребностите на учебните заведения и не обезпечава финансово всички договорености по Колективния трудов договор, което налага и допълнителното им финансиране. Това несъответствие на увеличението на заплатите с ръста на единния разходен стандарт за пореден път поставя общините, включващи в състава си малки населени места от селски тип, в ситуация, в която да обезпечават ангажименти, които е поела държавата. Крайно време е да бъде приложен компесаторен механизъм по отношение на финансирането на детските и учебни заведения в селата, за да бъде гарантиран равният достъп до образование и детска грижа.