Началото на цикъла на зимните празници започва два дни преди него, когато на 4 декември православната църква почита паметта на великомъченица Варвара. В народните представи Варвара и сестра й – Сава, чествана на 5 декември, са двете сестри на Свети Никола. От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва:
„Варвара вари, Сава пече /меси/, Никола гости гощава“.
На този ден украсяваме елхата вкъщи, а на трапезата ни има риба, както поверява традицията.
Освен риба на Никулден слагаме на масата – вино, домашно изпечен или т. нар. богов хляб. Преди да започне тържеството, погачата и рибникът се разделят от най-възрастния представител на рода и част от храната се раздава из махалата за здраве и „за да пази свети Никола моряците и рибарите от беди и корабокрушения“, както повелява традицията. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба.
Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден. Според поверието люспи при чистенето на рибата не трябва да падат на земята, а костта от главата на шарана се пази за здраве през цялата година. Останалите кости се хвърлят в огъня или се закопават в земята. Традиция е ида се сложат най-големите люспи от шарана в портфейла – за да има пари в него през цялата година.
You must be logged in to post a comment.