Неделно четиво: Съдбата на България

Мария Качулева 

   Малко българи  знаят, че България четири пъти спасява Европа от разруха. Четири пъти българите не позволяват Европа да бъде  поробена. Българската войска побеждава дори легендарната Златна орда, която идва с намерението да помете Стария континент. Но всеки път „спасението на Европа“ идва с унищожаване на нечия държава. Институциите и престават да функционират и тя отива в небитието. А България винаги се измъква – слаба, но жизнена. Белязана от съдбата.

1.През 696 г., когато основателят на българската държава хан Аспарух отблъсква печенезите – онова огромно номадско племе, поставило си за цел да разграби Стария континент.

2. Наследникът на Аспарух – Тервел, спасява Константинопол от едногодишна арабска обсада. С тази битка той за повече от век спира амбициите на Халифата да подчини Европа.
3. Кан Крум за втори път след кан Аспарух разгромява 40-хилядната армия на аварите и десетки скитнически племена, устремили се към западната част на континента. Така разширява и опазва границите на Европа.
4. Цар Тодор Светослав унищожава 25-хилядната татарска конница и допринася за разгрома на Златната орда, която заплашва Европа с пълно унищожение.

Въпросът, който никой не си задава е дали ще спасяваме Европа за пети път? И от кого този път? От НАТО? От ЕС? От Еврозоната? Или от всички тях вкупом?

Феноменът  „непобедимата българска държава“  води началото си от края на VІ век, когато кан Кубрат от рода Дуло, вожд на племето уногондури, обединява прабългарите северно от Кавказ и Черно море в племенен съюз наречен Стара Велика България. По това време прабългарските племена са васално население на Аварския хаганат-една могъща за времето си империя. В средновековната  Монемвасийска хроника, съставена вероятно през Х век, нейният автор е записал:“Аварите били по род хунски и български народ“. Но именно българите  станали причина Аварският хаганат да се разпадне като държава.  

Втората голяма и също успешна война на предвожданите от Кубрат прабългари била срещу Арабския халифат. Също могъща империя по това време. През 648 г. 20-хилядна арабска войска пресича прохода Дербент в източната част на Кавказ и нахлува в земите на барсилите, които по това време населяват днешен Дагестан и са част от Велика България. Арабите са разбити, а малцината спасили се бягат на юг от Кавказ. С други думи една малочислена армия прабългари не само се изправя срещу две от най- могъщи държави по това време, но и става причина те да се разпаднат.

След смъртта си Кубрат оставя Стара Велика България в ръцете на петимата си сина. Начело най-напред  застава най големият от тях Баян  (по-стара езикова форма на Боян), която означава Бойен/Боен/Марсов или  Воен/Воин. Бил наричан още Бат-Баян и Безмер, в превод  „Без мир“. Може би  едноименното село Безмер в община „Тунджа“ е далечен спомен за него, но и несъмнено препратката към бога  Марс. Баян успял да се задържи на престола само три години.Бил победен от хазарите и принуден да се присъедини  към Хазарския каганат. В Южна Русия и до днес живеят неговите потомци.

Вторият син на кан Кубрат – Котраг е осиновен и наричан така според наименованието на племето от което произхожда – котраги/котригури. Истинското му име не е известно. Не е имал правото да се нарича княз и не е известно да е управлявал самостоятелно. Също се присъединява към хазарите. Неговите наследници са предците на руснаци и украинци.

         Третият син – Аспарух е този, който осъзнава,че племенният съюз създаден от баща му ще бъде унищожен от хазарите и предлага на двамата си по-малки братя – Кубер и Алцек – да се отправят на изток, за да търсят друго място за заселването си. С тях тръгва по-голямата част от племето.

         Кубер се насочва към Банат и смята там да създаде своя държава.Нейната столица се намирала до Тимишоара в запдната част на Румъния.По-късно кан Крум присъединява към България Куберовата Банатска държава. И ще припомня,че до средата на миналия век румънците пишат на кирилица и използват лексика идентична с българската.

         Алцек е най-малкият от синовете на Кубрат. Някои историци приемат, че българите, които той управлява са най-християнизираната маса от населението на Стара Велика България. Настанява се в Бавария за кратко. Владетелят на франките Дагоберт I възприема Алцек като заплаха за неговата държава и нарежда унищожението на прабългарите. Така се стига до масово клане, в което се предполага, че са избити  повече от 6000 човека. Алцек успява да се спаси с около 700 души и с тях се мест в днешна Южна Италия, в района на Беневенто. Множеството  топоними в този район свързани с думата българи е доказателството за това.

          Какво се случва с прабългарите на Аспарух? Вярваме, че те създават съвършено нова държава – Дунавска България. Всъщност историческата логика сочи в друга посока. След предателството на Бат-Баян/Безмер и Котраг, Аспарух е избран от Съвета на боилите за владетел на Стара Велика България официално. Защо решава да изостави източните територии и уговаря двамата си по-малки братя да  се преместят на запад  са слуховете за много по-богатите римски провинции на Балканския полуостров и те налагат  стратегическото му решение  да премести там държавата си. Според мен днешна България не е просто една нова прабългарска държава, а пряката наследница на Стара Велика България.

         През 681 год. Аспарух нанася първия разрушителен удар по Източната Римска империя, която и без това е започнала да се разпада след завладяването на Тракия и опита да подчини на своята власт целия Балкански полуостров.Интензивните набези на авари и хазари върху новото местоположение на прабългарската държава е провокирано не толкова от необходимостта да се заселят там,а от отмъщение, но срещат унищожителен отпор и бързо се оттеглят. След разпада на Аварския и Хазарския каганат идва ред и на разделената на Западна и Източна Римска империя. От север се появяват печенезите, номадско племе, което решава да се засели на юг от Дунав в плодородната тракийска равнина. През 697 г. започват да преминават през Дунав с конете си и да нападат поселищата на прабългарите и славяните. В същото време един от хазарските ханове – Кърсумлай, достига до устието на Дунав и се съюзява с печенезите.

През 700 г. хан Аспарух преминава Дунав при Нове с 15-хиляден конен отряд от прабългари и 4000 славяни и се насочва към река Олт (ляв приток на Дунав в Румъния -бел. авт.), където е главният аул на печенезите.Срещу неговата неголяма войска се изправят 5000-хилядна пехота и  40-хилядна конница съставена от печенези, хазари и авари. Боят се оказва кратък. Конницата е натикана в реката и в по-голямата си част издавена, а резервът от другия бряг  не смее да се включи в боя от страх стрелите им да не попаднат в собствената им армия. Аспарух е убит, но по залез тази еднодневна битка довежда до край неговият син Тервел. Останалите живи около 4000 войници-завоеватели се предават. А истоическата равносметка е, че за около 30 години предците ни от Стара Велика България успяват да съсипят три могъщи империи. Идва ред на четвъртата.

Наследникът на Аспарух – Тервел, установява близки връзки с византийския император Юстиниан ІІ Ринотмет, на когото през 705 г. помага да си върне престола. За благодарност Василевсът отстъпва на хан Тервел областта Загоре. Така южната граница на България се премества на юг до река Тунджа. На картата на Балканския полуостров се появява град Ямбол, част от Българската държава управлявана от Термел.

През 717 г. над Византия надвисва голяма опасност. Халиф Ал Карданиб обединява арабските племена, населяващи поречията на реките Тигър и Ефрат, и напада византийските владения в Мала Азия. За два месеца и половина сломява съпротивата на ромейските крепости и достига до Черно море с флотилия от 50 кораба, след като превзема  Щиле – град в азиатската част на Турция.  Малко преди това от  Египет е тръгнала друга арабска флотилия от 70 кораба. След Дарданелите арабите слизат на сушата и по брега на Мраморно море се придвижват на север. Двете части на арабската армия се установяват под стените на Константинопол. Техен общ предводител става Маслама – брат на халифа. Войниците му наброяват между 110 и 120 хиляди превозвани върху 120 кораба.

Положението на Константинопол става критично и Василевсът  търси помощ от българите. Кан Тервел бързо успява да събере 15-хилядна конница и още толкова воини пехота и се изправя пред 100-хилядна арабска армия мамелюци като правилно преценява, че битката ще се води с хитрост, а не със сила. И нарежда всеки ездач да тегли с въже запалени вършини или слама, така че да палят всичко в арабския стан. Воините на Аллаха разбират едва на седмата нощ, че българите са им устроили това огнено посрещане. Тогава Тервел разделя отряда си на три части и всяка една се врязва сред арабите с викове: “Тангра е всемогъщ!”. Загубите на арабите  след тази атака на българите  достигат 30 хиляди и са принудени да свалят обсадата. Техният бърз марш към сърцето на Европа е преустановен и  хронистите в християнския свят се надпреварват да сипят хвалебствия за българите, които са предотвратили арабското нашествие на стария континент. Практически Арабският халифат понася толкова сериозни щети,че са му необходими повече от сто години, за да са възстанови. И никога повече не му хрумва да се връща на Балканския полуостров или  да завладява Европа.

През 805 г. хан Крум оглавява още една военна кампания срещу остатъците от Аварския хаганат, който се опитва да завладее обширни територии на север от река Дунав. В резултат на този военен поход българските войски завземат Трансилвания, Белград и достигат до река Тиса. След тази победа България става една от най големите сили на Централна и Югоизточна Европа. Новите териториални придобивки предоставят на българите достъп до ценните рудници за каменна сол в Карпатите и сребърните залежи на Трансилвания. С тази поредна победа над Аварския хаганат се затваря пътя на техните нашествия към Европа и се появява на света Крумовото законодателство. За него се знае благодарение на лексикона „Свидас“.  „…Същите българи унищожили аварите. Попита Крум аварските пленници: „От какво, мислите, че загина началникът ви и всичкият народ?“ А те отговорили: „От това, че се умножиха взаимните обвинения, загинаха по-храбрите и по-умните; после несправедливите и крадците станаха съучастници със съдиите; после от пиянството, защото, като се умножи виното, всички станаха пияници; после – от подкупничеството; после – от търговията, защото всички като станаха търговци, взаимно се мамеха. И наистина погибел произлезе от това“. Поучил се от нещастията на аварите и разпада на техния каганат, кан Крум създава система от законови норми, насочени срещу конкретни обществени проблеми.

 В средата на ІХ век в степите на днешна Русия се заселват няколко племенни групи татари, обединени от Камилай хан. През 1270 година започват техните атаки към Балканския полуостров. Населението е заплашено от унищожение. И тогава се появява Ивайло и армията му от селяни зле въоръжени и неподготвени за битка. До 1278 година те водят непрекъснати боеви и постепенно изтласкват ордите татари на хан Ногай отвъд  Дунав. България си осигурява кратка  отсрочка, но тарската заплаха остава. През 1285 г.  Златна орда на хан Ногай  отново нахлува в българските земи.Но Ивайло вече е убит. И татарите свободно вилнеят  между Дунав и Стара планина, както и в Източна Тракия. Набезите на ордата достигат Византия, Сърбия и Унгария. Опитите им да се справят с нашествениците са неуспешни.

През 1299 г. Ногай възкачва на българския престол сина си Чака и той приема християнството, а Десислава, дъщерята на цар Георгий І Тертер, става царица. По това време Златната орда прави военен преврат, хан Ногай е убит и мястото му заема хан Токту. В размириците Чака е убит и главата му изпратена на хан Токту. От благодарност за оказаната му помощ той подарява Бесарабия на българите, но преди да мине година се  отмята. По това време братът на царица Десислава Тодор Светослав е коронясан за български цар и  започва да събира войска. Година по-късно Хан Токту взема необмисленото решение да си върне Бесарабия и изпраща Златната орда да унищожи Българската държава. За негова голяма изненада в разразилата се битка българите почти унищожили неговата непобедима Златна орда и спрели настъплението й към Европа.

Цар Тодор Светослав не спира до тук. През пролетта на 1302 година изпраща по-добре въоръжена и обучена българска армия през Дунав до град Клуж, в днешна Румъния, където е разположена войската на хан Токту. 16-17-хилядната българска войска напада далеч по-добре подготвената и въоръжена 25-хилядна татарска конница и почти я унищожава. Оцелелите пресичат Дунав, за да се спасят, но българите продължават да ги преследват до река Днестър, където  били издавени.Златната орда била ликвидирана. Този път напълно. Тодор Светослав  с основание смятал, че завинаги е отстранил татарската угроза за България, но едва ли си е давал сметка, че по този начин спасява и цивилизована Европа от татарското нашествие, което е безспорен факт.

Когато говорим за българската история през ХІІІ век, обикновено възниква  асоциацията с цар Калоян и неговата славна победа над  кръстоносците и Балдуин Фландърски взет в плен. Образователната система у нас е създавала настойчиво впечатлението, че във времето от възцаряването на Калоян до това на Иван Асен II , България е била безспорен хегемон в балканската международна политика.Да, наистина Българското царство е имало политическата и военна инициатива, но противопоставянето между Търново и Константинопол (тогава столица на основаната от кръстоносците Латинска империя), е началото на един тежък и за двете страни военен конфликт, в който има не една, а  5 значителни и победоносни за българите битки срещу  кръстоносците.

Отношенията между България и Латинската империя не били добри от самото начало. Император Балдуин не криел, че възнамерява да превземе всички бивши византийски земи, включително и българските. През 1205-а византийската аристокрация вдига въстание в Тракия срещу властта на кръстоносците и конфликтът ескалирал. Бунтовниците се обърнали за помощ към Калоян  и войската на император Балдуин, който смятал,че лесно ще установи властта си там. Но не успял. При Одрин българите успешно се справят с кръстоносците и вземат в плен Император Балдуин Фландърски. Така, по време на четвъртия кръстоносен поход, именно България  поставя край на мита за непобедимата кръстоносна армия на Западна Европа.Латинската империя напълно се разпада.

Западноевропейското рицарство тръгнало на  поход  в защита на християнството на Балканите и в Константинопол търпи нови  провали през XIV и XV век срещу настъпващата в Европа Османска империя и исляма. Селджукските турци  започват своето завоевателно пътешествие към Западна Европа с огромна енергия и силна добре обучена. Под тяхната власт за пет века попада и България. Завоеванията през 500-те години в Европа и на Балканския полуостров се осъществяват последователно от четирима султана: Орхан I, Мурад I, Баязид I и Мехмед I. Съпротивата на българските владетели и народ срещу мощната Османска империя се изразява в 79 локални въстания и едно общонационално – Априлското. С хитрост българите спечелени и няколко привилегии за поробеното население. Формираните през ХІХ век военни български опълчения, предопределят успеха на две от Руско-турските войни – тази от 1829/30 и втората от 1878/79 година.  Техният устрем и жертвоготовност сериозно стряскат Европа, която в крайна сметка взема решение на Берлинския конгрес (1979) да лиши България от исконно нейни територии и техните жители, за да остане зависима от Европа, Русия и Османската империя.

Разтревожените да крайност европейски владетели в следващите 70 години правят всичко възможно да унищожат Българската държава.Но тя устоява на техния натиск и санкции по време на двете Балкански войни, Първата и Втората световна. В исторически план всяка сила, която се изправя срещу  България, след това се срива. „Всеки,който тръгне срещу овцекрадците от Долния Дунав изчезва от историята!“  казва канцлерът Бисмарк по време на Берлинския конгрес (1879). Оказва се прав. Такава съдба спохожда двата могъщи каганата – Аварски и Хазарски, които завличат в небитието печенезите и хуните. Шест  големи империи – Византийската, Латинската, Татарската  заедно с могъщата Златна орда, Османската, а в по-ново време Третият Райх и СССР изчезват от лицето на земята след като са си имали вземане –  даване с България дори когато е съюзник. Политическите и военните стратези и до днес  наричат тази тенденция „Българският проклет кръстопът“, признават, че територията ни е стратегическа, но не порпускат да подчертаят, че е като един Бермудски триъгълник: поглъща повече. Сър Уинстън Чърчил дори доуточнява: „България не е просто земя.Тя е изпитание за всяка империа“ като вероятно визира и Обединеното Кралство в т.ч.

На 1 януари 2007 година България беше приета за член на Европейския Съюз. И  единодушните до този момент политически семейства в Европейския парламент   започнаха изведнъж да се оказват на противоположни мнения.Особено по темата за разширяването на Съюза. Но през 2013 година все пак успяха да постигнат консенсус, макар и с много уговорки, за приемането на Хърватия. Неадекватната им политика стана след това зазената им марка,постоянното рисково поведение на ръководните европейски органи се превърна в норма. Започна голямото изчезване  на Европейския Съюз от геополитиката. Новият световен ред започна да се изгражда без участието на Брюксел, превърнат осезаемо в периферен наблюдател на чужди решения дори и за собствената му съдба.

В края на 2007 година 27-те страни подписаха Лисабонския договор, който трябваше да направи ЕС по-демократичен, ефективен и прозрачен, въвеждайки промени в институционалната структура. „Правителството“ на ЕС в контекста на разширяването и  Договора от Лисабон започна реформи, които предизвикаха обратен ефект от записаното в него. Политическите семейства в Европейския парламент продължиха да се дистанцират, а конфликтите между държавите в него зачестиха.  България се позиционира в подкрепа на Германия, която започна да губи икономическите си позиции.

В Близкия изток на Европа започнаха да гледат като  на касичка за хуманитарна помощ. В Иран – като към некомпетентен коментатор, когото никой не иска да слуша. За Украйна се превърна в платец и логистичен тил. Всичко важно започна да се решава някъде другаде и от други – в САЩ, в Китай и в Русия.Брюксел започна да потъва поради собствената си неспособност да действа като единен политически и икономически субект. Деиндустриализацията на Германия, напускането на Англия през 2020 година, енергийната уязвимост на държавите в него, миграционният натиск, политическата радикализация и разпадът на социалния междудържавен консенсус показаха на света колко нестабилна е неговата конструкция. Континентът се зае да гаси пожари, докато светът пренареждаше картата. А когато си зает да оцеляваш, не можеш да диктуваш правилата. Началото на тези събития беше сложено след 2007 година. След приемането на България в ЕС.

 И се заговори усилено за разпад на Съюза. Появиха се  идеите за „Европа на две скорости“ и за „Вишеградската четворка“. България не беше поканена да се присъедини към тях. Някак си с неохота поляците ни поканиха да се включим в идеята  „Три морета“, но тя много бързо заглъхна още щом се съгласихме. А след срещата на върха в София през м. юли 2021 год. направо потъна. Преди дни Доналд Тръмп подписа Указ, с който прекратява участието на САЩ в 66 международни организации. Една от тях е инициативата „Три морета“. Е, как да не вярваш на Ото фон Бисмарк,че България дарява с тежка карма и приятели и врагове, а тяхната съдба е унищожение.

Очаквам с нетърпение да видя какво ще се случи в скоро време с Еврозоната, където се промъкнахме на 1 януари 2026 година и Многонационалната бойна група на НАТО край Кабиле. А и със самия Северноатлантически Алианс. Не мисля че ще оцелеят дълго. Както, впрочем, и ЕС! Все пак България усилено ги подкрепя. А тя, подкрепата, както сочат историческите факти, винаги трасира пътя към унищожението и на нашите съюзници, и на нашите врагове. Нарича се съдба!

Единственото, в което не се съмнявам е, че България ще продължи да съществува!