Мария Качулева
Съветът на Любен Каравелов към неговите дописници от Свищов, Русе, Ямбол, Шумен, Клисура и Цариград, когато започва да издава своя вестник „Свобода“ през 1869 година в Букурещ и да изобличават злодейците и шарлатаните. И до днес не са известни имената на ямболци изпращали информация за събитията в нашия град. Техната личност е погребана напълно под псевдонимите „един момък“, „един българин“, или още по-зле: само с „B.K.“, „S.S.“ , но препоръчаната им позиция тогава е валидна и днес, но все още не се изпълнява.
„Журналистиката е тежка и неблагодарна длъжност. Да търгуваш с мисълта и словото не е по-малко срамно, от колкото да търгуваш с тялото си” – споделя той във в. „Свобода”, където формулира журналистическите принципи: „Публицистът трябва да бъде неподкупен, да поставя правдата на първо място. Българската журналистика се намира под “таралежката ръкавица на цариградското писалище на печата”.
Днес понятията „публицист” и „журналист” са професионализирани. През Възраждането е почти невъзможно да бъдат свързани с определени професии, образователен ценз или материални подбуди. Журналисти стават книжовници и учители, дипломирани интелигенти като Васил Друмев или самообразовани, но умни и принципни общественици като Петко Р.Славейков. Те знаят, че „попрището на вестникаря е от най-благородните, но в същото време от най-мъчните, от най-трънливите и от най-неблагодарните”.(Сп. “Напредък”, бр. 13, 1874.)
Началото на българския периодичен печат поставя Константин Фотинов, който издава пробна книжка на списание „Любословие“ през 1844 година в Цариград, но то има кратък живот и продължителни финансови затруднения. В същата година пак там започва да излиза „Български народен вестник“ – първият вестник, който отговаря на съвременните представи за периодичен печат.
Две години по-късно в Лайпциг се появява още един български вестник „Б¿лгарскый орелъ, извºстникъ гражданскй, т¿рговскй и книжовенъ. Бр. 1, 20 Априллiя 1846 пярвогодишенъ. Два пяти мºсечно.” Негов издател и редактор е Иван Богоров. В автобиографията си сам пише за себе си, че цял живот е дирил философския камък и не успял да го намери. Докато следва в Германия по своя лична инициатива започва издаването на вестник, за който ще напише по-късно в автобиографията си: „Опитах се да основа един политически вестник, от когото издадох три броя по име Български орел“.Но са намерени до сега само два броя. През 1848 година основава „Цариградски вестник“, който излиза до 1862-а.
От началото на 50-те години на ХІХ век до 1878 -а в Османската империя излизат 30 вестника и списания на български език, а в Румъния, Русия, Сърбия два пъти повече. Всички те са създадени, за да бъдат политическа трибуна в стил „надмощие над опонента по балкански“. На радикални позиции остават вестниците „Гайда“ и „Македония“ издавани от Петко Рачев Славейков в Цариград. В тях могат да бъдат открити много вести от Ямбол, които ни дават представа за политическия и културен живот в нашия град. В своята статия „Ямболският периодичен печат от края на ХІХ век до средата на ХХ“, публикувана във в. „Вести на ямболския музей“, 1997, бр. 8, с. 7, Мария Иванова пише:
„В периода от края на XIX до средата на XX в. в Ямбол излизат над 100 заглавия, повечето от които имат краткотраен живот. Някои от тях се издават от различни лица, а други – от политически групи. Последните използват своите вестници за лични нападки, партийна пропаганда и предизборна агитация. Настоящата статия няма претенции за изчерпателност по темата. Тя по-скоро цели да изложи в най-общи линии какво четат ямболци в местната, твърде разнообразна преса в посочената хронологична рамка. От голямо значение за съществуването на тези вестници, списания, бюлетини и пр. е възникването и развитието на печатарското дело в Ямбол.
През 1891 г. Христо Векилов открива първата в града печатница – „Тунджа“. Същата година в нея се отпечатва и първия брой на едноименния вестник „Тунджа”, излизащ от 1891 до 1895 г. Изданието е орган на Народнолибералната партия и първият ямболски вестник.“
В началото на XX в. е създадена печатница „Просвета“ на Димитър Иванов. В нея излизат вестниците: „Просвета“ (1910) – за хроника, обяви и реклами, който съчувства на БРСДП (о); „Ямболска дума“ (1911 – 1912). – независим, но симпатизира на Прогресивно-либералната партия; „Социалистическа дума“ (1915 – 1926) – представител на местната БРСДП (о); „Раздумка“ (1915) – хумористичен, орган на безгрижните“, според „Ямболски периодичен печат 1888 – 1990“, УНБ „Г. Раковски“- Ямбол.*
Двете ямболски печатници осигуряват на жителите в нашия град огромен за времето си поток от информация, но изданията им не носят белези на професионална работа.Наивни са и журналистическите материали в тях.По-скоро са гневни политически пререкания и реклами, с приходите от които се издържат. Интересът към тях силно намалява с появата на печатница „Светлина“ на Константин Марангозов. Тя има най-дълъг професионален живот. До 1947-а, когато е национализирана.
Константин Марангозов е роден през 1844 година в с. Драгоданово, Сливенско. На 12 години остава сирак и братята му решават да приемат предложението на известния ямболски резбар Георги Марангозов за осиновяването му. 4 години по-късно умира и осиновителят му и се налага 16-годишният Константин останал за втори път сирак, да прекъсне обучението си в училището при черквата „Св.Георги“ и да поеме управлението на дърворезбарската работилница. Не се справял зле, но предпочитал да стои в училището и да си приказва там с даскал Апостол Куртев, с Добри Чинтулов и Ради Колесов, които запалили в него любовта към книгата.
През 1863 г. продал дърводелската работилница на осиновителя си отворил книжарница за продажба на помагала и учебници, издавани от Христо Г. Данов (1828-1911), Драган Манчов (1834-1908) и Йоаким Груев ( 1828-1912). С тях се запознал при пътуванията си до Радилово, Пещера, Белово за покупка на дървен материал за работилницата си. Търговията с книги първоначално започва като пътуващ търговец в района на Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, Самоков и София. През 1874 година, 30-годишният книжар открива собствена книжарница в Ямбол и решава да се задоми. Жени се за Стефана, дъщеря на х.Васил Драгоев, виден каргонски радетел за автономна православна църква и борец против османското иго, баща на първия дипломиран лекар в България. В семейството им се раждат 9 сина и 5 дъщери, но оцеляват Васил, Еню, Иван, Георги, Мария и Цана.
Константин Марангозов активно участва в подготовката на Априлското въстание. В неговата книжарница в Каргона се леят куршуми и се подготвят джепанета (взривни вещества), устройват се срещи на Тайния революционен комитет, пишат се позиви,въобще кипи усилен труд.
Вероятно това не остава скрито за османлиите, защото по време на Освобождението, първите две запалени къщи в Каргона са неговата и на неговия тъст.
Отстъпващата турска армия взема
Къщата на семейство Марангозови в Ямбол сина му Васил за заложник и го
изпраща на заточение в град
Болу, Кастапоненски вилает, където по това време са заточени и други ямболци. Местният бейлербей се отнася с тях добре и им разрешава свободно да се движат из града. След амнистията при подписването на Сан-Стефанския мирен договор е освободен и се завръща в Ямбол. Другият му син Еню успява да избяга в Истанбул и там изчаква Освобождението, за да се върне в Ямбол.
През 1879 година Константин Марангозов възстановява книжарницата си и става доставчик на руската армия до изтеглянето й през 1886-а от Ямбол. През 1899-а се съгласява да бъде съучредител на „гимнастическо дружество по нов образец“ наречено „Сокол“. При управлението на кмета на Ямбол Христо Чакмаков през 1893/94 год. става негов заместник. Битката за връщането на местността „Ормана” на общината е неговият личен принос в спора с местните турски първенци.
Но онова, с което най-вече остава в историята на Ямбол е създадената от него печатница „Светлина“, открита на 12 септември 1893 година. В нея се печатат художествена и научна литература, периодични издания от Ямбол, Сливен, Карнобат, Нова Загора, предизборните материали на политическите партии в околността. През 1923 г. печатницата се мести в центъра на Ямбол, на ул. „Банска”. Това е малката уличка, която се спуска от ул. „Търговска” към днешната ХГ „Жорж Папазов“ и минава в дясно от Рашевата къща (в наши дни пицария „Ностос“). Тя съществува и до днес безименна. Някога, преди да бъде построена там Синагогата, в сърцето на еврейската махала се е намирала старата еврейска баня и затова улицата била кръстена „Банска”.
Любопитни са историческите факти описани от Мария Иванова в статията „Ямболският периодичен печат от края на ХІХ век до средата на ХХ“ , публикувана във в. „Вести на ямболския музей“, 1997, бр. 8, с. 7,
„От печатница „Светлина“ излизат в. „ Тунджа“ и в. „Тракиец“. Това може би са едни от най-известните ямболски вестници за периода 1919 – 1949 г. В тях се поместват нерядко конкуриращи се статии. Когато през 1919 г. е възобновен в. „Тунджа“(1919 – 1949), негов дългогодишен редактор става Асен Кърджиев. Първоначално вестникът излиза като рекламен, а по-късно – като стопански.“
Няколко реда по-долу продължава да описва други исторически факти.
„ На 25 юли 1923 г. е отпечатан първият брой на в. „Тракиец“ (излиза до 10. 09. 1944). В редакционната колегия участват: Тотю и Любен Брънекови, Лео Коен, Кръсто Златаров и др. Първи главен редактор на изданието е Стефан Димитров. Основна задача на вестника е културното и стопанско информиране на ямболци чрез здравни и литературни теми, исторически и етнографски публикации, както и статии, посветени на селото. Вестникът държи на сериозния си тон, в него не се отпечатват сензации и криминална хроника. Основно негови читатели са интелектуалци и стопански деятели в града и региона.
„Тракиец“ е играел ролята на официоз. За провинциален вестник тиражът му е бил впечатляващ за онова време – 3500 – 4000 бр.През 1935 г. на страниците на в. „Тракиец“ за първи път е публикуван девизът на Ямбол „Ида от древността – отивам в бъдещето.“ И това е съвсем нормално, защото негов създател е Тотю Брънеков, гл. редактор на вестника.“
Константин Марангозов ръководи печатница „Светлина“ с твърда ръка до смъртта си на 23 януари 1925-а. Приключва земния си път след кратко боледуване на 81 години. Според оповестеното във в. „Тунджа“ , опелото се състояло в най-голямата Ямболска черква (вероятно „Св.Николай Чудотворец“-бел.авт.) и в присъствието на ямболските първенци.Той оставил шест деца и 12 внуци. „След смъртта на К. Марангозов (23. 01. 1925) печатница „Светлина“ е поверена на синовете му. Дългогодишен неин управител е Иван Марангозов. Благодарение на неговия дарителски жест, фонд „Нова история“ притежава богата колекция от покани, афиши, брошури, течения от ямболски вестници, печатарска машина „Американка“ и др. Местните периодични издания са ценен източник на информация за развитието на Ямбол във всички области: политика, икономика, здравеопазване, просвета, спорт и пр. А това е важна причина да ги ценим и съхраняваме за бъдещите поколения.“- пише в същата статия Мария Иванова. „Американка“-та, печатарската машина на печатница „Светлина“, се пази в РИМ Ямбол заедно с архива й.
Работата в печатницата след смъртта му поели неговите синове и внуци, превръщайки я в емблематичен семеен бизнес в Ямбол за следващите 22 години и основен източник на информация за събитията, клюките, несполуките и успехите на ямболци.
* Парушева,Ст., Митева,С., Ямболски периодичен печат 1888 – 1999, УНБ „Г. Раковски“- Ямбол,
печатница Абагар, 1993
You must be logged in to post a comment.