Мария Качулева
През 2025 г. се навършиха 1170 от създаването на славянската азбука, 1160 години от покръстването на България и недвусмислено беше доказано, че именно на Балканския полуостров и то точно на територията на България още преди 6200-ната година пр. н.е. е живяла най-древната цивилизация в света. Това признаха публично американски учени.С експонирането на изложбата „ Изгубеният свят на Стара Европа“ те доказаха,че много преди да се роди цивилизацията в Рим и Гърция, Месопотамия и Египет, много преди да бъдат построени градовете им, на територията на юг от Дунава и Предбалкана е съществувал народ уникален, с добре развито държавно и админстративно устройство, търговия, техника и изкуство.
Но България има още два исторически повода за голяма гордост. Единият е съставянето на най-точния календар в света, създаден преди около 5000-та година пр. н.е., който дори и китайците използвали, за да създадат своя. Вторият е азбуката, която дава възможност „ и на вси славяне книга да четат“. През 1982 год. доц. д-р Трендафил Кръстанов – български филолог и палеограф – по време на своята специализация във Ватиканска апостолическа библиотека през 1981 и 1982 год., прави изключително важно за България откритие в два палимпсеста. Открива най-древният старобългарски текст в т.нар. Ватиканския палимпсест и трети слой надписи на старобългарски в Барберинския, като практически потвърди доскоро спорната Малоазийска хипотеза на проф. Кую Куев и безапелационно доказа, че старобългарският език не произхожда от македонския, както се опитват да ни внушават югозападните ни съседи, а е точно обратното. Дано и политиците ни го разберат най-после.
Още един yниĸaлeн eĸcпoнaт в Haциoнaлния иcтopичecĸи мyзeй (HИM) в Coфия пepиoдичнo пpивличa внимaниeтo нa световни cпeциaлиcти и мeдии. Taĸa нapeчeнaтa „злaтнa opфичecĸa ĸнигa“ ce cъxpaнявa в мyзeя oт 2003 гoдинa
Представлява шecт cтpaници текст от 24-ĸapaтoвo злaтo c paзмepи 5 нa 4,4 caнтимeтpa и cвъpзaни cъc злaтни пpъcтeни. B злaтoтo ca гpaвиpaни pиcyнĸи нa ĸoн, cиpeнa, ĸoнниĸ, лиpa и вoйcĸa, ĸaĸтo и тeĸcт c пpeдпoлaгaeмo eтpycĸи бyĸви. Cмятa ce, чe тoвa пpoизвeдeниe нa изĸycтвoтo e изpaбoтeнo 600 гoдини пpeди нoвaтa epa на територията на България и, ако това е истина, е най-старата книга в света. Т.нар. „злaтнaтa ĸнигa“ пoпaднa преди няколко години в eднa мнoгo интepecнa cнимĸoвa гaлepия с 50-тe нaй-cтapи нeщa в cвeтa, пyблиĸyвaнa нa caйтa „24/7 Уoлcтpийт“. И в тaзи фoтoгaлepия ce paзĸaзвa нaĸpaтĸo иcтopиятa нa „мoжe би нaй-cтapaтa ĸнигa в cвeтa“. Докато в. „Ди Beлт“ ĸoмeнтиpa, чe yчeнитe не ce cъмнявaт в нейната възраст и предназначение, а нaй-вeчe дaли нaиcтинa cтaвa дyмa зa eтpycĸa пиcмeнocт. Според повечето от тях това е най-вероятно непознатата ни прабългарска.
И северните ни съседи по примера на югозападните поне от двеста години се опитват да ни отнемат правото на законна гордост, че сме дали писменост и книжовност не само на славянските народи, но и на някои, които днес са част от романското езиково семейство, румънците.
По време на Първото българско царство почти цялата територия на днешните Румъния и Молдова, са под пряка българска власт. По време на Второто българско царство територията на Влашко до царуването на цар Асен II, също е под пряка българска власт, а впоследствие Влашко и Молдова са с васален статут и изцяло под български контрол и юрисдикция. Този исторически факт става предпоставка ползването в тези княжества на старобългарския като официален език.
До средата на ХVIII век. предците на днешните румънци използват като официален език старобългарския и среднобългарския, а кирилицата до средата на ХХ век. Тогава, по политически причини, и въпреки силното българско влияние в румънския език, е въведена видоизменена латиница. Но се премълчава, че до обединението на Влашко и Молдова единствената азбука в дунавските княжества е била кирилицата.В Националния исторически музей в Букурещ могат да се видят в постоянната експозиция Евангелие, Требник и Часослов, написани на кирилица, както и други литургични книгинаписани на старобългарски под формата на т.нар. „рушко писмо“ или „църковнославянски език“. Като литургичен език той се употребява в Румънската Православна Църква до началото на ХХ век. И до сега, в много от нейните издания, все още се употребява латиница, изписана със старобългарски шрифт.
Според едно изследване на университета „Ка Фоскари“ във Венеция,при създаване на държавата Румъния през 1861 г. чрез обединението на двете княжества Влашко и Молдова, латинската лексика в писмения език е едва около 20% – нещо обикновено за всички европейски езици. Останалите близо 80% са думи, заемки или производни от български. Съвременният румънски език, като продължител на езиците на народите на Влашко и Молдова, е просъществувал дълго време съвместно с българския и до днес споделя неговите основни особености поради непосредствената близост с административната и църковна принадлежност на днешната румънска територия към средновековната българска държава от времето на Аспарух до завладяването им от турците. И все още 30 % от разговорната лексика на съвременния румънски език са заемки от съвременния български и старобългарски език, в резултат и на влиянието на българската емиграция заселила се в южната част на Румъния по време на Османското владичество.
Промяната в политическата обстановка след Освобождението и фактът, че румънската държава избира да се присъедини към езиковата група на романските езици, автоматично я доближава до Франция. По това време франкофонията завладява образованието, културата, администрацията и елитарните групи в обществото на Европа. Междуправителствените конфликти и битката за господство над Добружа вкарва в непрекъснати раздори, политически и икономически проблеми двете съседни държави и те не са стихнали и до днес. На 28 юли 1913 г. е сключен Букурещкият мирен договор, с който приключва Междусъюзническата война.България е принудена да отстъпи на бившите си съюзници по-голямата част от Македония, а на Румъния – Южна Добруджа, и в северната ни съседка започва методично и пълно унищожаване на всяка българска следа.
За огромно съжаление България и до днес е тласкана в открити конфликти със съседите си на Балканския полуостров. Турция все още смята,че по-голямата част от държавата ни незаслужено и е отнета със Сан-Стефанския договор, Гърция не иска да забрави българската окупация колективно осъществена от Третия Райх и Царство България по време на Втората световна война, Македония още води битка за да превземе езика ни, историята ни и културата ни, както превзе части от юго-западна България, а Сърбия…Сърбия просто не ни обича!
Но това не означава, че преди 1170 години българите не е трябвало да помагат на братята славяни и по съседски да се погрижат те да развият културата си, писмеността си и да изградят нацията си. Както се знае от памти века, ненаказано добро нямя! Българите си носят кръста на обречените да бъдат изкупителна жертва винаги!
появата на славянското четмо и писмо България прави крачка по пътя на присъединяването си към християнството. Това безспорно е политическо решение с огромно значение.В средата на ІХ век България е могъща държава, но неравнопоставена на другите държави населявали стария континент Европа. Считана за варварска държава, а населението й за езичници. Ненавиждат я, странят от владетелите й, но и се страхуват от българите, които печелят не само отделни битки в една война. Те просто настъпват, а не отстъпвнат в защита на интересите си.демонстрират силна армия и държавна администрация и воля да бранят всяко свое завоевание.
Покръстването им дава още едно преимущество. Европа не може повече да ги нарича варвари и езичници официално и е принудена да ги приема поне формално за равноправни жители на континента. Припомням този факт съвсем съзнателно и за да се мотивирам защо България и българите никога няма да бъдат приети искренно и няма да бъдат равнопоставени на останалите, т.нар. стари европейски християнски народи. Тяхното високомерие и незачитане на българската нация винаги ще бъде определящо в отношението им към нас. Но смятам, че то е в резултат от страха, който изпитват да не би да се окажем отново силни и независими.
Няма да привеждам примери за това от най- ранното пристигане на българите на Балканския полуостров. Но ще припомня няколко факта от по-късни периоди. По време, когато се обсъжда известния Берлински договор от 1878 год. Румъния,
Надписът от Балши за Сърбия и Черна гора получават пълна независимост. Територията
покръстването на на България е разделена на Княжество България и Източна
българите Румелия. Няма да изброявам всички участващи в изработването
на този договор. Ще припомня по този повод само за един от тях – Ото фон Бисмарк, Канцлер на Германия по това време. Преди Освобождението ни той публично нарича българите „овцекрадците от долен Дунав, заради които няма да разреша нито един гренадир да пролее кръвта си по бойните полета“. Нека уточня, че „железният Канцлер“ Бисмарк, както го наричат всички, е пруски държавник, за когото светът започва свършва с Прусия. По време на срещата в Берлин той заявява: „Българите са прусаците на Балканите и с тях трябва да се действа внимателно. Недопустимо е да ги оставим силни.“ Това негово признание не е просто комплимент и не предполага някакво възхищение от българското опълчение. То издава и внушава на останалите участници в берлинската среща страх, който се проявява от поколенията при всеки сблъсък с участие на българи.
В края на следващия масов конфликт, който променя световната история – Първата световна война – съперничество на страните участвали и почувствали се победители започват поредното преразпределение на Европа.Победителите не се интересуват, че 60 милиона европейци са били мобилизирани в една от най-тежките войни в световната история и, че убитите са 15 милиона човешки същества в т.нар. Голяма Европейска война.
В Балканския театър военните действия протичат в два обособени етапа. Решителен обрат е постигнат през есента на 1915 година, когато България се намесва във войната на страната на Централните сили, а българските и австро-унгарски войски завземат територията на Сърбия, Черна гора и Северна Албания. След четири години остри военни конфликти, на 18 януари 1919 год. в Огледалната зала на Версайския дворец започват преговорите за подписването на мирния договор. Основните проблеми обаче се решават от т.нар. „голяма тройка“ – британският министър-председател Лойд Джордж, френският му колега Жорж Клемансо и американският президент Удроу Уилсън.
България е сред победените и принудена да подпише унизителния Ньойски договор, да заплаща репарации в продължение на 36 години със средногодишна вноска 11 милиона златни франка при 5,5 % годишна лихва и се задължава срещу вдигането на секвестъра (забраната) на българските имоти в Румъния да заплати на румънското правителство 110 млиона леи. Предвижда се още да участва в обслужването на отоманския дълг и същевременно част от предвоенния дълг да бъде преразпределен между държавите, придобили български територии. Създадена е Междусъюзническа Контролна Комисия (МКК), която да контролира намаляването на Българската армия и унищожаването на въоръжението. Най-тежките клаузи на договора са главите VII и VIII.
България няма право да има в следващите 20 години ВВС и трябва да унищожи всичките си 80 самолета. Има право да купува самолети за гражданска авиация с двигатели до 180 к.с. и то само, ако са произвеждани от победителите. Контролира намаляването на Българската армия, жандармерията и полицията до 33 хил. и унищожаването на въоръжението ни драстично.
Междусъюзническата контролна комисия е временен административен орган, създаден с Ньойския договор от 1919 година единствено за България с цел пълен контрол над държавата ни и има право да се намесва във финансовата политика на държавата ни.Тя пристига у нас на 27 февруари 1921 год. и е изтеглена на 25 май 1927 год. За тези шест години тя успява напълно да разруши отбранителните ни сили, в голяма степен държавността ни и напълно икономиката ни.
В подобна ситуация изпада държавата ни и след Втората световна война. Териториалните ни загуби включват Западните покрайнини, които Югославия си прибира, Беломорска Тракия Бежанци от Дебърско, 1942 год. присъединена към Гърция. България е с отрязан
достъпът до Егейско море.
Човешките жертви са около 32 хиляди убити и безследно изчезнали, унищожени са български активи в индуствиални мощности и инфраструктура, загубени са традиционни пазари на българска продукция, хиляди българи са принудени да напуснат домовете си в преразпределените територии. Те и до днес не са получили репарациите си за това.
На Ялтенската конференция става ясно, че никой от тримата участници в преразпределението на света не иска България, заради опасението, че тя е трудна за управление държава. Според някои данни открити в архивите преди няколко години, Сталин изобщо не е искал да се занимава с „размирници като българите“, но Рузвелт успял да го склони с някои териториални отстъпки в Далечния Изток. И в резултат България е окупирана от бивш Съветски Съюз, сменя се режима на управление, ограничава се суверенитета ни и финансовати ни независимост. Българският лев и „отвързан“ от френския франк и „завързан“ за руската рубла, която подкрепя в свой ущърб. Отново се стига до унищожаване на бойна техника и превъоражаването ни, а Българската армия отново губи своята самостоятелност и става част от Варшавския пакт.
80 години по-късно историята се повтаря за трети път само в рамките на един век, но този път последиците са по-тежки. И най-малкият проблем е влизането ни в Еврозоната, независимо от множествето притеснения, които ни съпътстват в трози процес. По-опасно е тенденцията за пълното ни отричане от националния и финансовия ни суверенитет, от историята ни и езика ни. Нямаме армия, нямаме национално законодателство, нямаме индустрия, нямаме селско стопанство. Имаме само отрицателна демографска динамика и необратими загуби: на чест и достойнство, на желание да защитаваме правата си на държава и нация.
И достигнахме най-после до най-ниската точка на съществуване, за да разберем,че думите на Ото фон Бисмарк за недопустимостта на българите да имат силна държава най- после се сбъднаха. Оттук нататък ще живеем в „разграден двор“, ще очакваме Турция да ни осигурява air policing, Румъния или Сърбия може би, да извършват радиолокационни наблюдения на въздушния трафик над България, а Rheinmetall да управлява ВМЗ Сопот, цената, която ще заплащаме да сме част от ЕС и НАТО.
You must be logged in to post a comment.