Мария Качулева
Много истина има в тези думи на аржентинския писател, есеист, поет и преводач Хорхе Франсиско Исидоро Луис Борхес Асеведо, един от най-изтъкнатите южноамерикански творци на ХХ век. За него Марио Варгас Льоса казва: „След Сервантес той е най-значимият автор, писал на испански език“.Ако приемем за верни думите на Хорхе Луис Борхес, то бихме могли с основание да твърдим, че за много ямболци и днес раят е в РБ „Георги С. Раковски“. Всеки ден те намират там своята книга за прочит.
Пътят на обществената библиотека в нашия град започва през 1862 година, когато в метоха при църквата „Свети Георги“ в кв. „Каргона“, е основано първото читалище от даскал Ради Иванов Колесов и група видни ямболски общественици родолюбци – Георги Дражев, Атанас Кожухаров, Никола Попиванов, Тодор Кючук Вълков, Драгия Терзиниколов Дават му името „Благодетелно българско читалище“. За библиотеката в него нашите съграждани даряват книги, списания и вестници, печатани предимно в Цариград.
„И ако неговата зала, която невежда на печал, защото е тясна и ниска, мъчнопроветряема, беше с по-широк обем, с по-чиста мебел, с по-светли стени, нали бихте преминали в празнични вечери в беседи със своите близки?“
Такава е картината на читалищната сграда описана в „Читалищен вестник“ от 1903 г.
В същата година и най-вече заради големия обществен интерес, читалищното ръководство решава да прехвърли библиотеката в центъра на Ямбол в дарената им сграда. На входа й поставят надпис: „Благодетелно Българско Читалище, 1869“.
Но сградата била малка и имало място само за библиотека и един малък салон. Неудобните помещения и мърморенето на ямболци принудили настоятелството сериозно да се занимае с въпроса как и къде да построи специална сграда за читалня и салон. Решението било взето на 19 февруари 1912 година и написали прошение до кмета Димитър х. Генов (1860-1923) за подкрепа. Двете Балкански войни и Първата световна спират читалищната дейност почти изцяло и въпросът с построяването на читалнята и салон се отлага. Едва през 1915 година Общинският съвет в Ямбол и читалищното настоятелство се връщат към решението за строежа на нова сграда с театрална зала. Обявява се акция за набиране на средства и масово се разпращат покани до ямболци да се включат в кампанията като дарители. Отпечатани са за продажба и фондови марки от по 1, 2 и 5 лв.
„Даренията са преди всичко на по-слабо заможните хора.Къде са нашите големи дарители? “ пише читалищен деец в издавания „Читалищен вестник“.
С избухването на Първата световна война и оттеглянето на Васил х. Генов като кмет през 1916 година, набирането на средства за построяването на сграда за читалище и за обществена библиотека замира напълно. Размирното политически време, подписването на Ньойския договор, изнудването от страна на Антантата България да заплати огромна сума репарации, анархистичните бунтове, Септемврийското народно въоръжено въстание от 1923 година са сред факторите,които напълно блокират и продажбата на фондовите марки.
Въпреки нестабилното политически и финансово състояние на Ямбол, Васил х. Генов успява да убеди Общинския съвет да дари безвъзмездно общински терен за постройка на сградата и в Протокола от заседанието на 23-24 декември 1924 година, е записано, че заменя закупеното от читалището място от 890 кв. м. в І отдел, квартал № 137 парцел І-532 по плана града, за да се построи там Телеграфо-пощенска и телефонна станция и решава според записаното в „Ямболски общински вестник“ от 16 януари с.г., че „…дава на читалище „Съгласие“ отчужденото от Общината място находящо се в І отдел на града, квартал № 131 от 4690 кв. м…..“
за строежа сградата зачиталището.
Снимката е от деня 19 септември 1926 година, в който е направена първата копка за строежа.По стар обичай в основите е зазидана стъкленица с Акта за читалищно имущество,
броеве на в.в. „Тунджа“ и „Тракиец“ и различни златни и сребърни български монети и банкноти.
Строежът на сградата се извършва по стопански начин след проведен конкурс за проект със заглавие „Просвета № 1“ .
Строежът на сградата върви много бавно поради липса на средства и е завършена окончателно през 1937 година. В нея се нанася в същата година и библиотеката, която за следващите 22 години е читалищна дейност.
Но въпреки отделеното изцяло за нейните нужди западно крило на сградата, помещенията се оказват недостатъчни и едва покриват нарастналите потребности на ямболските читатели. Но през 1949 год. в Ямбол е назначен за библиотекар-уредник един човек, „за когото книгата беше нещо свещено,той изпитваше към нея благоговение, което днес вече е почти анахронизъм. Марин Беленозов или бай Минчо, както го наричаха многобройните му приятели, посвети целия си живот на книгата и на институцията, наречена библиотека“ – е написала Диана Димовска – редактор и съставител на „Бележити Ямболци – з.д.к. Марин Беленозов (1919-1999) био-библиография“.
Роден е през 1919 година в Чепеларе, област Смолян. Завършва гимназия в Асеновград и идва в Ямбол през 1949 год. Назначен е за библиотекар-уредник. Задочно завършва библиотекознание в Държавния библиографски институт през 1957 година.
През 1954 год библиотеката придобива статут на Околийска методическа.След Указ № 20/1959 год. „За ново административно деление на територията на НР България“, тя окончателно е отделена от читалището и става самостоятелен културен институт. За неин директор е назначен Марин Беленозов.
След тази дата бившата вече библиотека на читалище „Съгласие 1862“ се нарича Окръжна и в нея са обособени 4 отдела: обработка и каталози, две заемни – за възрастни и за деца – и методически отдел. Помещава се все още в западното крило на сградата, в помещения, които отново се оказват недостатъчни за книжния фонд от 53 хил. тома. Читалнята е малка, детският отдел неудобен за децата от начален курс, за каталога няма място. За книгохранилище – също.
Четирите щатни блиотекарки, един методист и един уредник работят в тесни и непригодени за работата им пространства. През тази първа година след преместването й библиотеката има 6445 постоянни читатели, набавени са нови 4118 тома и започва да се извършва редовен абонамент за най-значимите периодични издания в страната.
„Развитието на на библиотечната система в Ямболски регион в продължение на повече от четиридесет десетилетия е неразривно свързано с името му, той носеше с гордост и напълно заслужено званието (а той наистина бе призван и бе по дух културтрегер в истинския смисъл на думата) „заслужил деятел на културата“. Неуморимата му дейност като радетел на книгата превръщат Окръжна библиотека – Ямбол, в национален първенец, неоценими са личните му заслуги като дългогодишен неин директор, а неговото професионално и гражданско поведение спасяват уникален книжовен и периодичен фонд в началото на 50-те г.“ – е написала още Диана Димовска в предговора на „Бележити ямболци“.
Марин Беленозов е един от най-дългогодишните заслужили библиотекари в страната. Негова лична заслуга е отделянето на библиотеката от читалището напълно през м.април 1959 година, което поражда известно напрежение с настоятелството. Причината е, че по това време все още законово не е разрешено да съществува читалище без библиотека. Въпреки това, макар и трудно, проблемът е решен благоприятно за библиотеката.
През 50-те години на миналия век Окръжната тогава библиотека изнася дейността си извън сградата в летните месеци и привлича читателите си под сянката на вековни дървета в градската градина на Ямбол. Акцията, с нейния иновативен характер има неочаквано голям успех, особено сред учениците, за които специално са подготвени книгите от задължителния учебен списък за прочит. А възрастните хора освен почивка с приятно четиво намират време и за приказка с познати.
Оценяйки резултата Общинският съвет взема решение да постави временна постройка от павильонен тип, в която да се съхраняват изнесените от библиотечните фондове книги и периодичен печат.
Лятната читалня през 1958 година в Градската градина на Ямбол събира млади и стари на сянка под вековните дървета. Намирала се е там, където днес има поставени масички за игра на шах и табла зад паметника в ляво на централната алея.
През 1964 година ямболската библиотека е една от първите в страната, която въвежда нова форма за обслужване на читателите: свободен достъп до основните фондове след пълната им обработка и систематично азбучно подреждане.
През 1972 г. от библиотеката е изваден в самостоятелна сграда Детският отдел, в който също е въведен свободен достъп на читателите до книжния фонд.
Още една заслуга на Минчо Беленозов към библиотечното дело в Ямбол е преместването на библиотеката през 1978 година от читалищната сграда в самостоятелна. След основен ремонт и привеждане в подходящ вид на помещенията в триетажната сграда на бившата Държавна спестовна каса, по-известна в града ни като „популярната банка“, библиотеката се мести там и са обособени два нови отдела- „Изкуство“ и „Музикален“. Създадени са нови подземни книгохранилища. Увеличават се и щатните бройки библиотекари. Детският отдел се разполага в целия приземен етаж, седящите места в читалнята се увеличават и се добавя пригодена за дейност зала, с около 50 седящи места и галерия. В нея са подредени още книги за свободен достъп на читателите .
През 1984 година библиотека отбелязва 25-а си годишнина като самостоятелен културен истититут и по този повод с ПМС й е дадено името „Георги С. Раковски“. От тази дата и за дълги години е единствената универсална и общодостъпна научна библиотека в бивш Ямболски окръг и ръководи единна библиотечна система, съгласно ПМС №2 на НРБ. Тя е и единственият методически център по библиотечно дело. Организира и контролира дейността на читалищните, профсъюзните и училищните библиотеки в окръга. Книжният фонд по това време наброява 211 хил. тома, 15 хил. единици периодика и 12 800 графични и нотни издания, грамофонни плочи, магнитофонни записи, микрофилми, диапозитиви и репродукции. За първи път във фонда се включват и категория „ценни старопечатни издания“ и антикварни екземпляри на първи издания. Краеведческият отдел събира, описва и организира отделен фонд литературни творби свързани с историята на Ямболско и на личностите родени в него.
Библиотека „Георги С.Раковски“ е сред първите в страната, които работят целенасочено по автоматизацията на основните библиотечно-библиографски процеси от началото на 90-те години. С материалната подкрепа на фондация „Отворено общество” са реализирани три етапа от цялостен проект за автоматизация на основните работни места и те са свързани в обща мрежа. От 4.04.2001 г. библиотеката е вписана в информационния регистър на културните организации с наименованието „Библиотека „Г.С.Раковски“. На 31 октомври 2002 г. в нея е открит и компютърен информационен център с 4 компютъра. Средствата са осигурени по успешно защитен проект с. г. пред Американския корпус на мира.
От 1 юли 2006 година, в съответствие с чл. 1. ал. 2 на ПМС, е преобразувана в Регионална библиотека „Георги С. Раковски”. През 2008 с финансова подкрепа на Министерството на културата сазакупени още 15 компютъра, ксерокс, документален скенер и собствен сървър. От 2010 година в нейните зали тя предлага и високоскоростен интернет за своите читатели и извършва книгоиздателска дейност, основно краеведска литература и сборници с био-библиографски характер.Тя е и основно книгохранилище на региона с фонд от 270 000 библиотечни материала, с които обслужва над 3000 читатели и е сред първите регионални библиотеки в страната с най-добри резултати в работата си.
Част от дейността на библиотеката включва организиране на литературни срещи, презентации на нови книги, работилници и дискусии по различни актуални теми. Библиотеката активно си сътрудничи с Дружеството на писателите в Ямбол, училища, университети и други културни институти, организира с тях съвместни събития, които насърчават четенето и литературната култура в региона, успешно защитава самостоятелно или съвместно с тях множество проекти. Домакин е на събития с участието не само на местни, но и на национални или чуждоезични дейци на културата. През м. септември 2025 година един от многото чужденци потърсили контакт с Библиотеката е посланикът на Кралство Дания в България Негово Превъзходителство Флеминг Стендер, който лично донесе и предаде на Христина Начева в присъствието на заместник кмета на Ямбол Енчо Керязов, преведената на български език „Антологията на датската поезия“. Г-жа Начева върна жеста на г-н Стендер, като му подари краеведски книги за нашия град и издадената от ямболската библиотека книга с автор Мария Качулева „Между фактите и фразите. Ямболски истории“.
Ямболската регионална библиотека предлага и услуги за дистанционно обслужване, които позволяват на читателите да се запознаят с наличните ресурси он лайн и да поръчват книги и материали за домашно ползване. Това е особено удобно за ученици и студенти, които често се нуждаят от специфична информация за учебната си подготовка. Библиотека „Г.С. Раковски“ активно работи по програми за интеграция на различни социални групи, включително деца с увреждания и възрастни хора. Предлага тематично специализирани събития, които да удовлетворят нуждите на своите читатели, за да им осигури равен достъп до полезна информация и широка обща култура. Със своите многобройни ресурси и активна дейност, Регионална библиотека „Георги С. Раковски“ в Ямбол играе ключова роля в образованието и културния живот на региона, като активно допринася за съхраняването и популяризирането на българската и на местната култура и история.
Началната дигитализацията на книжовното наследство на ямболци е факт отдавна. Сканиран е архивираният местен периодичен печат. Най-старият съхранен в библиотеката брой е на вестник „Надежда” – 1895 г., могат да бъдат открити дигитализирани копия на вестниците „Народно благо” от 1902 г., „Зарници” от 1911 г., двуезичния „Yenilik” от периода 1928-29 г., много единични броеве от времето преди Закона за национализация от 1947 г., както и пълното течение на в. „Тракиец” за периода 1923-1944 г. Предстои постепенно да бъдат дигитализирани оригинали на ръкописи, старопечатни книги, картографски издания, непубликувани документални спомени, издания на ямболски автори с културно-историческа стойност, както и местния периодичен печат от по-ново време. Дигиталната библиотека ще бъде структурирана в зависимост от вида и хронологичния обхват на документите в няколко раздела колекции, които ще могат да бъдат проследявани в каталог.
За своите 68 години народополезна дейност Регионална библиотека „Г.С. Раковски“ в Ямбол е учудващо жизнеспособна и признат генератор за нови идеи, които обогатяват културния календар на Общината със значими събития. А децата и възрастните читатели, които обичат, ценят и уважават книгите намират тук своя личен рай ежедневно.
You must be logged in to post a comment.