Българинът Михо Стоянов от с. Добрич, Елховско, забива българското знаме върху минарето на най-голямата джамия на Балканите. Непревземаемата Одринска крепост е превзета за 30 часа. Венец на Първата балканска война 1912-1913 г. поставят бойните действия за овладяването на Одринската крепост. В навечерието на войната крепостта е модернизирана от немски инженери и е превърната в една от най-силните крепости в Югоизточна Европа. Нейният 65-хиляден гарнизон с 542 оръдия е блокиран още в началото на войната.
Отбраната й е дълбоко ешалонирана. Реките Арда, Марица и Тунджа я разделят на четири сектора. В 13,30 ч. на 11.03.1913 г. мощните залпове на артилерията поставят началото на Одринската операция. От двете страни едновременно бълват огън близо 1000 оръдия. Решителна за овладяване на крепостта се оказва атаката през нощта на 12 срещу 13 март. В неудържим щурм се понасят бойците от 23-ти шипченски, 10-и родопски, 32-ри загорски и 29-и ямболски полк. Един след друг падат фортовете Айвазбаба, Айджийолу, Кестенлик и Йълдъз. Пробивът е извършен и до обяд Одрин е овладян. Над “Султан Селим” джамия се развява знамето на победата, побито от редник Михо Георгиев Стоянов от 29-и ямболски полк. Плененият Шукри паша предава сабята си на генерал Никола Иванов с думите: “Уверих се, че за българите няма непревзимаема крепост. Щастлив съм, че се предавам на герои”. Генерал Георги Вазов- командир на 2-ра българска армия – в Заповедта си от 13 март се обръща към българските бойци: “Светът има да се чуди на вас доблестни синове на България, че можахте в 30 часа да превземете една от най-силните крепости… Вие вписахте вчера и днес нова славна страница в нашата история. Благодаря Ви! Гордея се, че съм Ваш началник! Гордея се, че съм българин…”.
You must be logged in to post a comment.