Един материал на Елица Димова http://www.elitsa-dimova-rozeta.com . Публикуваме без редакторска намеса.
Местността „Баира“, в която се намират „Лековитите скали“ на с. Скалица, Ямболско, е в непосредствена близост до последните къщи след черквата. Тя е композирана в неголям хълм с надморска височина 216,7 м, разположен на 400 м южозападно от центъра на селото. До там се стига по асфалтирана улица. Геоложкият феномен заема около 500 кв. м. и представлява разхвърляни групи от ниски камъни, чиято височина не достига повече от 1,5 м. Наблизо се намира вододайната зона на селището.
Фиг. 1. „Лековитите скали“. Изображение на бели дробове.
„Лековитите скали“ на вид и по геоложки строеж са много стари. Според доклад, описващ техния състав като „габра“ и „плутон“, те са се появили в една и съща епоха и това е Горна креда или преди около 74 до 89 млн. години. Според учените те имат вулканичен състав. Вулканът е изригнал и разпръснал на голяма височина определени късове. Има обаче нещо, което е по-трудно обяснимо и то е свързано с възможността скалите, макар и много бавно да растат. Времевият им потенциал е стотици милиони години и в този смисъл те може да са живи в един различен аспект, извън нашия ограничен времеви хоризонт. Сега ще поясним защо те са лечебни на пръв поглед по непонятен начин. Всички на тази планета и живата и н.нар. нежива материя имат сходен химически, а в определени параметри и физически състав, и следват идентични форми. Например, основни във Вселената са спиралата и кълбото. Известно е, че много растителни видове образуват подобни спирални навивки като съзвездията. А преди години немски учени установиха, че определени участъци в мъглявините, приличат поразително на порестата структура на човешките кости. Подобието е следствие от електромагнетизма и еднаквите физически закони, които действат в космоса. Камъните, които ние възприемаме като неживи всъщност имат нещо много общо с нас. Тези от с. Скалица са съставени от подобни химически елементи и съединения, както тези в човешкото тяло. В тях се съдържат, като оксиди (съединения с кислород) алуминий, фосфор, калций, сяра, желязо, силиций, калий, титан, магнезий, манган, натрий, водород и вода.
Състав на скалите:
Al2O3 – 21,99
P2O5 – 0,03
CaO – 14,38
SO3 <0.03
рррррррр Fe2O3 – 10,71
SiO2 – 43.56
K2O – 0,19
TiO2 – 0.81
MgO – 5,59
3H – 1.26
MnO – 0,17
Влага – 0.17
Na2O – 0,92
Фиг. 2.
Източник за схемата: hera.bg
От 13 химически съединения на определени елементи в скалите в човешкото тяло се намират 10 от тях и това са кислород, водород, калций, калий, фосфор, магнезий, хлор, сяра, манган, желязо и освен това вода.
Фиг. 3. Съдържание на химическите елементи в човешкото тяло.
При човека най-голям дял в химическата амалгама има калцият, а при камъните–силицият. Титановият и силициевият оксиди се използват в електрониката. Тънкото покритие върху проводници и в транзисторите увеличава проводимостта на тока. Ако обаче слоят бъде намален от силно награвяне и повишаване на температурата, токът намалява и дори може да спре.
Какво се получава когато човек легне върху лечебните скали?
Поради високото съдържание на вода в човешкия организъм, около 60-70 % при възрастен човек, започва протичане на ток или индукция. Неслучайно местните хора са забелязали, че най-добрият лечебен ефект се постига, при взаимодействие с камъка, два часа преди изгрев и два часа след залез слънце. Силните слънчеви лъчи върху тях нагряват бързо някои от съединенията, които са висопроводими, но са и силно отражателни като титаниевият диоксид – TiO2 и алумниевият оксид – Al2O3. Затова именно когато слънцето не ги напича пряко живите скали изпускат лъчение, което е благотворно. Интересното е, че магнитното поле, което се измерва в тесла варира от 20 до 200 единици, в различни точки на изпъкналите части на камъните. Тази аномалия вероятно способства да се изравни полето в тялото и да се разреди там, където има напрежение. За да има лечебен ефект е нужно да се поседи 10-15 минути, като за някои заболявания са нужни не повече от 2-3 процедури.
Особеното на тези скали, което някак не може да се обясни със случайно разпръснатите вулканични късове е, че всяка от композициите или каменните струпвания наподобява определен орган в човешкото тяло. Философията на подредбата не е напълно идентична със знанията на днешната западна медицина, която разглежда тялото на части като отделни независими системи. Подобията на органите тук са комбинирани по двойки и то не само тези, които действително са по две, както бъбреците, например. Прави впечатление, че веднъж се среща само черен дроб и жлъчка, а друг път се комбинира и с далак.
Фиг. 4. Черен дроб с далак и жлъчка.
Гръбнакът, който се лекува в легнало положение на „Бабиното коритце“, както наричат местните хора това струпване и който има предвидени два размера – за ръст около 2-2,50 м и за среден ръст на човека днес, е заобиколен с отделни ставни връзки и нервни окончания. Костно-мускулната система в тази природна или съзнателно сътворена лечебница е част от неврологията.
Фиг. 5. „Бабиното коритце“.
Фиг. 6. Двата размера за два различни ръста хора в „Бабиното коритце“, което се вижда в основата на комплекса.
Фиг. 7. Кости и нервни окончания около „Бабиното коритце“.
Фиг. 8. Черва, дванадесетопръстник и стомах. Стомахът е направен като удобен стол за сядане.
В близост до „костната композиция“ са червата, дванадесетопръстникът и стомахът. Не трябва да се пропуска далакът, който често е прибавен като особено значим за здравето. В това намираме съвпадение с традиционната китайска медицина, която го смята за един от най-важните органи. Той е като трансмитер, от който зависи гладкото протичане на почти всички процеси в организма. Хронични и тежки дисфункции (като отоци, хронична умора, безсъние, косопад, недостиг на желязо, нередовна менструация, безплодие и т.н.) се смята, че се се дължат на нарушения във функцията на този орган.
Отделна композиция и то още в началото на местността е посветена на женските полови органи. Те са нещо като сложен музикален инструмент и се разглеждат на няколко нива – не само като яйчници, матка и тръбопроводи, но и като две отражения. Едното е в реалния свят, а другата чупка те отпраща – в духовния. Може ясно да се види концепцията, известна много по-късно като херметизъм. Това показва, че репродуктивните проблеми са по-често свързани с духовни казуси като задръжки, съдбовни задължения, страхове и че зачеването и раждането не са просто физиологични процеси.
Фиг. 9. Женският комплекс.
Фиг.10. Женският комплекс под различен ъгъл и представящ органите в „двата свята“.
Всичко това прави този скален феномен много важен за хората в околността, които някак недоверчиво ме гледат по повод интереса ми. Видях възрастен мъж на около половин километър от тях да се гърчи от болки без да подозира, че под носа му има такова съкровище за здраве. За да бъде цялата история напълно истинска и да се увери и моя аналитичен ум в това, което изложих по-горе, при обиколката в околността попаднах на жена, която ми разказа много интересна случка за лечение с долмен. Без да препоръчваме това като панацея или терапия за всички, историята е следната: Един чужденец, болен от рак на ларинкса, попада в Сакар при двойка, която се е усамотила в малко имение в гората. Той назовава мъжа и жената по име без някога да ги е виждал. Твърди, че има информацията от врачка. Само за уточнение споменявам, че не одобрявам врачуването, но все пак неведоми са пътищата божии. Та чужденецът криво-ляво се разбира с двойката, че иска да посети някакъв долмен, който описва като „египетски“. Мъжът и жената са озадачени. Все пак решават да се отзоват и го закарват на няколко места. Подробно информиран болният разпознава един от обектите и ляга в него. След престояване около половин час не просто почувствал облекчение, но вече четвърта година е здрав и поздравява своите спасители за празници. Несъмнено нашата Свещена Земя страда за нас като жива и ни дава своята енергия, за да ни спаси. Ако отворим съзнанието си за нея, тя ще ни се отблагодари по най-чуден и благодатен начин. Но тя Нашата Земя, не е „ничията“, удобна за разграбване, но иска топла връзка с нас нейните хилядолетни чада и пазители. Това е посланието на нашите предци.
Фиг. 11. Долмен в Сакар.
Използвана литература:
Вълчев, Б., Димитров, И., Съчков, Д., Кършева, К. Геоложкият феномен „Лековитите скали“ при с. Скалица, Ямболско. В : Годишник на минно-геоложкия университет „Ив. Рилски“, том 55, св I, Геология и геофизика, 2012 г.
Демирева, В. Скалица. Исторически страници. Изд. „Вилком“, 2014 г.
Всички авторски права са запазени!
* Забележка: Схемите, които са използвани в материала е само и единствено за целта на изследването и няма търговски характер.
You must be logged in to post a comment.