Лицата на Ямбол: Ирина Атанасова

   Актрисата Ирина Атанасова е родена в Ямбол. Завършва средното си образование в Езикова гимназия, а по-късно се дипломира в НАТФИЗ в  класа на професор Крикор Азарян. Животът обаче я отвежда далеч от България и професионалния й път на актриса. Попада в Лондон случайно, когато отговаря спонтанно на покана на англичанка да бъде детегледачка. На острова преминава през всички фази на емигрантския живот –детегледачка, чистач и йога инструктор, докато една неподправена среща с Мина Милева и Весела Казакова в Лондон не я прави част от екипа на един от най-интересните и провокативни български филми „Котка в стената“. Същата способност на съдбата да си играе с хората я среща с настоящия й съпруг Стивън, с когото от година и половина се радват на прекрасно малко момче на име Сторм. 

Зрителите имаха удоволствието да се насладят на играта на Ирина Атанасова и в сериала „Белези”.

 

–Здравей! Какво видя днес в огледалото?

– „Нищу нямаши ми фчера,

 ставам сутранта,

ф углидалуту са зверя: Бря, чи красута!

Викам сигур са чалдисах,

туй ни мой съм аз.

 Смятай кат са начирвисам и са нагласа!“

Тъй пу нощник и терлици,

с чорлава куса мязам кат на убавица

ф профил и анфас.

Дрямах начи и въртях са,

 цъках със език,

плюх са дан са уручасам –

 тъй са възхитих.“

 – Суетна ли си?

– Вижте отговора по-горе 🙂

-Къде искаш да си сега?

– В Ямбол и околностите. Обичам нашия град, хората в него, селата наоколо, историята, траките и Кабиле, Тунджа, полетата, Бакаджиците, яваш-яваш културата,“ да седнем на кафенце в центъра „, не „на кафе“, а „на кафенце“, на едно „кафенце“ сядаме, обаче може да откараме с часове така… ямболският диалект също обичам и говоренето на „аре ве“ (хайде бе)

– Какво те вдъхновява?

– Природата.

– Какво те кара да се усмихваш?

– Често си говоря на глас и като се чуя какви ги дрънкам направо си се смея.

– С какво не се разделяш?

– С вътрешният си глас… (Всеки да го разбира както иска).

 – Последната книга, която те грабна?

–  „Синът на авиатора“ от Крум Филипов. Крум създава Толкова реални и в същото време адски мистични светове и хора и случки там, разказва за страсти, за дяволи и караконджули, там в Родопите, откъдето е той родом, а аз имам роднини и често съм била в Родопите, та тази книга я изчетох на един дъх и сякаш бях там, по същите места, за които той разказва и толкова живо беше всичко, че даже ми миришеше на билки през цялото време, докато я четох. Бел.ред Крум Филипов е и режисьор. Ние учихме по едно и също време в НАТФИЗ и сме приятели и до ден днешен.

 – По-емоционална или по-рационална?

 – Опитвам се да бъда в баланс и с двете. Трябва да има диалог между сърцето и ума… Та ето това обяснява говоренето ми на глас, хахаха… Шегувам се… Хм…Дали?!

– За какво не ти стига времето?

– Време има за всичко… Но реално погледнато, не ми стига да си подредя стаята.

– Какво би променила около себе си?

 – Нищо. Ако трябва нещо да се променя, това ще съм аз.

– Най-голямото ти изкушение е …

–  Обичам да си похапвам соленичко… Може и без последната дума.

– Мечтаеш за …

– Тайна!

– По душа си…

–  Нещо като хипи, оказа се, но ако питате брат ми, той ще ви каже, че съм кифла… А ако питате майка, тя ще каже, че съм калпазанка!

– Трите думи, които те описват са …

– Както вече казах, хипи със съмнения за кифла и заклета калпазанка.

 – Киното е …

– Е нещо много скъпо да се направи, кеф да се гледа, а още по-голям кеф е да се снимаш в него.. Дай боже всеки му да опита тази магия по един или друг начин!