Лицата на Ямбол: Иван Стоянов

Иван Стоянов е роден в Ямбол. Завършва Магистърска степен „Скулптура” в НХА през 2010 година. Участник в редица национални и международни скулптурни симпозиума. Има реализирани монументални скулптурни творби в България, Швейцария, Иран, Турция, Босна и Херцеговина и Италия.

Насочва се към монументалната скулптура, „защото тя има силата да

променя пространството, да внушава и вълнува чрез езикът на изкуството. За мен в този език винаги се е съдържало нещо магнетично, възвишено и необяснимо. Нещо което е привличало и докосвало хората от хиляди години. Разбирайки езика на изкуството, ние се връщаме към знанието на нашите предци. Може би защото то носи енергията и информацията на човечеството през времето. Потапяйки се в пространствата на изкуството ние се срещаме с мечтите, които пораждат нашето светло бъдеще.”

Като творец, който се изразява чрез средствата на изобразителното

изкуство се вълнува, както от образите и формите, така и от тяхното

нематериално проявление, което асоциира със съдържание или душа. За него духовният свят на скулптурата е изграден от форми- съдове, които творецът моделира отвътре навън, и в които той изгражда пространствата на една идея. Посредством изпълването на тези вътрешни обиталища със идейно-емоционално съдържание скулпторът създава материалното въплъщение  на един вътрешен образ или концепция.

 – Здравей! Какво видя днес в огледалото?

• По- скоро гледам отвъд образа в огледалото.

–  Суетен ли си?

• Да

–  Къде искаш да си сега?

• Мисля, че можем да бъдем и сме навсякъде, докъдето се простира

въображението ни. Затова нека има мир, любов и светлина по цялата

Земя, както и във всяко кътче на необятното космическо

пространство!

– Какво те вдъхновява?

• За мен творецът е проводник на божествена енергия и чрез делата

си творящият човек сътворява вдъхновение.

–  Какво те кара да се усмихваш?

• Най- често друга усмивка.

–  С какво не се разделяш?

• Със себе си.

– Последната книга, която те грабна?

• “Петимата тибетци” на Кристофър Килам

–  По-емоционален или по-рационален?

• По- и от двете.

–  За какво не ти стига времето?

• Скулптурите, които правя от камък съдържат концентрирано време във себе си. Последната, която завърших тази година на

скулптурният симпозиум в град Мездра се нарича “Връзка с

природата”. Варовикът, от който я изваях е част от слой на

литосферата, който се е образувал в недрата на Стара планина

преди около 200 милиона години.

Материалните послания, които оставяме във времето ще пребъдат

в хилядолетията. Но дали най- дълготрайните следи не са

нематериални? В миговете, които споделяме помежду си, колко често

успяваме да се усмихнем и да кажем добра дума на някого?

– Какво би променил около себе си?

• Промяната винаги е насочена навътре към нас

– Най-голямото ти изкушение е …

• Да бъда честен.

– Мечтаеш за …

• Нов ренесанс, където човек е намерил мястото си в Света.

– По душа си…

• Частица от вечната душа на Бог.

– Трите думи, които те описват са …

• Виж в описанието

– Рисуването е …

• От човешка гледна точка е първична комуникация, а от божественна-

етап от сътворението на Света