Елица Великова е родена в Ямбол. Тук завършва ЕГ „Васил Карагьозов”. Днес е Директор на Институт за изкуство и терапия, психолог и психотерапевт. Завършила е експресивна арт терапия и психология в Швейцария и Лондон, преподава в Нов български университет. Специализирала е лечение на травми от детството, семейна терапия, работи с деца, възрастни, двойки, семейства и групи, води семинари и обучения в България и различни страни по света.
На 16 години вече държи в ръцете си първата си стихосбирка, за която София Карастоянова пише „Спекулативно ли ще ти се стори, ако споделя единствено с теб, че в ръцете си държиш книга на 16-годишна? Това от една страна е подозрително, защото стихоплетството и акнето са всеобщи за шестнайсетгодишните. От друга страна пък, Елица си е съвсем хубаво момиче и пише талантливо. Имам късмета да чета стиховете й в ръкопис и когато свърших си казах, че в нашата малка, бедна и тъмна България пак се е родил поет“.
– Здравей! Какво видя днес в огледалото?
– Преди или след грима?
– Суетна ли си?
– Да, разбира се!
– Къде искаш да си сега?
– Навсякъде!
– Какво те вдъхновява?
– Смелостта да се променяш.
– Какво те кара да се усмихваш?
– “Ние”.
– С какво не се разделяш?
– С кафето.
– Последната книга, която те грабна?
– “Плодът на познанието” на Лив Стрьомквист
– По-емоционална или по-рационална?
– емоционална.
– За какво не ти стига времето?
– За безметежност…
– Какво би променил около себе си?
– Липсата на естетика.
– Най-голямото ти изкушение е …
– Съчиняването.
– Мечтаеш за …
– Простички неща.
– По душа си…
– Преходна.
– Трите думи, които те описват са …
– Противоречиви…
– Психологията е …
– Призвание. Вглеждане. Парадокс.
You must be logged in to post a comment.