Боян Боев е роден на 21 март 1993 година в град Ямбол. Завършил е икономическо образование. Към този момент живее и твори в град Бургас. Пише от ученическите си години, като първият му публикуван разказ се казва „Тъмна вечер“ и е част от литературния алманах „Изгреви над Тунджа“ (2009 г.). През годините не спира да твори, да участва в различни литературни конкурси, да публикува произведения в сборници, интернет сайтове и в личния си блог – boyanboev.blogspot.com През 2017 година негов материал е публикуван в учебник по литература за 6 клас на изд. „Просвета“ одобрен от МОН за учебната 2017/2018 година. През годините експериментира с различни по жанр произведения, като е писал поезия, детски приказки, криминални разкази, докосващи сърцето истории по действителни случаи, докато стига до стила на Йордан Йовков и Елин Пелин. Духът на това отминало време носи и първият му издаден роман „Сайбиевата невеста“ (2019 г., изд. „Изида“, София).
-Здравей! Какво видя днес в огледалото?
– Едно пораснало дете, покрито с белези от всички падания, но с очи изпълнени винаги с надежда.
– Суетен ли си?
– Май съм малко по-суетен отколкото си мисля, че съм.
-Къде искаш да си сега?
– На някое тихо и спокойно място сред природата, обгърнат от дебелата сянка на високо, старо дърво и с книга в ръка. Така мога да прекарам дълго време…
– Какво те вдъхновява?
– Животът. Той е толкова шарен, изпълнен с безкрайно много истории. Понякога ме вдъхновява и просто някой човек, когото съм срещнал. Например преди време видях из улиците на Бургас една бездомна жена, която свиреше на акордеон, а до себе си имаше стара, мръсна и празна бебешка количка. Нещо сви сърцето ми тогава и написах разказ, измисляйки си историята за живота на тази жена…
– Какво те кара да се усмихваш?
– Малките жестове от близки и познати, та дори и от непознати. Мисля, че именно в тези малки неща се крият истинските моменти на щастие.
– С какво не се разделяш?
– Не се разделям с моите мечти и надеждата, че те ще се сбъднат. Това ми е носило много разочарования, но винаги успявам да се възстановя и да продължа пак постарому. Може би е наивно и неправилно, но не мога да се разделя с тази част от себе си.
– Последната книга, която те грабна?
– „Аз и Достоевски“ – спомените на Анна Достоевска – съпругата на великия руски писател.
– По-емоционален или по-рационален?
– О, определено съм по-емоционален, отколкото рационален. Това много, много, много пъти ми е изигравало лоша шега…
– За какво не ти стига времето?
– За близките ми хора. Никога не ми стига времето, което прекарвам с тях. Виждаме се веднъж на два-три месеца, а това не е достатъчно.
– Какво би променил около себе си?
– Негативността у хората.
– Най-голямото ти изкушение е …
– Често се изкушавам от мисълта да изчезна. Да отида някъде, където да живея далече от човешката омраза, злоба, алчност, насилие, които вземат превес в съвременния свят.
– Мечтаеш за …
– Мечтая за това да се развивам като автор, да имам възможността да разкажа още много истории и произведенията ми да достигнат до повече читатели.
– По душа си…
– Непоправим мечтател и наивно вярващ в доброто.
– Трите думи, които те описват са …
– Състрадателен, замечтан, усърден.
– Книгите са …
– Книгите за мен за възможност да обогатя живота си, светогледа си. Те ми дават шанс да изживея още хиляди животи, близки и далечни на моя.
You must be logged in to post a comment.