Краси Илчева – художничката, която рисува котки

Родена е в Русе, но преди 27 години любовта я води в Ямбол, където и до днес живее и твори . В родният си град завършва гимназия  с профил френски език. Мечтае да рисува, но твърде рано учителите я „убеждават”, че „ просто не го мога и трябва да забравя за това”. Така Красимира Илчева загърбва своята мечта. До 2010 година.  Тогава започва  да изработва пана от естествени материали, които на места декорира с акрилни бои. Прави това в продължение на две години, когато забелязва, че паната й все повече приличат на картини – с повече изрисувано по тях. Един ден просто влиза в книжарницата и си купува две малки платна. С нетърпение нанася цветовете по платното, без да има никаква представа какво ще се получи. Това се повтаря и с другото. И когато приключва, изпитва невероятно и удивително усещане – „Все едно бях свалила огромен товар от плещите си. Чувствах се лека като перце, преливах от радост и желание да полетя от щастие.” Първата й мисъл е  „Ето, започна се, вече рисувам“…

Двете платна постяват началото на пътя й като художник. Пази ги като мил спомен за едно вдъхновяващо начало. Нарекла ги  е „Нещо се случва“ и „Битката“.

Краси прави първата си самостоятелна изложба през юни 2013 година в Арт Център „Орхидея“ – Карлово. Същата година, в края на септември, отново показва творбите си, но този път в Ямбол.  В края на годината – прави и  трета самостоятелна изложба в Пловдив. Името й става познато и не закъсняват  покани и за други съвместни изложби в страната. Показва свои картини и в няколко престижни международни изложби – Рим, Барселона, Базел, Ню Йорк, Атина. Четири поредни години участва в Международен проект „Картина от мнозина“, в който е класирана от публиката за „Рицар на четката 2016“. В края на миналата година е поканена да вземе участие с две картини в инициатива за защита на животните организирана от Анимал Планет и Джон Фултън, съвместно с най-големият приют за котки в Маями, Флорида/САЩ. Има участия в един международен и няколко национални художествени пленера.

„Най-голямото ми вдъхновение са чудото Живот и Любовта! Животът е най-прекрасният дар, който имаме, а Любовта е най-великото чувство във Вселената!”, разкрива Краси. Обича да рисувам в ярки и наситени цветове. Независимо дали картината е абстрактен експресионизъм, дали е фигуративна живопис или любимият й наивизъм – всичко е цветно. Просто обожава цветовете, защото „зареждат с настроение, усмихват, стоплят и те карат да мечтаеш”.

„Обичам да експериментирам и рисувам различни теми, но любимите ми персонажи са котките. Обожавам тези тайствени, мистични, своенравни и твърде непредсказуеми животни! Чувствам се дълбоко и емоционално свързана с тях, нещо, което и до ден днешен е необяснимо за мен. Факт е, че вземайки си коте вкъщи, аз прорисувах котки, а и не само това, но другото е дълга история, която може би някой ден ще разкажа.”, споделя Краси. Казва още, че обича всяка своя картина, независимо от това дали е добра или не. Всяка една от тях е довела следващата, а тя пък следващата и така,  е нейната философия. Или казано по друг начин – това просто е пътят на един градеж.

Краси няма любими картини, но към една има специално отношение – „Жената с котката – Две мистерии“ – първата от серия седем картини. Платното идва след доста труден за нея период,  в който спира да рисува и дори не е сигурна дали ще започне отново. Когато един ден всичко отминава и пак посяга към четките, сяда пред платното с идеята за синьо небе и красив розов храст. Ръката й обаче е  на друго мнение и сякаш на един дъх се появява жената с котката. Сама е изумена от резултата. Няколко месеца по-късно – в началото на 2015 година, тази картина е селектирана за международно арт изложение в Рим заедно с още 60 творби на художници от цял свят. Тук Краси Илчева присъства лично и сама презентира творбата си. След още няколко месеца с тази картина записва участие в международен арт конкурс в Квебек, Канада. Постига успех и се поздравява като победител в категория „Картини“. През 2016 година „Жената с котката – Две мистерии“ отново е избрана за участие, този път  в престижният Арт Бокс Проект – Базел, Швейцария. „Гордея се с тази картина, за която много хора са ми казвали, че казва много повече от очевидното. Аз не знам дали е така, знам само, че тя наистина остава много специална за мен.”, анализира отношението си към тази своя творба Краси.

С времето в художничката се заражда една мечта – изложба на картини с котки. И то не просто някаква изложба в някаква галерия, а изложба-спектакъл, нещо, което не е правено до сега в България. Идеята  е вече в главата й, но все още не е напълно узряла и на този етап не разкрива подробности.

  В едно обаче е напълно сигурна – рисуването е тайнство. Затова и рисува в пълна самота, напълно уединена, в абсолютна тишина. С четка в ръка влиза в света на въображението, където отпадат всякакви правила, канони, забрани. „Всичко прелива в една условност, в която даваш особена, непредсказуема, освободена изразителност на натрупванията, на изригванията в душата. Можеш да бъдеш навсякъде, можеш да бъдеш всичко. Говориш с цветове и форми, нереални обекти, които всъшност в този специален момент са по-реални от всички други.”, реди чувства и мисли Краси. И всеки ден благодари за този дар – Рисуването!