Понятието „пол“ според Конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл. Това постанови днес Конституционният съд (КС), като решението е взето с 11 гласа „за“, а против е бил само Георги Ангелов. Филип Димитров пък има становище по част от мотивите.
В решението си (пълния му текст виж тук) КС тълкува основния закон, за да отговори на въпроса в какъв смисъл Конституцията използва понятието „пол“. Докладчик по делото е Красимир Влахов.
Проблемът беше поставен пред КС от Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), която от своя страна трябва да излезе със задължително тълкуване за това дали в България е допустима юридическа промяна на пола при транссексуалност (повече за питането до КС, обусловено от тълкувателното дело, виж тук).
Т.е. от КС, а и в последствие от ВКС, не се очаква да признаят или да отрекат правото на всеки да се самоопределя полово и да живее според собственото си усещане, а единствено да кажат дали държавата е обвързана да зачете самоопределянето към пол, различен от биологичния.
Както е известно, думата „пол“ е употребена в Конституцията само веднъж – в чл. 6, който забранява дискриминацията по различни признаци, включително и по пол. Освен това тя обявява брака за доброволен съюз между мъж и жена и въвежда особена закрила на жената майка.
Стъпвайки именно на тези разпоредби през 2018 г. КС заяви, че Истанбулската конвенция противоречи на Конституцията (повече виж тук). Още в това си решение (пълния му текст виж тук) КС заяви, че „биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол“, „значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност“, „разбирането за брака като връзка между мъж и жена е вкоренено дълбоко в българското правосъзнание“, а налагането (от Истанбулската конвенция) на „процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, е в разрез с Конституцията“.
В този смисъл с днешното му решение на пръв поглед се продължава тази линия на тълкуване.
В новото си решение КС обаче анализира въпроса за пола в цялостния конституционен контекст и стъпва на духа и принципите на основния закон, а не само на отделните разпоредби, споменати в решението за Истанбулската конвенция.
КС подчерта – не може да дописва закона и Конституцията
Преди да пристъпи към отговора на въпроса за смисъла на понятието „пол“ по Конституция, КС изрично заявява, че дава задължително тълкуване на основния закон, но „не отправя обвързващи предписания до отделните власти относно уреждането на правното положение на транссексуалните лица и конкретно – на законодателната власт относно създаване на определена законова уредба, признаваща правото им на полово самоопределяне, и на съдебната – относно дължимия начин на произнасяне по молби на посочените лица за зачитане на определени правни последици, произтичащи от това самоопределяне“.
Т.е. само законодателят може да реши как да постъпи и дали да уреди изрична процедура, по която държавата ще признава смяната на пола на транссексуалните. Като КС изрично подчертава, че няма да коментира и съществуващата по този въпрос празнота в закона.
Освен това в решението специално се посочва, че той не се произнася по това дали действащата правна уредба позволява юридическа промяна на пола, т.е. категорично топката по въпроса остава в Гражданската колегия на ВКС.
„Поставеният на разглеждане конституционен проблем по делото не е свързан с необходимостта да се гарантира правото на равно третиране на транссексуалните лица и защитата им от дискриминация по този признак, а с изясняване на съдържанието на понятието „пол“ в контекста на релевантната конституционна уредба, т.е. свързаната с брака и семейството и тълкувана съобразно духа и принципите на Основния закон и конкретно тези, които отразяват утвърдените ценностни разбирания в българското общество. Без да изземва нормативно предоставената компетентност на другите държавни органи, това тълкуване очертава задължителната конституционна рамка, в която те осъществяват дейността си, относима към предмета на тълкуването“, заявява КС.
И специално обръща внимание, че когато тълкува Конституцията, той установява точния смисъл и съдържание на нормите в основания закон, но не може да ги допълва или дописва.
Практиката на съдилищата в Страсбург и Люксембург на вниманието на законодателя
Решението съдържа анализ на практиката на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз, който би трябвало да бъде взет предвид от законодателя.
„Обобщеният анализ на практиката на ЕСПЧ показва, че основанието за осъждане на държавите-членки на Съвета на Европа за нарушаване на чл. 8 КЗПЧОС конкретно във връзка с правата на транссексуалните лица e липсата на национално законодателство, предвиждащо възможност за промяна на статуса им и правно признание на промяна на пола въз основа на законодателно предвидени условия и процедури, независимо от развитието на науката и нарастващото според ЕСПЧ обществено приемане на явлението „транссексуалност“, пише КС.
И цитира и решението по българското дело „Y.T. c. Bulgarie“, в което ЕСПЧ макар да отчита, че разпоредбите на чл. 73 и чл. 76 от Закона за гражданската регистрация биха могли да обуславят възможността националният съд да разреши промяна на съществени лични данни за самоличност в актовете за гражданско състояние, подчертава, че в България са възможни само съдебни, а не административни средства за правна защита, за да се признае промяната на пола. Като съдът в Страсбург констатира, че „българското законодателство не предвижда никаква процедура, посветена единствено на преназначаването на пола“.
„Преодоляването на такава законодателна празнота, която според ЕСПЧ поставя транссексуалните лица „в състояние на тревожна несигурност“ поради липсата на регулаторна рамка, гарантираща зачитането на правото им на личен живот, защитено от чл. 8 от КЗПЧОС, ангажира изключително законодателя в лицето на Народното събрание“, заявяват конституционните съдии. И цитират и други решения на ЕСПЧ, в които се подчертава, че зачитането на човешкото достойнство и човешката свобода създава за държавите позитивни задължения, при чието изпълнение те имат определена свобода на преценка, но само относно подходящите средства за постигане на признаване на защитеното право, чрез производства, които са „ефективни и достъпни“. Но и че на държавата трябва да се предостави свобода на преценка дори дали „да приеме или не законодателство относно правното признаване на новия пол на транссексуалните лица след операция“.
Отправните точки на КС – бракът, закрилата на майката и православието
Конституционните съдии подчертават, че в българското законодателство няма легална дефиниция за „пол“. И анализирайки различни определения, стигат до извода, че „утвърденото възприемане на съдържанието на понятието „пол“ в българския език категорично го свързва с биологичното му съдържание“.
Те установяват и че при приемането на Конституцията този въпрос въобще не е обсъждан и заявяват, че се налага изводът, че „с оглед конкретните социални условия и нагласи в обществото, конституционният законодател не е вложил в термина „пол“ друго съдържание, освен традиционното и общоупотребимо, при което полът се разбира единствено в неговия биологичен смисъл.
КС очертава три отправни точки за анализа си на понятието „пол“. Първата е уредбата на брака като съюз между мъж и жена и напомня, че изискването за встъпващите в брак да са от различен пол е уредено не само в Конституцията на България, но и на Словакия, Хърватия, Унгария, Латвия, Полша и Литва.
„Без изключение народите на посочените държави са били изправени пред необходимостта през различни периоди от съществуването си да отстояват своята политическа и национална идентичност, което в известна степен обяснява привързаността им към традиционните семейни ценности, тъй като именно домът и семейството винаги са били естествената опора и убежище при всевъзможните предизвикателства, поставящи на изпитание оцеляването на общностите“, пише КС.
Втората отправна точка за съжденията на КС е конституционната закрила на майчинството.
А третата е свързана с българските традиционни ценности и по-конкретно с основната религия, изповядвана от преобладаващата част от българските граждани – Източноправославното вероизповедание.
В решението се изтъква, че в Конституцията тази религия е определена като традиционна и се припомня обсъждането по този въпрос във Великото Народно събрание.
КС подчертава, че държавата и църквата са отделени, а у нас се изповядват и други вероизповедания, но „въпреки това прогласяването в Основния закон, който е фундамент на правната система на държавата, на определено вероизповедание като традиционно, със сигурност не е лишено от значение и то се проявява най-вече при тълкуването и изясняването на тези конституционни понятия, които в не чак толкова далечното минало са били обект на правно регулиране (признато от държавата) именно от нормите на това вероизповедание“.
И след исторически анализ на взаимоотношенията между българската държава и православната църква, КС посочва, че тълкувателния му подход в случая трябва да „ценностно-нормативен“, т.е. трябва да се отчетат „утвърдените в обществото и относими към предмета на тълкуване ценности, произтичащи от останалите нормативни системи, каквито са религията, моралът и обичаите“.
Така конституционните съдии стигат до извода, че в разбирането за понятието „пол“ конституционният законодател през 1991 г. не е вложил друго съдържание, освен традиционното, т.е. биологичното, основаващо се на половата бинарност, като върху тази полова бинарност правото надгражда допълнителни социални и граждански проекции, свързани с личния и семеен статус на лицата.
You must be logged in to post a comment.