Какво работят горските фирми и има ли нужда от тях?

 

В резултат на масираната медийна атака на някои  „зелени активисти“, обикновеният гражданин остава с впечатлението , че това са едни  , които крадат дървесина и се возят в лъскави джипове. Разбира се че това не е вярно. Като всяка гилдия и тук има такива ,но те не определят облика на стотиците честни фирми работещи в горите .

Това са фирмите на които държавата е дала законова възможност , да извършват регламентирани и необходими дейности в горските територии на страната. Те не унищожават дървета и ограбват горите . Те се грижат за горите и оползотворяват реколта , за която е положен много труд и изразходвани средства. Освен че добиват дървесина те вършат обществено полезна дейност, като изпълняват цялостен комплекс от лесовъдски мероприятия.

От редките им медийни изяви чуваме че“ създават работни места и изхранват много семейства“. Но техните опоненти казват „ режат поголовно, крадат ,не остана гора “.

Тези организации са създадени да изпълняват тежката и понякога непосилна задача да се грижат за националното богатство – гората. Доброволно са приели да работят в тази сфера ,за което поради неразбиране и негативния медиен образ ги представят, като ограбващи обществото, като унищожители на горите. Напротив с цената на тежък физически и неприветлив труд и ежедневни рискове те ги подобряват и запазват . Те са тези които почистват гората от болести , Защитават я от неприятели и вредители. Те доставят топлина и уют в студените зимни месеци. Те са тези без които няма да има мебели, черни дъски ,чинове , студентски скамейки, маси за хранене. Те ремонтират горските пътища, без помощта на държавата и разчистват коритата на реките. Грижат се за националната суровина, не само да я приберат но и да се преработят в България.

Това е тази част от обществото, която е най-заинтересована да има гора, за да могат да продължат да работят и изхранват своите семейства.

Натоварените коли с дървесина , които преминават покрай нас, са резултат от това ,че дърво по дърво са освободили и са създали възможност гората да продължи да радва очите и сърцата на любителите на природата . По време на работа полагат усилия за запазване на оставащите дървета , предпазване на почвите, подраста , защитените видове, изворите .Те са задължени да извозват дървесината от местата на поваляне по строго определени пътища. Трябва да не повреждат почвите ,да предпазват от нараняване на оставащите стоящи дървета ,които формират гората след сечта. Тяхно задължение е отпадъците от сечта вършина и тънки клони да се подредят по определен начин. Задължени са да премахнат всички определени за това дървета, даже и в случаите когато няма достъп или разходите за повалянето на едно единствено дърво са невероятно високи.

Усвояването на дървесината е труден процес свързано със сложни технически решения и спазване на голям набор ограничения.

Дърводобивната дейност е съпроводена с изключителни предизвикателства , които ежедневно преодоляват. Стръмни и недостъпни терени, недостиг на пътища, отдалечени места за дърводобив. Суровината която добиват е тежка и обемиста. Всяка дейност от поваляне на дървото до превоза й до местата за обработка ,транспорта на работници и материали е свързана с постоянен риск от аварии и злополуки. Служителите им работят под открито небе, те са изложени на капризите на времето и то високо в планините ,където метеорологичните условия се променят рязко.

Те са тези ,които осигуряват техника и доброволци при гасенето на горските пожари, те разчистват след наводнения.

Всички тези усилия остават неразбрани от хората. Освен трудните условия в които извършват своята дейност, държавата ги е забравила и не оценява обществено полезната дейност която вършат. Техният труд е неблагодарен защото след тях останат отсечените дънери ,които не са приятна гледка .Само след една две години обстановката се променя и гората е придобила тези качества ,които са били цел на толкова усилия.

Държавата чрез горското ведомство е наложила редица ограничения, които според тях са достатъчни за запазване на природата. Екологичното министерство налага допълнителни рестрикции, върху вече действащите такива. И когато всичко това е преодоляно, се появяват „защитниците на природата“ и настояват да се забрани сечта или нейните параметри, които са приети по законовият ред.

Заповедта за спиране на грижите в старите гори и намаляване на интензивността на предвидените мероприятия с 30% обърква тяхната работа. .Тази заповед доведе до провал на плановете на много фирми и загуба на трудно завоюваните пазари.

Въвеждат се все нови и нови изисквания и критерии – .оборудване на превозните средства с проследяващи устройства, пластмасови марки ,електронни превозни билети,камери за наблюдение , снимки на натоварената дървесина. Всяко ново нещо което се прилага в горите , те го заплащат и е за тяхна сметка.

Работят повече от двадесет години инвестирали са в техника и кадри. Имат пазарен дял и трябва да бъдат признати за дългогодишни партньори ,от държавният орган по горите и да получат адекватно и регламентирано с нормативен акт признание.

Време е държавата и обществото реално да оцени тяхната обществено полезна дейност и да промени отношението си към тях. Да се погрижи да имат по-лесен достъп до безлихвено финансиране, да ги включи в общата политика на селското стопанство. Обществото трябва да разбере че те са поставени на ръба да се откажат да работят в горите .Служителите им напускат и бягат в чужбина .Ние сме на прага да пропуснем и последната възможност да ги подпомогнем в тяхната обществено полезна дейност.

 

Ноември 2024 г