Йорданка Илиева – славеят от Недялско

Ямболският край е дал на страната ни много народни певци и свирачи. Една от тях е сред колосите в народната ни музика –  тракийската певица Вълкана Стоянова. Нейната сестра по съдба е друга талантлива изпълнителка на народни песни –  Йорданка Илиева. Родени в една и съща година /1922г./  през един месец, в съседни села и двете пеят тракийски песни, някои общи в репертоара им… И двете намират пътя към столицата, за да изгреят като звезди с таланта си. Вълкана е призната примадона на тракийската песен, а Йорданка – скромна по характер, остава не толкова видима, но обаятелна, стилна певица, свети през годините със своя собствена светлина.
    Родена е на 22 август 1922г.  в село Недялско, Ямболско. В интервю за Радио България, по повод шестдесетата си годишнина, тя споделя: Раснах в бедно семейство. Немотията ме принуди да напусна училище в шести клас, за да помагам на родителите си – имахме земя, научих се да ора с рало, да жъна. Спомням си добре детските години на село – животът беше много по-различен! Вечер, след работа на нивата, пеехме – вкъщи, на седянката, на хорото. Песните си учих от моята майка, която беше добра певица и от по-големите си сестри. Имахме много обичаи и за всеки песни – като започнем от коледните през зимата та стигнем до седенкарските през есента.
Рано я забелязали в селото и я окуражили да пее като казвали: Сладост има в пеенето на Йорданка! Веднъж на гости дошъл родственик, подканил я да попее и останал очарован. После й помогнал да дойде в София и да запише песни в грамофонните фирми „Симонавия” и „Микрофон” с оркестъра на Ради Ангелов и Ахмед Бабаков. Сред първите е прочувствената „Овчари чукат кърмило”.
     По това време, 1943 година, над столицата има бомбардировки. Населението се евакуира, а с него и младата Йорданка Илиева. Връща се на село и остава там до 1946 г. Тогава отново идва в София, избрана е с конкурс, и до 1950 г. пее „на живо” пред микрофона на радиото. Там среща бъдещия си съпруг – гайдарят Илия Димитров, който свири в известната Угърчинска група, съпровождала изпълненията й.
    От 1951 година Йорданка Илиева свързва съдбата си с новосформирания ансамбъл на Филип Кутев. Явяват се стотици певици от цялата страна, а само девет са одобрени, между които е тя. В продължение на двадесет и щест години е солистка на състава, обучава и по-младите. С ансамбъла изнася концерти в цяла България, посещава Европа, Азия, Африка и Америка.
     Йорданка Илиева казваше, че народната песен е оживяла през вековете, ще живее и в бъдеше. А какво я свърза с нея толкова години: Любовта ми към песента. Ако вникнем в текста и мелодията, откриваме такава красота!