Уважаеми читатели,
Новата ни неделна рубрика „Интересно и малко известно“ ще разкрие любопитни и малко известни факти за света около нас. Надяваме се, че материалите, подготвени специално за ЯмболПРЕС от Мария Качулева, ще ви бъдат полезни и ще обогатят вашите знания. Приятно четене!
2000 години в търсене на Ноевия ковчег
Мария Качулева
Убедена съм, че няма човек на нашата стара Земя, който поне веднъж през живота си да не е чул мита за Всемирния Потоп и Ноевия ковчег. От 2000 години Библията в Битие глава 6-9 на Стария завет ни предоставя една информация, която жив човек до ден днешен нито е успял да я опровергае , нито да я потвърди. Според написаното там, Бог дал указание на патриарха Ной да построи голям кораб (ковчег) на три етажа с размери 150 метра дължина, 25 метра широчина и 30 метра височина, за да подслони там многодетното си семейство, по една двойка от земната фауна и огромно количество храна. Когато Ковчегът бил готов завалял дъжд и валял непрекъснато 40 дни, а после придошлата вода се издигала над земята в продължение на още 150 дни. Любителите на загадки в наше време твърдят, че след продължително плаване в бурни води Ковчегът на Ной акостирал на височина около 5000 м. в плитчините образувани при оттеглянето на водата около планината Арарат в Източна Турция. Тогава Ной пуснал една врана, но тя не се върнала. След 40 дни изпратил гълъб да я потърси, но когато той се завърнал с маслинова клонка в човката си, Ной разбрал, че земята вече е започнала да съхне. Тогава решил да напусне кораба, за да даде новото начало на света, както му е поръчал Бог.
Това е накратко историята, с която живеем през целия си съзнателен живот в очакване на следващия потоп, с който гадатели и научни капацитети ни заплашват периодично. А междувременно се ослушваме дали все пак някой не е намерил това забележително плавателно съоръжение. Търсенето му се превръща за векове в идея фикс за учени, археолози и авантюристи. Наред със Свещения Кивот и Светия Граал, Ноевият Ковчег е най-дълго търсеният артефакт. В неговото съществуване вярват дори нашите съвременници и периодически го „откриват“. Някои дори и по два пъти.
Но преди това да потърсим логичен отговор на въпроса имало ли е потоп все пак , за да строи Ной огромния си плаващ ковчег?
Митът за световен потоп, изпратен от разгневен бог за наказание на хората, е част от голям брой национални предания. Например съществува легендата за голямо наводнение в Древен Китай, наречено Гун-Ю. Има и един вавилонския мит за това, който може би е вдъхновил авторите на Библията. Подобна история е записана и от маите. Легенди за потоп, който унищожава цивилизацията по заповед на свръхестествено същество, могат да бъдат намерени в множество месопотамски текстове – от Епоса за Гилгамеш, който е написан в началото на II хилядолетие пр.н.е., до наскоро дешифрираната вавилонска клинописна плоча от около 1750 г. пр.н.е. В нея се описва как е построен Ковчегът.
Едно от най-мащабните проучвания за Ноевия ковчег е изследването на екип експерти от Корейския изследователски институт за кораби и корабно инженерство (KRISO) под ръководството на д-р Сеок Хонг, започнало през 1993 г. Окончателните резултати публикувани наскоро доказват недвусмислено, че пропорциите на описания в Библията плавателен съд са учудващо професионално направени и внимателно балансирани, за да може корабът да притежава необходимата здравина и комфорт при плаване. Изследователският екип стига до категоричното заключението, че корабът е можел да издържи без проблем на вълни с височина до 30 м. в бурно море. С други думи, такъв плавателен съд очевидно е съществувал. Не е само мит.
Древните разкази за потопа, разбира се, не трябва да се приемат буквално. В библейската версия Ной събира на своя ковчег по двойка от всяко същество, което само по себе си е невъзможно постижение, Освен това спасените животни по някакъв начин успяват да преодолеят проблема с генетичното разнообразие и с изхранването си за цяла една година, за да могат да населят отново Земята. Въпреки цялата неправдоподобност на това събитие все още има хора, които продължават да търсят Ноевия ковчег, а някои дори твърдят, че вече са го намерили.
Историята е толкова древна, че засяга най-вероятно зората на човешката история. Повечето изследователи са на това мнение. Някои търсят началото на преданието в реално историческо събитие: гигантски катаклизъм, причинил почти масово унищожение на всичко, съществуващо на земята. По-късните тълкувания само преразказват тази история, като наименованието „големи наводнения“ се асоциира пряко с Потопа. А Карл Густав Юнг (1875-1961),швейцарски психолог и психиатър, направо причислява влиянието на факта към 12-те основни човешки архетипа. Общото във всичките разновидности на легендата е, че в основата лежи един реален факт. Преданието за потопа има трайно присъствие в общественото съзнание и фолклора на много народи по всички континенти. Дори и на Антарктида.
Следователно, огромно наводнение със сериозни последици за нашата планета е имало в зората на зараждащия се живот. Защо е наречено Потоп? Изглежда водата придошла от небето, от морето и не знам още от къде, е била толкова много, че е разделила континенти, потопила острови и погубила Атлантида. Уплашените жители на планетата дори не смеели да спомен за този Потоп от страх да не разгневят отново Бог. Дори и през Ренесанса не се решавали да търсят ковчега. В средновековна Армения например издирването му в свещената за арменците планина Арарат било равносилно на престъпление срещу Светата Христова Църква и се наказвало с изгаряне на клада. Едва през ХІХ век за първи път учени и богослови се осмелили да обсъждат открито къде може би се намира странното плавателно средство на Ной и дори да го търсят.
През 1887 г. в САЩ Йоан Йосиф, който наричал себе си принц Нури и Архиепископ на Вавилон, е един от първите, който съобщава, че е намерил останките от Ковчега в планината Арарат. След това шест години се опитва да организира експедиция, която да го извади и занесе на Световното изложение в Чикаго през 1893 г. Не успява, защото онези, към които се обръща за подкрепа сметнали разходите за откриването и транспортирането му твърде високи и свързани с твърде голям риск. Но днес дори и авантюристите смятат съобщението на Нури за съмнително, заради неговата самоличност на измамник с непотвърдени титли. Още допълнителни съмнения се появили, когато станало ясно, че Йоан Йосиф не е неговото рождено име и, че е прекарал доста време в психиатрична клиника в Калифорния.
Християните продължават от 2000 години да вярват на Библията, че Ковчегът се намира на 5000 м. височина в планината Арарат в Източна Турция, а една история от 1900 г. всъщност дава началото на истерията. Човек на име Георгий Агопян твърдял, че е открил Ноевия ковчег. И то не веднъж, а два пъти. По думите му, като момче често се изкачвал до високопланинските пасища на планината Арарат и след една дълга суша снегът на върха на планината се стопил, разкривайки цял целеничък и добре запазен Ноевия ковчег. Човекът дори твърдял, че се е изкачил по външните стълбите до вътрешността на реликвата и успял да разгледа стаите и складовете за храна.
През 1916 г. пилотът лейтенант Владимир Росковицки известил света ,че намерил пак там, на Арарат, Ноевия Ковчег и успял да изследва неговия трюм и клетките за животните , но кой знае защо не можел да намери негативите на снимките, които уж бил направил. Подробностите за откритието му, твърдял той, били засекретени след революцията в Русия през 1917 г. он НКВД. Както се оказало по-късно, тази история била красива измислица на един репортер в съветско списание. През 1940 г. той дори публикувал още едно интервю с измисления герой Росковицки.
50-те години на ХХ век са времето, когато китайци, американци и руснаци интензивно търсят местонахождението на Ковчега. Китайците, например и до днес са сигурни на 100 процента за откритието си и смятат, че само световните геополитически разногласия и отрицателното отношение на европейци и американци към тяхната раса е причина да не им позволяват да го извадят. Превръщат го в „засекретен обект от световно значение“ както впрочем и американците, и руснаците. Струва си да се отбележи, че ако в повечето държави се пазят секретни материали по политически причини, то в САЩ и в бивш СССР всичко е „строго секретно“. Дори неща, за които на нормален човек не би му хрумнала подобна идея.
През 1949 г. самолет на американските военновъздушни сили, който изпълнявал секретна фотографска мисия над планината Арарат, регистрирал „обект с неизвестна природа, стърчащ от снега на нейния югозападен склон, с дължина около 160 – 180 метра и ширина около 25 – 30 метра“.И в ЦРУ решават, че са открили древния артефакт за който създават на бърза ръка засекретеното досие „Араратската аномалия“. То се състояло само от пакет снимки на снежната Арарат. В докладите на пилота и военните, които го придружават за първи път се посочва, че съотношението на дължината към ширината на обекта е близо до 6:1, което съвпада с посоченото в старозаветната книга Битие за Ноевия ковчег. Тези, които са виждали снимките, твърдели, че изображенията са фантазия на луди. А Фарук Ел-Баз, тогава директор на Центъра за дистанционно наблюдение на Бостънския университет, открито заявил, че Араратската аномалията трябва да се интерпретира като естествени форми на релефа и едва ли е дело на човешка ръка. Защо ЦРУ засекретява досието? Отговор все още няма.
През 1973 г. астронавтът Джеймс Ъруин най-неочаквано става ревностен християнин и оглавява мащабна американска експедиция до планината Арарат, за да „прибере и съхрани в САЩ Ноевия ковчег“. Ъруин бил уверен, че ще бъде първият който може да реализира такава мащабна операция. Дори успял да увлече висши духовници. Но както се и очаквало, екипът се завърнал у дома с празни ръце.
20 години по-късно телевизионният канал CBS известява, че е получил анонимно дарение ,за да излъчи поредица епизоди под заглавие „Невероятното откритие на Ноевия ковчег“, където авторите показвали парче дърво. Според тях то било част от Ноевия ковчег. Героят в програмата Джордж Джамал твърдял, че е намерил ковчега напълно запазен, и отчупил само парче от него за доказателство. Но и той отбягвал отговора на въпроса, защо не показва снимки. По-късно станало ясно, че Джамал бил безработен актьор и си признал, че цялата история е просто една шега за която бил нает от CBS,а парчето дърво било взето от железопътните релси на Лонг Бийч. Джамал признал още, че никога не само не е бил на планината Арарат, но и в Турция. И че няма никакво дарение.
Откритие обиколило света през 2021 г. имало страховит отзвук. Този път за него съобщавали археолозите от проекта „Сканиране на Ноевия ковчег“. Те твърдели, че са открили реликвата с помощта на 3D скенер проникнал на голяма дълбочина, но удобно пропускали да кажат каква е тя. Екипът бил убеден, че е открил обект, който отговарял на библейските описания на ковчега. „Такива успоредни линии и прави ъгли под повърхността е нещо, което не очаквате да видите в естествените геоложки образувания“, съобщил на пресконференция по този повод ръководителят на проекта Андрю Джоунс. Остро му опонирали водещи световно известни геолози, които смятали, че Джоунс е намерил само един много голям камък. С това сриват напълно авторитета му на изследовател.
Въпреки това върволицата от кандидатите за славата, че са открили един от трите най-известни библейски артефакти не намалявала изобщо. Сериозни средства за откриване на Ноевия ковчег влагали в експедиции Ватикан, САЩ, Китай, Русия, Турция и дори България. А измамниците, които си приписвали заслугите на откриватели през ХХ век се оказали много повече от сериозните изследователи. Докато не се намесили военните, НАСА, НАТО, КГБ и Космическият център за изследвания на бивш СССР. Независимо един от друг всеки поотделно стигнал до извода, че трябва да се върнат към началото, към V-ти век ,когато арменският историк Фавстос Бузанд за първи път в своята тритомна „История на Армения“ заговорил за „Араратската аномалия“. Дори доста точно посочил, че тя се намира на височина 4725 м. и е с дължина 183 м. Той разказва и историята на Св.Иаков Епископ Низибийски,на когото вероятно е съвременник, за връзката му с Ной и разгневения Бог.
Още приживе Св. Иаков искал да открие Ноевия ковчег. Опитал се да изкачи Арарат, но на най-трудното място близо до върха се почувствал изключително уморен и заспал. Тогава му се явил Божи ангел, поставил парче от Ноевия ковчег пред него и му казал, че повече не трябва да се опитва да види ковчега. Иаков се събудил, станал, взел парчето дърво и слязъл от планината. Впоследствие то било поставено в Ечмиадзинския манастир в Армения, където се намира и до днес.
През XIX и XX век няколко експедиции посетили планината Арарат и въпреки че нито една от тях не намерила Ноевия ковчег, изследователите твърдели, че са видели „нещо, идентифицирано като неговите останки“ именно в Араратската аномалия. През 1952 – 1955 г. френският алпинист и изследовател Фернан Навара предприема три експедиции до Арарат. От последната донася дъбова дъска в учудващо добро състояние, отчупена според него от реликвата. Уверен е, че това са останките от плоското дъно на библейския кораб. Навара твърди също, че радиовъглеродното датиране на парчето дърво показва възраст от 4489 години. Изследвания, проведени от Института по горско стопанство в Мадрид, потвърждават, че възрастта на дървото е около 5000 години, но смятат, че този резултат е доста субективен и от източник с непотвърден произход. По-специално, изследователите се разминавали по въпроса какъв вид е дъбът. Следва ново датиране с радиовъглерод последователно в пет лаборатории, които не са единодушни в датировката. Според различните резултати дъската е от дъб раснал между III и VIII век от н.е. Ноевият ковчег според Библията е от направен от гоферово дърво. А по това време то вече не съществува. Кипарисът и борът са други две дървета от неговото семейство познати ни днес.
През 2010 г. група евангелистки изследователи от Турция и Китай съобщават доста гръмко на света, че с вероятност 99,9 процента са открили останките от Ноевия ковчег, заровени в сняг и вулканични отломки на планината Арарат, близо до мястото където и Фернан Навара търсил следите му половин век по-рано. Те твърдели, че през 2007 и 2008 г. са открили седем големи дървени отсека, заровени на 4000 метра над морското равнище, близо до върха на планината Арарат и каменната котва на Ковчега. През 2009 г. те дори правят снимки и съобщават, че предполагаемият Ковчег е на около 4800 години след радиовъглероден анализ на дърво, взето от мястото. Официалният сайт на изследователската група е Noahsarksearch.com, където членовете на групата продължават да публикуват лекции и информации за големите успехи в своята работа и до днес.
Човекът който срива публично тяхната хипотеза е американският биолог Тод Ууд. Той смята, не без основание, че резултатите от радиовъглеродното датиране на намереното дърво, ако е от Ноевия ковчег ,трябва да бъде на десетки хиляди години. Приглася му американският учен Пол Зимански .Той отхвърля вероятността, че находката е част от Ноевия ковчег и твърди, че тя вероятно е част от храм, построен от ранните християни в памет на Ной. И посочва друго хипотетично местоположение на Ковчега – околността на стратовулкана Тендюрек, на около 30 километра южно от планината Арарат. Списание Life още през 1957 г. вече е публикувало статия със снимка на неясно елипсовидно образувание на същото място, направена от пилота в турската армия капитан Илхам Дурупинар.
Един американски анестезиолог – Рон Уайът, след като изучава снимката, решава, че това наистина е Ноевият ковчег и дори „открива“ през 1977 г. мястото, заснето от турския пилот. Около подобното на лодка образувание имало нещо, което приличало на глинени стени и Уайът ги обявява за останки от ковчега. Светът си отдъхва: Ноевият ковчег най-после е открит! Край на истерията!
Но много скоро експертът по подводни находки Дейвид Фаселд, и професорът по геология Лари Колинс достигат категорично до извода, че глинената проба няма нищо общо с откритото фосилизирано дърво и обявяват заключенията на Уайът за грешни. Въпреки това Рон Уайът остава фанатично уверен до края на живота си, че е намерил артефакта. Истерията около откриването на Ноевия ковчег отново избухва с още по-голяма сила, но този път се вихри в планините на Иран.
И там все още има няколко района които от 1987 г. различни организации смятат за потенциално местоположение на реликвата. Например Християнската археологическа експедиция (Bible Archaeology Search and Exploration Institute-BASE) през 2006 г. съобщава, че в планината Елбурс в Северозападен Иран е открила дървено образувание, наподобяващо Ноевия ковчег. Но професорът по седиментология Кевин Пикеринг бързо охлажда техните страсти, защото доказва, че това образувание е седиментна скала. А библейски археолози представят писмени доказателства според които името Арарат е еквивалентно на Урарту, област и древна държава на север от Асирия. Според тяхната теза Араратската планина от старозаветната книга Битие (Битие 8:4) всъщност е планина в Урарту. Като друго доказателство сочат текст от Библейската енциклопедия „Брокхаус“ според който нищо не подсказва, че Ковчегът е спрял точно върху съвременната планина Арарат.
Ноевият ковчег е една от най-големите мистерии в света. Търсен е дори и в България много интензивно от 2001 г. когато подводният археолог Робърт Балард обяви, че библейският потоп се е случил в Черно море преди 7500 години, и е логично именно тук някъде да е плавателният съд, изработен от Ной по Божия заръка. През онова лято той работи съвместно с морския геолог проф. Петко Димитров от Института по океанология, но категорични доказателства за неговото твърдение не са намерени все още. Тезата му съвпада с пророчеството на Ванга, която приживе се включва в разгадаването на мистерията като казва, че знае точно местонахождението на Ноевия Ковчег и изненадала всички с твърдението си, че го вижда на територията на България и непокътнат от времето. „Ноевият ковчег не е в планината Арарат, а е заседнал някъде между планините Пирин, Рила и Родопите, в близост до река Места“, разкрила феноменалната жена, за което свидетелстват нейни близки. Къде точно е българското пристанище на Ной тя така и не споделила, но пък и никой от родните археолози и историци не проявил интерес да я пита. „Предполагам, че той (Ной-б.а.) е живял именно тук и че корабът или Ноевият ковчег се намира погребан под дебел слой пясък по нашето крайбрежие. И че раят на Земята е бил именно тук.” Споделя проф. Петко Димитров в книгата „Най-ценната находка на България“.
Допълнително тълкуватели на християнски апокрифи правят публично достояние един интересен детайл, който допълнително легитимира идеята, че Ноевият Ковчег е в България. Според тях гълъбът е донесъл не маслинова клонка, а лозово листо. Това подсказвало, че районът на акостиране се намира в земите на траките, които и в античния свят са смятани за народ, който произвежда най-доброто вино. Нещо повече, има легенди, че Ной е първият лозар. А дали не е изучил занаята от нашите предци? Според книга „Битие“ на Стария завет, Ной живял още 350 години след Потопа и достигнал забележителната възраст от 950 години. Имал е време за това.
От 2000 години хората четат Библията и търсят старозаветния съд, оцелял след библейския потоп. Те вярват, че някъде Вселената пази спомена за Ной, десето поколение потомък на първия човек Адам и внук на Матушела, най-старият от всички хора упоменати в Библията, починал на 969 години. Археолозите твърдят, че това е глупаво начинание, защото нито една дървена конструкция, дори и от силно смолистото гоферово дърво не би издържала толкова хиляди години. И са убедени, че Ноевият Ковчег никога няма да бъде открит защото отдавна се е разпаднал. Въпреки техните разумни доводи , библейският разказ за Ной продължава да вдъхновява безброй поколения художници и дълга поредица опити да се открият останките на легендарния кораб. Разказът за Ноевия Ковчег продължава от 2000 години да е сред най-известните и най-завладяващите от всички истории в Стария завет. И както изглежда подхранва нестихващ интерес у военните и тайните служби на няколко могъщи държави в наше време.
You must be logged in to post a comment.