Мария Качулева
ЧАСТ ВТОРА: ДРЕВНИТЕ ЕЗИЦИ НА ЕВРОПА,КОИТО БЪЛГАРСКИЯТ ЗАЛИЧИ
От деца сме привикнати да вярваме в две измами.
Първата: Древните българи са говорили език от групата на тюркските, но по-близък до иранския. Нямам никаква представа защо сериозни историци се опитват да наложат тази теория. Няма лнгвистични доказателства за това. А лингвистиката е наука,която не може да бъде изопачавана и нагласявана според конюктурата,за разлика от историята.
Втората: Управляващата прабългарска общност по някакъв мистериозен начин всеки път,когато завладявала нови територии се е отказвала от майчиния си език,за да започне да говори езика на подчинените им народи. В България,на няколкото славянски племена, защото прабългарите били „претопени“ от тях.
Такова чудо в световната история не се среща. Ако беше вярно, то отдавна англичаните щяха да говорят хинди и още 57 други езика, на които се преподава в училищата на Индия, за да се справят с езиковото разнообразие на този техен доминион. Точно в същия ред на мисли би трябвало и ЮАР вместо английски да говори бушменски език. В Австралия англичаните щяха да научат аборигенски,а в Аржентина – патагонски. Дори Доналд Тръмп сега щеше да води предизборната си пропаганда на езика на Винету ,вожда на апачите.
Но по света такова нещо няма никъде. Не се е случвало и в България. Народи са завладявали или управлявали други народи, но винаги управляващият налага езика си, обичаите си, религията си върху управлявания. Старите българи не са приели чужд език. Защото те не са говорили азиатските му разновидности. Да се твърди, че войнствен народ като прабългарите току-така без причина ще започне да използва чужд език е някакво историческо безумие. При това да бъде дотолкова старателен, че да не остави нито една иранска или тюркска дума от най-употребяваните по онова време в обичайната си лексика.Защото кон,кобила, жребец, седло, езда, юзда, стреме, лък, тулъ (колчан), стрела, тетива, острие, яздя, ездач (и двете дублетни форми) не спадат към тюрската или иранската лексика.Но в тракийската ономастика се използват думи като кон/коне, Кабиле, Кобилатус, тула/колчан, Уздика, Ездул, Асдул, Ездикая запазили следи и до днес. Лингвистите са осъзнали отдавна какъв проблем е пълното отсъствие на ирански, или тюрски термини в славянските племенни наречия.Разбира се, това не е споделено с широката публика. От години някои историци скромно се намесват в общоприетата теория за произхода на българския език с нови и все по-точни факти ,но това не трогва никого.
Проявяваме постоянна загриженост за измирането на животински и растителни видове в горите по поречието на Амазонка и мнозина, които могат да си позволят лукса, ежемесечно заделят някаква сума, която да запази от измиране видовете или да се осъществи никому ненужната „зелена сделка“ на ЕС,но това, че от приеманите за базови 3 600 езици на земята всяка година измират десетки, общо взето не се приема като трагедия, а по-скоро като еволюция, която взема своите жертви.
В притчата за Вавилонската кула разпадането на човечеството на различни фамилии и появата на многоезичието е предадено като проклятие, наказание и очевидно за повечето този факт е запазил актуалността си.Мнозина приемат като голяма загуба, че не израстваме с усвояването на един и същ език, надяват се, че един ден генетическа корекция ще сложи край на глобалното многоезичие и проклятието на разпадането,в очакване на часа,когато и новородените ще проглеждат в деловия свят със специализираните познания по commercial English. За това промиване на мозъците ни се трудят повече от един век политици, историци, антрополози, а напоследък и модните НПО-та.
Преди два века коренното население на територията на днешна Америка е унищожено физически от различни окупатори. Старата Европа също преживява такива дни няколко века преди това.В двадесети век обаче европейци и американци не водят битки за физическо унищожение на етноси,а създават Съюзи и Федерации,които вършат същата работа. Изградени не върху красиви мечти,а върху икономически необходимости и цели,те ни поднасят красиво опакована една и съща илюзия, която ту се нарича „американската мечта“,ту „европейски ценности“, ту „евро-атлантически ценности“.А новината, че етническа група изчезва, че се разтваря в по-голямата съседска националност нейният майчин език,звучи като постижение. Това се случва и с България.През 2021-22 г. и последният рубеж – нашите доказани исторически права върху българския език, са преодолени,за да успокоят страстите на една измислена през 1945 г. държава.
Това, да се подтискат национални, езикови и религиозни малцинства в Европа е стара традиция.Например сорбите, славянска етническа група, която населява областта Лаузиц на територията на бившата ГДР, още при Карл Велики са били преследвани с огън и меч. По-късно ползването на майчиния им език е било наказвано със смърт. Но и при по-либерални режими самоопределението им не като немци сред немци, а като сорби сред немци за тях никога не е било предимство. Въпреки това и до ден днешен има около 60 000 души, които защитават етноса си. Подобно е било отношението и към полабските българи населявали двата бряга по средното течение на река Елба (наричана Лаба) в Германия. Но те са били претопени преди около век и днес се самоопределят като немци.Питам се,като какъв етнос ще се самоопределяме много скоро ние,българите? И не мога да си отговоря на този въпрос без да се върна към началото ,към раждането на българския език.
Отдавна лингвисти и историци знаят, че е съществувал древен език,наричан протоиндоевропейски,от който са се появили десетки други – от английския до бенгалския, включително и българският,защото човешките същества не могат да съществуват без общоразпознаваем сбор от наименования на понятия,без езика.А никое езиково семейство не е оформило нашия свят толкова агресивно и трайно както индоевропейското. Приблизително 46% от всички хора на Земята, около 3 милиарда,говорят език,част от него.От момента в който е било признато съществуването на индоевропейското езиково семейство учените търсят отговор на два много важни въпроса.
- Кой е говорел индоевропейския майчин език, наречен протоиндоевропейски (ПИЕ)?
- Кога се е разпаднал на стотиците дъщерни езици, които чуваме днес?
Това търсене вълнува и разочарова експертите от векове и все още не е безспорно.И все пак темата не е „задънена улица“. С ДНК анализи генетиците прибавят нови доказателства за ПИЕ – език, който може би е съществувал преди цивилизацията. Междувременно лингвистичните изследвания подкрепят техните твърдения, че корените на индоевропейските езици могат да се проследят дори по-назад от ПИЕ, до света, който е съществувал преди началото на новата ера.
Историята на ПИЕ започва през XVIII в., когато Уилям Джоунс (1746-1794) ,съдия от британската администрация в Калкута и запален лингвист, прави изненадващо откритие. След като се премества в Индия, запленен от санскрита – древния индийски език, който все още се използва в съвременния индуизъм, Джоунс забелязва прилики между него и някои други езици, които се говорят много далеч от Калкута. Както казва в една своя лекция представена пред студенти през февруари 1786 г., „ никой лингвист не може да изследва гръцкия, латинския и санскрит заедно, без да повярва, че те са произлезли от някакъв общ прародител“.
Джоунс не е първият, който прави подобна връзка, но лекцията му предизвиква революция. Скоро учените са убедени, че тези езици наистина са свързани и принадлежат към това, което през 1813 г. е наречено „индоевропейско“ езиково семейство. Към края на XIX в. лингвистите дори започват да реконструират ПИЕ. Те направили това, анализирайки думи, които имат сходно произношение и определение в много индоевропейски езици – т.нар. сродни думи или когнати (например майка (бълг.) / mother (анг.) / moeder (нидерл.) / matka (чешки) / ma (бенгалски) ) – и изследвайки звуковите промени, за които е известно, че настъпват с развитието на езиците. Но без писмени доказателства всичко било само предположения.
Днес лингвистите изказват и редица хипотези за това откъде са дошли носителите на ПИЕ. Сред по-популярните е идеята, че първите индоевропейци са се появили в най-западния район на евразийската степ, северно от Черно море, преди около 6000 години. През XX в. обаче историята се усложнява допълнително. „Всеки път, когато се появи нов документ, той поражда толкова нови проблеми, колкото и решения“, смята археологът Джеймс Патрик Малъри (р. 1945) от Кралския университет в Белфаст, Великобритания.А през ХХІ век,когато се намесва и археогенетиката, откритията за възникването на праисторическия език се оказват още повече.
Йосиф Лазаридис, генетик от Харвардския университет,открива сериозни недостатъци в теорията,че древните прабългари са живели в степите на север от Черно море.Според неговите генетични доказателства те са дошли от източния и южния район.Но,ако Лазаридис е прав,то историци и лингвисти трябва да пренапишат историята с възникването на ПИЕ.Той не би бил език възникнал в степите,а вероятно се е появил векове по-рано в Кавказ или в днешна Армения от където тръгват и прабългарите към новата си родина.Днес лингвистите вече могат да реконструират част от лексиката на ПИЕ и предполагат,че е част от по-стар хипотетично приет език и наричан условно протоиндоуралски.Предполагат,че използван преди 9000 години по тези земи.Но и тази възрастова граница на хипотетичния език съвсем не е пределът.Учените имат основание да търсят далечна лингвистична връзка с монголския и тюркския език,което,ако е вярно,то би означавало,че протоиндоурало-монголо-тюркски език се е появил 12 000 год. пр.н.е.Други лингвисти от изследователската генетична лаборатория в Лайденския университет оспорват и тази дата.Идентифицираният от тях протоафроазиатски език се е появил преди 18 000 години и вероятно разнасян от редица доказани миграционни движения от този период е разнесъл специфична лексика до степите,населявани някога от прабългари.А най-неочакваната и шокираща теория за преноса на лексика при миграционни процеси на големи маси от хора,която лансират те е относно произхода на думите шоколад, домат, койот, авокадо,чили,оцелот,ацтек в българския език. Не е за вярване,но те са лексикални единици от древния език науатъл,който говорят около 2 % от жителите на Мексико и до днес и принадлежи към уто-ацтексткото езиково семейство.Безспорно,ние нямаме генетична връзка с маи и ацтеки,но лексикалните заемки в нашия език от техния са любопитен факт.
В интерес на коректността обаче трябва да отбележим,че теорията за протоиндоуралско-монголо-тюркския произход на древния български език не е напълно потвърдена и вероятно ще минат години докато археолози,лингвисти и генетици открият достатъчно ясни доказателства за това,ако въобще те съществуват. Еволюцията на езиците е като тази на биологичните видове и това се случва непрекъснато, поколение след поколение и няма граница, която да маркира момента, в който езикът се променя от един в друг. Поради това е невъзможно да се каже в действителност колко стар е един език, също както това не може да се определи за човечеството като цяло. Но все пак в българския език има нещо различно, странно и много древно,което го прави различен от всички останали ,кой знае защо наричани само славянски.
Днес за повечето европейски езици,както и за българския, се твърди,че произхождат от индоевропейското езиково семейство.Но информацията кой е по-древен или кой от кой произхожда се премълчава.Единствената споменавана информация се отнася до времето кога започва разграничаването им морфологически и синтактически,а в някои случаи и лексикално. Учените са единодушни,че процесът започва около 3500 г. пр. Хр. Тогава се оформят германският, италианският, английският,но постепено губят общите си характеристики.
Интересен е случайт с иврит .Отпада от масова употреба 400 г.сл.Хр.и се запазва единствено като богослужебен език в Синагогата.Със засилването на ционизма през ХІХ в. Наричаният до тогава идиш се възражда и се превръща в иврит – официален език на държавата Израел.
Един от езиците в балтийската езикова група,също част от индоевропейското семейство,литовският,е запазил много от характеристиките на т.нар. протоиндоевропейски, което означава, че основите му са поставени още в 3500 г. пр. Хр. Незнайно по какви причини е запазил голяма част от звуците и граматиката си и до днес.Поради тази причина може би е един от най-старите езици в света.
Езикът тамил се говори от около 78 милиона в Сингапур и Шри Ланка и е единственият език запазил се в оригиналния си вид до ден днешен.Изследователи постоянно откриват старинни ръкописи на тамил,датирани около 3 век пр.Хр.,които отговарят структурно и лексикално на съвременния.
Фарси се говори в днешен Иран, Афганистан, Таджикистан и някои други държави. Вероятно сте чували за персийски език и той ви навява спомени за приказки от 1001 нощ,за рисунки на джинове, излизащи от лампи. Всъщност това е един и същи език, но под две различни имена. Фарси е директният наследник на стария персийски, който бил официалният език на древната Персийска империя. Модерният му вариант започнал да се оформя около 800 г. от н. е. и от тогава, за разлика от останалите съвременни езици, той почти не се е променял. Владеещите го днес могат да вземат текст, написан например преди 1 900 г. и да го прочетат без почти никакви затруднения – както днес всеки говорещ английски може да разбир и неговият американски вариант.
Исландски език принадлежи към индоевропейските езици и произхожда от северно-германското му разклонение.Около 12 век много от германските езици тръгват по свой път и губят идентичността си за разлика от исландския,който не се поддава на чужда езиково влияние. Ето защо исландците лесно могат да прочетат сагите си, писани векове по-рано.
Ирландски галски се говори само от малка група коренни ирландци, но има дълбоки езикови корени. Той е част от келтския клон на индоевропейските езици и се е говорел на днешните острови Англия и Ирландия много преди саксонското влияние. От него произхождат шотландският галски и езикът на остров Ман, но причината да е в този списък е, че на този език е записана най-старата фолклорна литература в цяла Западна Европа. По времето, когато Европа говорела различни езици, но пишела на латински, ирландците първи решили, че искат да пишат на своя собствен език.
Езикът на баските е пълна лингвистична мистерия. Той се говори в части от Испания и Франция, но няма нищо общо с романските езици или който и да било друг език по света. От десетилетия лингвистите спорят на какво може да се дължи това, но нито една от теориите им не е приемлива.Дори и тази според която част от прабългарите на Кубрат много преди да се разделят на пет и да мигрират на юг и на запад от Кавказ, тръгнали към Пиринейския полуостров и се установили там Единственото сигурно нещо е, че баският език се е говорел по тези земи преди пристигането на римляните с техния латински, от който произхождат френският и испанският.
Финският език не е имал писменост до ХVІ век, но както много други езици историята му има много по-дълбоки корени. Той е част от угро-финската езикова група, която включва естонския, унгарския и още няколко езика, използвани от малцинствени групи в Сибир. Финският е изпълнен с много заемки от други езици, възприети през вековете и запазени в оригиналния им вид, за разлика от езиците, от които произтичат.
Кавказкият регион е изтинско съкровище за лингвистите. Основните езици на трите южни кавказки републики – Армения, Азербайджан и Грузия – произтичат от три различни езикови семейства, съответно индоевропейска, тюркска и картвелска. Грузинският е най-разпространеният картвелски език и е единственият кавказки език с древна литературна традиция. Красивата му и уникална азбука също е доста стара.Смята се, че е заимствана от арамейската около 3 век пр. Хр. Въпреки че не са своеобразен остров като Баския на Пиринеите, днес се говорят само четири картвелски езикови диалекта – всичките в Грузия и нито един от тях свързан с който и да е език по света.
Лингвистите успяват някак си да се обединят все пак по темата кой е най-древният език на Земята,макар отговорите да са повече от един.Но ако визираме език,който има писменост то до сега за такива се считаха хетски,вавилонски и шумерски,появили се преди около 4000 години.А тамилският,един от 22-та официални езика в Индия,се появява преди около 5000 год. и се говори от 85 милиона.Той е и най-старият непроменян до днес език.Китайският държи друг рекорд.Той е най-старият език,който 1 милиард говорят без прекъсване повече от 4500 години.През 2016 г. учени установиха любопитна подробност.Китайският календар,който до тогава се считаше за най-точния и най-стария в света отстъпи първото място на прабългарския. Същата година въз основа на представените доказателства,ЮНЕСКО официално го обяви за най-точен и най-стар в света, на много повече от 5000 години. Официалното заключение на специалистите беше,че прабългарският календар е първият в света и най-вероятният първоизточник за всички известни до сега календари,в т.ч. и на маите.
И ще се съгласите,че,за да има календар,трябва да има и писменост,каквато прабългарите са донесли на Балканския полуостров,когато са решили да се заселят тук.Няколко века по-късно тя се превръща в „славянска“ и „на вси славяни дава книга да четат“. Много е трудно да бъдат намерени и представени убедителни доказателства кога и защо е извършена тази мистификация с произхода на нашия език и нашата писменост.Кому е било необходимо да лансира значимостта на куп незначителни като брой и с елементарна култура славянски племенни съюзи на Балканския полуостров?Причината смятам е винаги една и съща:страхът от по-силната,по-интелигентната,по-добре подготвената личност,която притежава силата да обединява и води след себе си големи групи от хора безапелационно.Прабългарите са имали тези качества и,както се случва обикновено,трябвало да бъдат спрени,културта им унищожена и името им заличено.Тази битка на всички срещу България продължава повече от 14 века.
Край
You must be logged in to post a comment.