Интересно и малко известно: Копието на съдбата

Мария Качулева 

Под същото заглавие през 2004 г. ИК „Хермес“ пусна на книжния пазар у нас  увлекателната книга на Тревър Рейвънскрофт, в която се разказва за окултната сила на копието пронизало гърдите на разпнатия на кръста Иисус Христос. Знае се името на римския центурион, който е направил това – Гай Касий наричан още Лонгин, прякор, производен от латинската дума longus или дълъг. Справка с Енциклопедията „Кой кой е в библията и изображението му в изкуството“  ни уведомява, че според Евангелие от Йоана „…един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода“ след което Иисус издъхнал. Подобно ритуално пронизване римските воини извършвали по традиция на бойното поле, когато искали да докажат, че раненият враг е мъртъв, защото от мъртво тяло не тече кръв. Но ето, че от тялото на Христос  изтекли и кръв, и вода. В мига, когато чудодейно рукнала изкупителната кръв на Спасителя, тя опръскала очите на римлянина и гаснещото зрение на Гай Касий внезапно било напълно възстановено. Не е известно дали този офицер ветеран грабнал от ръцете на израилтянския капитан копието, за да изпълни своето дело, или е извършил спонтанния си акт на милосърдие със собственото си копие. Според тезата на Църквата след като пробол Христос на Кръста и присъствал на Неговото Възкресение, Лонгин приел светото кръщение и проповядвал Христовата вяра в Кападокия, където умрял мъченически по времето на Император Тиберий (14-37 г.н.е).

          Противно на логиката вместо името му да бъде забравено, Светата Христова Църква го  канонизирала и на 16 октомври  почита паметта на Свети мъченик Лонгин Стотник. Така неговото име останало в историята. А копието му и до днес вълнува умовете…

Копието, обагрено от кръвта на Спасителя, има своя отделна история, изпълнена с множество легенди и послания. В християнския свят то е почитано като една от най-великите светини. Но неговата история и преданията не са особено популярни. Не могат да бъдат сравнявани с историята за Свещения Граал или с преданието за Потопа. В наши дни официалната версия с кое копие е прободен Иисус Христос клони все повече към становището на редица изследователи, че става въпрос за древно оръжие, изковано от еврейския пророк и първосвещеник на име Финей или Финеес, който се славел с магьосническите си способности. За създаването на копието използвал свещени техники, които надарили оръжието с невероятна сила. Легендата гласи, че от момента на създаването на мистериозния артефакт, който символизирал магическите сили на кръвта на юдеите, слуховете за него бързо обходили земното кълбо. И не става дума за какво и да е копие, а за Копието на Лонгин, както понякога го наричат, и то е толкова почитано заради силата си в битка, че 2000 години си  остава едно от трите свещени оръжия търсени от генерали, императори и крале чак до наши дни.

        За първи път неговата сила, според писмени източници, е проверена в началото на м.юни 1098 г. Армията на Първия кръстоносен поход е  на път да отвоюва Йерусалим от сарацините. Но е обсадена от турци и араби зад стените на град Антиохия. Храната бързо се изчерпва, моралът спада и кръстоносците са потънали в отчаяние. Ситуацията е променена  от чудотворно откритие. Един мършав провансалски селянин на име Петър Бартоломей, с репутация на пияница и женкар, поискал да види графа на Прованс, един от главните кръстоносни водачи. Графът и Епископът на града го приели на аудиенция и той обяснил, че Св. Андрей му се  явил и му казал, че копието пронизало Христос на кръста се намира в катедралата „Свети Петър“ в Антиохия. И това е първата писмена следа, в която се споменава, че Свещеното копие е използвано в битка. Разбира се, кръстоносците побеждават и продължават своя победоносен поход към Йерусалим, а копието на Лонгин към световната си слава през дългите векове на битки за надмощие.

Много от легендите, както често става в историята, си противоречат една на друга. Копието не прави изключение.  То ту изчезва от погледите, ту отново се появява. Следите му лъкатушат през победоносни войни на римските императори, в сражения на кръстоносците, крие се в храмове и папски дворци. Владели са го хунският вожд Атила, император Юстиниян I, Карл Велики, Хенрих IV, Фридрих Барбароса, Карл IV.Като се оставят настрана литературните и музикалните интерпретации и тълкувания, историята на реликвата е много объркана.

           Хипотетично трябва да приемем, че Копието на Лонгин съществува и някъде някой, може би Йосиф от Ариматея, е оставил указание къде е скрито. Едва ли Елена, майката на първия християнски император Константин І Велики би тръгнала да го търси триста години по-късно без ясна следа. Изследователи твърдят, че Копието на Лонгин преди това е принадлежало на Александър Велики. Според тази доста объркана версия оръжието на македонския завоевател било наследявано от поколение на поколение няколко века. Имам основателното подозрение, че то  трябва да е в Северна Македония, но е много съмнително защо македонските всезнайковци не казват къде са го прибрали. Може би защото легенди, митове и предания се преплитат по толкова объркан начин, че не може да се намери и следа от каквато и да е била истина? Едва ли! Кога подменянето на истината е било проблем за македонците все пак?!

            Според най-разпространената версия, копието преминава направо в ръцете на цар Ирод, след което става притежание на Император Константин Велики и е откраднато от следващия в редицата – Теодосий Велики. След това попада във властта на баварския крал Аларих. Но съществува и друга версия според която копието попада в ръцете на Св.Мавриций, римски центурион и мъченик от 287 г. През 732 г. копието било притежание на франкския генерал Карл Мартел (685-741),който  повел войските си срещу арабите и ги сразил в битката при Поатие. Неговият внук, самият Крал Велики (742-814) влиза с копието в 47 битки и всеки път излиза победител. След смъртта на Карл Велики Реликвата  отново започва пътешествията си из Европа и в продължение на повече от 200 години преминава през почти всички столици, за да се върне във Виена и да бъде включена в съкровището на рода Хабсбург през 1273 г. Престоява във Виена  до 1424 г. и отново изчезва. След като се задържа за кратко в Будапеща, е скрита в Нюрнберг, Германия до 1796 г. Заплашени от настъпващата френска армия, градските първенци се видели принудени да молят Австро-Унгарския Парламент  да го пазят докато французите напуснат техните земи. Реликвата отново се върнала във Виена.

           Копието привлича вниманието и на Наполеон І Бонапарт, който запленен от неговата история и предполагаема мощ, след победата си при Аустерлиц през 1805 г. се опитвал безуспешно да го присвои. Реликвата остава във Виена за цели 142 г.,а легендите около нея дотолкова набъбват, че днес вече копията, които претендират за оригинал са четири. Те се пазят съответно във Ватикан, Краков, Виена и Ечмиадзин, Армения. Предполага се, че ватиканското копие  произхожда от Йерусалим и именно то е онова за което разказал Петър Бартоломей от Антиохия. Пренесено било в Рим през ХVIII век и намерило своя нов дом в Базиликата „Св.Петър“ .Преминавайки често от едни владетелски ръце в други, най-после  било откупено от Людвик IХ и положено в специално построения храм-реликварий Сент Шапел. Но има сведения, че още между ХIII и ХV век, се появяват свидетелства едновременно за две копия или може би за две части на едно и също копие.

             Най-известно от четирите екземпляра е Виенското копие, съхранявано в  дворцовата съкровищница на Хабсбургите. Неговото „тайнствено  очарование“ се дължи на Адолф Хитлер и вярата му, че то ще му помогне да стане Император на Третия Райх и ще подчини света на своята воля.

            През 1912 г. един пропаднал художник броди по улиците на Виена в опит да продава несръчните си акварелни рисунки по кафенетата на „Кертнерщрасе“.Артистичното му бъдеще е несигурно, а личното още по-малко обещаващо. В един дъждовен ден, докато обикаля безцелно залите на двореца Ховбург, вниманието му привлича християнска реликва. Върху червената кадифена подложка е поставен наконечник на старинно копие, за което разбира, че притежава огромна мистична мощ. Желязното острие дълго около 50 см. е счупено и слепено с платинена нишка. В средата се вижда главата на гвоздей и златна лента са надпис „Копието и гвоздеят на Бога“ .Няма как да не се досетим, че този не успял художник е самият Адолф Хитлер, който тогава, все още като извънбрачно дете ,носи името на майка си Мария Шикългрубер. Бъдещият Фюрер на Третия Райх ще се връща още много пъти към витрината в двореца Ховбург, понякога с приятеля си Хайнрих Химлер, и двамата ще обсъждат апокрифната легенда за реликвата, в която се казва: „Който го притежава, за лошо или за добро, ще държи в ръцете си и съдбата на целия свят!“

              Още в младите си години бъдещият фюрер често стоял пред витрината във виенския музей, вторачен в металния накрайник, наречен „Копието на Отон Трети – император на Свещената римска империя“. Съществуват писмени доказателства, че аншлусът на Австрия е предприет от него единствено и само, за да вземе реликвата. И на 29 август 1938 г. Копието на съдбата потегля от Виена към Нюрнберг със специален влак под силна охрана на СС и остава там до последните дни на войната. След капитулацията на Третия Райх американски военни го прибират заедно с цялата съкровищница на Хабсбургите. Според друга – по-екзотична, но по-малко достоверна – в Австрия била върната само реплика на копието и се твърди от някои изследователи, че или немците успели да изнесат и скрият оригинала преди това, или той е останал у американците. На това копие можело да се разчете надпис: „Копие и гвоздей Господен“.

            Краят на този спор бил поставен през 2003 г., когато виенското копие е подложено на експертиза. Британският  експерт Робърт Фрезър официално заявява: „Изработено е през VII век“. Но   вградената вътре в копието  желязна част, предпазливо определил като римски гвоздей. „И е възможно да е от Исусовия кръст на Голгота“. Да припомним, че Св. Елена, майката на Император Св.Константин І Велики организира и финансира специална мисия в Светите земи и Йерусалим,  за да търси останки от Кръста на който е бил разпнат Исус Христос. След почти три години се завръща в Рим и донася част от дървена греда, няколко пирона и тръни с кървави следи по тях. Светата Христова Църква приема, че това са части от Разпятието на Иисус Христос.           

           Що се отнася до Краковското копие, най-вероятно то също е римско, само че не е много ясно чие е и откъде се появява в Полша. Предполага се, че е намерено през 1098 г. в Антиохия без ясни следи накъде е пътувало.

Копието на Лонгин ,наричано още и Копието на съдбата винаги е представлявало огромен интерес, но в същото време преданията за него били обгърнати с тайнственост зад която се води една луда битка за притежанието дори и само на части от реликвата. Тази битка продължава приблизително 1700 години. В историческите хроники около този факт се създават удивителни разкази за победите на притежателите на копието на Лонгин, които проливат реки от кръв и подчиняват света със силата на оръжието. Но някак си реликвата, която става символ на  оръдие за унищожение не се връзва с идеята за великата жертва на Христос за изкуплението на човешките грехове. Може би точно поради тези причини римските понтификати дълги векове се колебаят да обявят неговата връзка с Разпятието на Иисус Христос и едва през 1354 г. Папа Инокентий VІ официално го обявява като „копие на мъченичеството“. Все пак не се решава да го свърже с Лонгин, макар и да признава, че Копието на съдбата е припознато като Копието на Свещения граал, споменавано в средновековните саги. А там се посочва Граала като уникален път на Западната цивилизация към разширяване на съзнанието – толкова приложим и днес, колкото е бил и  в двора на крал Артур или на  Карл Велики.

          Римското, Краковското и Виенското копие са символ на битки и съвсем не отговарят на представите за висшето предназначение на една светиня.

          За разлика от тях, четвъртото или Ечмиадзинското копие няма военна история и никога не е било използвано за убийства на хора. Редом с него винаги са ставали чудеса, зафиксирани в исторически документи. Така например през  ХVIII век, по време на чумна епидемия, Реликвата била отправена в Грузия, за да спре разпространението на смъртоносната болест, защото в него има частица от кръвта на Спасителя. Веднъж на седем години, при варенето на светото миро, с ечмиадзинското копие разбъркват елея, с който при църковното тайнство  кръщение помазват челото и гръдта на човека. Съхранява се от ХIII век в Армения – първата страна приела християнството, в катедралата на живописния старинен град с богата история Ечмиадзин, сгушен в Араратска равнина. Знае се, че реликвата била донесена  от апостолите Фадей и Вартоломей, мъченици за вярата и основоположници на Арменската Църква.

         Съвременни изследователи доказаха, че именно това копие е изковано от желязо през I в.,а формата му напълно отговаря на следите от раните по гърдите на Иисус Христос, запечатани върху лененото платно на Торинската плащеница. Криминалистите потвърждават, че раната на дясното подребрие е нанесена от копие с метален връх с 4,5 сантиметра широчина. Поразени са плеврата, белия дроб и сърцето. Под раната отбелязана  на Торинската плащеница е останала следа от кръв група А+.Доказано е, че тя е изтекла, когато тялото се е намирало във вертикално положение. Специалистите по древни оръжия твърдят, че такъв удар не може да бъде нанесен нито с тежко копие хаст, каквото носели пехотинците, нито от копие пилум на кавалерист. Съдейки по следата върху плащеницата, раната е от копие лонхе – оръжието на римските легионери. Тези факти доста приближава реликвата в Армения към автентичното Свещено копие и правят съмнително мнението на група библейски историци, които от 2001 г. твърдят, че върху Торинската плащеница са оставени следи от тялото на Великия Приор на тамплиерите Жак дьо Моле, а не на Иисус Христос.            

          Но все пак трябва да се съгласим със становището на Ватикан, че Копието на съдбата и неговата окултна мощ трябва да се приемат с големи резерви. Дори и Виенският му вариант. Главно защото той се свързва с експерта по окултизъм Валтер Йоханес Щайн, съветник на Хитлер. Значително по-голямата част от биографите на Хитлер не говорят изобщо за него, което поражда сериозни съмнения за истинността на неговите заключения. От друга страна той е евреин и Светата Христова Църква някак си не иска да се осланя на неговата експертна оценка. През 1933 г. Щайн емигрира от Германия и нанася сериозен удар върху самия Адолф Хитлер, който го смятал за свой приятел. Някои изследователи на биографията на Фюрера смятат, че „предателството“ на Щайн е причината евреите да бъдат така ожесточено преследвани  от нацистите. Когато започва Втората световна война, Щайн е човекът, който  съдейства изцяло на съюзниците, изпълнявайки шпионски задачи за тях. В този период силно се сближава с Уинстън Чърчил и дълги часове му разказва за слабите места на „приятеля“ Хитлер. А тези откровения позволяват на съюзниците да изготвят точен психологически портрет на своя противник и вероятно  да насочат в правилна посока усилията си как да ликвидират Третия Райх. Преди да почине през 1957 г. Валтер Щайн предава мемоарите си на английския офицер Тревър Рейвънскрофт и му позволява да ги издаде. Но посмъртното му послание се появява във Великобритания като книга едва през 1972 г. под заглавие „Копието на съдбата“ ,дълги години след като и Чърчил вече е покойник. Приживе той строго е забранявал мемоарите  на Щайн да станат публично достояние. Знае се, че Рейвънскрофт преработва оригиналния текст и изважда части от него в които се описват качества на оспорваната реликва, особено чувствителни за света и се опитва да даде отговор  от гледна точка на хлъзгавия терен на окултизма на въпроса какво е това нещо, което придава такава магическа сила на копието?И въобще наистина ли то съществува или е само мит?

            Според Евангелието на Св.Йоан, глава 19,стих 36-37,Свещеното Писание пророкува, че на Месията „ кост Негова няма да се строши“ и „ще погледнат на Тогова, Когото прободоха“, за да се изпълни волята на съдбата. Екзекуцията на Иисус е извършена в петък и до залез слънце всичко е трябвало да приключи, защото съботата е свещен ден за юдеите и смъртта на разпнатите трябвало да се ускори поради тази причина. И докато на двама от тях чупят краката, за по бърз летален изход, то копието на Лонгин не позволява това да се случи и със самия  Иисус Христос. Всъщност, според една теория, Христос не е умрял на кръста, а е бил обект на най-голямата в историята конспирация. Когато от нанесената му последна рана изтича кръв и вода, Лонгин поднася към устните му гъба напоена с оцет. Всъщност се предполага, че центурионът е бил подкупен  чрез гъбата да му даде да пие течност, която да предизвика каталептичен припадък. Обявяват го за умрял ,Христос е свален от кръста и тялото му предадено на Йосиф Ариматейски. Така копието се превръща в инструмент на Съдбата, с който тя извършва  един съвсем не чудотворен акт, защото се вярва, че Копието притежава безгранична мощ и дава власт – мечтата на всеки диктатор с неговите амбиции. Но светът приема случилото се и последиците от него по различен начин. А този слух ,промъкнал се през вековете и до нас, дава логичното обяснение защо все пак един римски центурион, промушил тялото на разпнатия Месия с копие, в крайна сметка е канонизиран от Светата Христова Църква.

          Има и още една теория, която в края на минали век набра популярност. Винаги се е считало, че характерният хитлеристки поздрав с вдигнатата дясна ръка и свастиката са заимствани от Хитлер атрибути характерни за римските легионери. До известна степен те наистина си приличат. Но според последните умозаключения на изследователи, окултисти, специалисти по невербално поведение и езика на тялото, Адолф Хитлер е заимствал начина по който т.н. копие тип лонхе било носено в битка от легионите на Рим и го превърнал в характерния за нацистите поздрав познат в цял свят. Не е трудно да се досетим кое точно копие  лонхе е имал пред вид.

Съществува ли днес копието? Да, американците съобщават, че са станали  притежатели на фаталното копие след края на Втората световна война, отнесли  го в САЩ и то е било предадено лично на Хари Труман, но на 4 януари 1946 година по заповед на Айзенхауер, превозват намерените немски реликви със специален самолет обратно до Виена. Сред тях е и Копието на Съдбата. В залата на кралски­те съкровища в двореца Хофбург, то е изложено под № 155. Докато копието – дали истинското, дали репликата –  е заключено и добре охраняван експонат, хората трябва да бъдат спокойни, че то ще носи само доброта. Но не дай си боже някой властелин или маниак за световно господство да го пожелае. Защото няма как да бъде заключено вечно в един музей.