За спасяването на парка

ЗАЯВЛЕНИЕ-ПРЕДЛОЖЕНИЕ

 

от: Тодор Стоянов, гр. Ямбол (входирано на 28.07.2020)

 

Уважаеми г-н Кмет,

Похвално е желанието Ви да накарате служителите от общ. предприятие „Паркове и зони за отдих“ Ямбол да заслужат заплатите си, но вероятно скоро не сте минавали през Градината. Направете го. По обяд. Температурата там, вече не се различава от тази в центъра на града. Преди сечта на дърветата да се превърне в основно занимание на Общината (последните 10 години), температурата в парка средно беше с 2-3 градуса по-ниска, а в летните жеги – още повече. За ямболии Градината беше и синоним на прохлада. Сега това не е така.

Там, където стоят пъновете (труповете) на отрязаните наскоро столетни дървета, е суша – изгоряла от слънцето трева, пожълтели листа на младите дръвчета (далеко преди есента), останали без сянката и закрилата на големите, отрязани вече дървета (южната страна на парка – виж снимките). Една тревожна и невиждана досега гледка, въпреки усилията на работниците от „Паркове и… отдих“, този „есенен“ листопад през юли да бъде ежедневно прибиран в торби и извозван. Макар целият да е опасан с поливни маркучи, уникалният Парк на Ямбол – Градската градина, съхне. Служителите, отговорни за Парка или не знаят какво се случва, или имитират дейност, или не могат да отговорят Защо Градината ни пожълтява и чезне, макар отговорът да не е труден.

Паркът, Градината, както е известно на всички, е естествен остров, миещ се от водите между двата ръкава на река Тунджа. Реката, преди бетонирането на коритото й, захранваше безпрепятствено цялата Градина с плитки подземни води* (такива са с ниво 0-5 метра), което обясняваше защо тя буквално беше джунгла, без някой да полива в нея. (Не случайно до 1925 г. по-голямата част от този създаден от природата остров, са зеленчукови градини,“бахчи“, на ямболските бахчеванджии).

Израснал съм до Златния рог на реката, детството ми мина на Тунджа и в Градината, познавам всяко кътче от бреговете, от парка, от реката. (Децата на Ямбол са лишени от това преживяване). Но изглежда всяка градска управа намира в Градината полигон за експерименти. Какво да правим? Да чакаме Паркът да стане пустиня ли?

Лесно е да се обвинява кметът Янко Боев, който инициира бетонирането на коритото на реката (бетониране, което си има и своите положителни страни). Нека оставим Янко Боев да почива в мир и да видим какво можем ние да направим, за да дадем Живот на парка и градината в него.

ПРЕДЛОЖЕНИЕТО:

Дайте възможност на Природата да си върши сама работата. Как? Дължината на бетонираната стена на брега на реката, от страната на парка, е 1320 м. Отделете от бюджета на общината 15-20 хил. лева – даже са много, и възложете на фирми (ако са ямболски може и да го извършат в дар на Градината и града) да направят отвори – проходи през бетонните стени към брега на парка. Те трябва да са под нивото на водата и над нивото на тинята (тези нива са известни). Достатъчно е тези отвори да са през 10 метра (т.е. общо около 130 броя) и те ще осигурят отново постоянен естествен приток на плитки подземни води в Градината, поради водния натиск (налягането на водата) на реката върху бреговете й (всяка река упражнява такова – в случая сега реката го упражнява върху бетонните стени).

За да е по-ясно и проверимо: При условие че тези отвори, проходи, през бетонните стени на коритото на реката, към брега на Парка са със средна площ от 0.25 м2 всеки (диаметър средно 50-60 см), и на дълбочина дори само 50 см под нивото на реката, то водата над тях ще осигури постоянен воден натиск, общо от около 15-16 тона върху брега на реката, във въпросния участък – 24 часа в денонощието, 365 дни в годината (естествено, при наличие на вода в коритото на реката).

Скептиците ще кажат, че тези 15-16 тона постоянен воден натиск от реката върху брега на Парка ще са недостатъчни за да захранят отново цялата Градина с плитки подземни води, но аз ще им отговоря с цената за оборудване, ел. енергия, заплати, ако тези 15-16 тона, постоянен воден натиск, трябва да се осигуряват изкуствено като разход от бюджета на общината. Ще им отговоря: Не пречете на Природата. Дори и да ви се плаща за това – в дългосрочен план пречите на себе си и на децата си.

Противниците на това предложение пък ще кажат, че тези отвори ще се затлачат. Да приемем, че са прави. По-изгодно ни е, като данъкоплатци и Община веднъж на 2 години, да платим да промият за ден-два със силна струя всички отвори, отколкото да наливаме вода (пари) в каца без дъно и същевременно да изсъхват и последните млади и стари дървета на парка ни.

Т.н. „армия“ на градския градинар – Руси Хайдутов, е: той и още трима човека, и те са успявали да засаждат брястове, декоративни храсти, да оформят алеи и разклонения и пр.. Успявали са, защото Тунджа, с водите си около цялата Градина, е „работила“ за тях – осигурявала е плитки подземни води в Парка. Напоявала го денонощно.

Сега „армията“ на предприятие „Паркове и… отдих“ на Общината е от 36 човека. Те не засаждат дървета. Секат ги, поголовно – акациите през 2011-та, тополите сега през 2020-та. Ако приемем че в резултат на поетапното премахване на най-големите дървета, Градината е изгубила дори само 1/3 от короните на всички дърветата, то унищожената листна площ в Парка е около 400 декара**. Как ще се почувстват, тези, които осакатиха Парка, ако поискат да им изрежат по 1/3 от белите им дробове? Сега „Вода гази жаден ходи“ – кипи безсмислен труд. Поливат неуморно, изливат парите на данъкоплатците от Ямбол и Европа (парите от ЕС по Проектите) и не успяват да спрат изсъхването на дърветата. Не е печално – цинично е. Време е да „подострят брадвите“ за чинарите от централната алея – идва техният ред. И те съхнат.

Уважаеми г-н РЕВАНСКИ,

Нека дадем възможност водата на река Тунджа да навлезе естествено в Градината, защото тя не може без нея. Реката е най-сигурният естествен източник на вода в Парка. Ако ви е необходима допълнителна технологична информация за изпълнението на това предложение, то безвъзмездно ще Ви бъде предоставена такава. (Има различни начини и механизация за изпълнението на това предложение).

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПОЛОЖИТЕЛНИ ЕФЕКТИ СА:

• Предложението е просто и ефективно, защото връща естествените възможности и дадености на природата и компенсира неуместната човешка намеса върху нея;

• Възвръщаемостта на тази инвестицията не подлежи на съмнение (и тя ще е по-голяма ако уволните ненужните служители), а икономическият и екологичен ефект от Предложението ще се измерват с десетилетия, каквито са били от създаването на парка до неотдавна;

• Речната вода е носител на хранителни вещества. (Освен това дърветата са естествени абсорбатори на повишените нитратни нива в речните води – резултат от интензивно земеделие);

• Тези проходи ще създадат допълнителна среда за развитие на една естествена водна екосистема.

При всички „налети“ пари в този Парк, ако бъде оставен като „Заплати и… отдих“ за чиновниците в Общината и не бъде спасен, той ще се превърне в гробище на данъците на ямболските данъкоплатци – филтрирани през алчни, недобросъвестни, некомпетентни властници.

Надявам се да не се наредите и Вие между тях.

С уважение: (п) Тодор Стоянов

Ямбол, 27 юли 2020 г.

________________

* Подземните води са първия подземен водоносен хоризонт от повърхността на земята.

** Известно е че за да получим груба оценка, на общата площ на листата на едно широколистно дърво е като площта под короната на дървото и се умножи по 4.