Д-р Елина Белева: Оплакванията при хематологично заболяване могат да наподобяват тези при настинка

Визитка:
Д-р Елина Белева е специалист „Клинична хематология“. Работи в Клиниката по онкология и хематология на УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив. Д-р Белева е един от специалистите, които участват в кампанията „Попитайте хематолога“. В рамките на кампанията бяха организирани безплатни консултации в Ямбол.

– Д-р Белева, защо участвате в тази кампания?
– Отдавна исках да се включа в инициатива, която да осигури хематологична помощ на пациенти, които се намират в периферията на страната и имат по-труден достъп до хематолог. Още преди 2-3 години имах идея със студенти по медицина да обиколим Родопите и да направим скринингови профилактични прегледи най-вече на възрастни пациенти. Виждам в тази кампания възможност да реализирам дългогодишна моя мечта.

– Проведено наскоро проучване показа, че половината от българите не знаят какво е хематологията и за какво „отговаря“ специалистът хематолог. Кой, кога и защо трябва да търси такъв специалист?
– Специалистът хематолог диагностицира, лекува и проследява болестите на кръвта. Те могат да бъдат доброкачествени и злокачествени. Нашите усилия са насочени най-вече към ранното откриване на злокачествените заболявания – тези, които хората наричат рак на кръвта. Пациентите асоциират тези заболявания най-вече с левкемията и лимфомите. Важно е тези заболявания да бъдат диагностицирани своевременно. Възможностите за лечение, резултатите и прогнозата са по-добри при ранно поставяне на диагнозата. За това е важно да се знае че макар и редки, тези заболявания съществуват, има съвременни начини за лечение с много добри резултати и трябва да се мисли за тях. Пациентите, които сами се насочват към консултация с хематолог, най-често имат оплаквания, свързани с подуване на шийни лимфни възли, поява на бучка някъде по тялото. Това е нещо, което пациентът сам може да регистрира и сам може да установи като нещо необичайно в състоянието му, което се нуждае от диагностично уточняване. Има и симптоми, които наподобяват тези при настинка и грип – лесна уморяемост, обилни нощни изпотявания, висока температура, която не преминава след лечение. Затова при наличие на такива симптоми пациентите винаги трябва да търсят личния си лекар, който да ги насочи и към хематолог. Но трябва да се има предвид, че не всяка умора или температура, и не всеки увеличен лимфен възел означават хематологично заболяване.
Останалите отклонения, които може да се наблюдават при повечето ни заболявания, са свързани с направа на допълнителни изследвания и тук е необходимо да се намеси личният лекар със своята преценка и да насочи пациента към хематолог. Много често личните лекари насочват своите пациенти към нас, когато открият промени в кръвната им картина.
– Как се поставя диагнозата на злокачественото хематологично заболяване?
– За да се постави една диагноза на хематологична неоплазия, е необходимо да се направят цитологични изследвания, имуноморфологични изследвания, хистологични изследвания. Зависи дали говорим за левкемия или за лимфом, най-общо двете големи групи хематологични неоплазии. При едната група се взима кръв, която се изследва със специализирани прийоми, за да се установи злокачествената група от клетки. При лимфомите е необходимо да се отстрани лимфният възел, който да се изследва хистологично. За да докажем злокачествено заболяване, е задължително да се проведат тези изследвания и понякога ни е много трудно да обясним на пациента защо те са наложителни.
– Важно е да се уточни, че високоспециализираните изследвания са достъпни само в университетски клиники, каквато е Вашата?
– Да, извършват се само в специализирани клиники, но пациентът не е необходимо да пътува. Може да даде кръв в мястото, в което живее, и тя да бъде изпратена при нас. Подчертавам, че тези изследвания са по преценка – пациентът може да се чувства добре, да няма никакви оплаквания, но да сме преценили, че е необходимо да се направят.
– Вярно ли е, че ракът на кръвта вече не е фатален и се лекува?
– Да, вярно е. В началото, когато бях избрала да специализирам хематология, много спорех с хора, които твърдяха, че тези пациенти са обречени. Те не са обречени! Това е една социална стигма. Да, има тежки случаи, при които намесата ни не води до удовлетворителни резултати за нас и за пациента, но има голяма част от случаите, която е благодатна за лечение и бихме могли да постигнем много добър терапевтичен отговор благодарение на съвременните лекарства, с които разполагаме. Вече имаме таргетна терапия – която атакува директно раковите клетки, без да уврежда здравите; говорим за персонализирана медицина. Със съвременните методи на лечение при някои заболявания вече се обсъжда дори спиране на лечението при определени критерии. Съвременното лечение значително подобри преживяемостта на пациентите, имат подобрено качество на живот. В сравнение с преди 10 -15 год. преживяемостта е в пъти по-висока, а при някои заболявания е съизмерима с тази при пациенти хронични заболявания, напр. диабет. Всеки пациент в България, т.е. и в Ямбол, има достъп до лечение на съвременно ниво, ако навреме се е обърнал към своя лекар и е насочен към високоспециализирана клиника.
– Заради напредъка в тази област на медицината ли избрахте да специализирате хематология?
– Да, може би защото виждам в хематологията космическия кораб на медициата. Мисля, че е доста авангардна специалност и най-вече, защото може да се промени ходът на заболяването, да се даде надежда на пациента. Това е много благодатна специалност.
– Какво показват наблюденията Ви от прегледите в Ямбол? Имаха ли нужда пациентите от тази специализирана консултация?
– Повечето от пациентите бяха с анемичен синдром, желязодефицитен. При него намесата на общопрактикуващия лекар би била достатъчна като преценка. Но имаше и пациенти със специфични симптоми, при които тази консултация бе наложителна. Благодаря на всички колеги, които записаха свои пациенти за тези консултации и ще се радвам, ако мога да им бъда полезна и занапред.
– Анемията е често срещано състояние и може би едно от най-познатите на хората. Може ли тя да провокира рак на кръвта?
– Не, не може. Но анемията може да е проява на нещо по-сериозно и ние трябва да намерим причината за нея.