Гергьовден е!

На днешната дата (6 май), всяка година почитаме свети великомъченик Георги Победоносец.

Той е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата вяра в Източноправославната църква.

Днес имен ден имат носещите имената Георги, Гергана, Ганка, Ганя, Ганчо, Георгия и производните им.

В народните представи св. Георги е покровител на стадата и овчарите, а от III век и на войската.

Над 170 000 са българите, които се казват Георги и в това отношение името на храбрия светец-покровител на войската оглавява класацията на най-разпространените български мъжки имена, изпреварвайки в това отношение дори считаното за най-популярно родно име Иван.

По времето на император Диоклетиан той е войник в Римската империя. Обезсмъртен в мита за свети Георги и ламята, той е покровител на Англия, България, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Каталуния, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора и на градовете Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна, Москва и Фрайбург.

На иконите св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя. Православната църква в Гърция и в Румъния чества паметта му на 23 април. Българската православна църква и народът го честват на 6 май и е официален държавен празник.

На 6 май в България е и Денят на храбростта и празник на Българската армия.

Той започва да се чества от Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“ – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника.

През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия, празникът продължава да се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена „За храброст“.

Тържеството завършва с военен парад. До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година).

През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление.

След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната.

Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. – 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г. Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август – денят на решителните боеве при Шипка.

Две години, 1991 г. и 1992 г., българските воини честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС  от 27 януари 6 май е обявен за Ден на храбростта и празник на Българската армия.