Галерия „СТОЙЧЕВ“ – Ямбол ще представи фотоизложба „МАСКИ НА ВЯРАТА“ 

В бразилска народната култура религиозните празненствата са хранилища на познанието. Вярата на посветените подхранва и поддържа традиции през вековете. Вдъхновени от призванието и отдаденоста на обикновените хора, фотографите Габриел Лордело и Тадеу Бианкони документират вече над 20 години популярните шествия в провинция Еспирито Санто югоизточна Бразилия. Произведения им се показват и публикуват, както в Бразилия, така и на други места по света. Изложбата „Маски на вярата“ представя фрагмент от колекция на тези фотографи, който се фокусира върху образ, представен в две фолклорни традиции от Еспирито Сандо, а именно – образът на маскирания. И в двете традиции с наименования Фолиа де Реис (Парад на Тримата царе) и Конго де Маскара (парад с традиционни за Бразилия музикални инструменти) те имат водещи, макар и противоположни роли.

Фолиа де Реис (Парад на Тримата царе) произхожда от Иберийския полуостров и идва в Бразилия с португалците. Там традицията се трансформира и напасва на местните особености. По същността си парадът пресъздава поклонението на Тримата царе пред младенеца Исус. Сред участниците в шествието, маскирания персонаж – палячо, предтавлява една от централните фигури. Това е войникът на Ирод, който излиза сред народа, дегизиран в търсене на наскоро родени деца, за да ги убие и да предотврати предсказаното идване на Исус Христос, Божия син.

Парадът Конго де Маскара има съвсем различна история, идваща от периода на робството. Конго де Рода да Агуа (Рода де Агуа – кръг на водата) се провежда по време на празника, посветен на Дева Мария от Пеня, която е и патрон на провинция Еспирито Санто. В този период чернокожите роби, последователи на Светицата, нямали право да участват в празненствата, провеждани в градчето Конвенто де Пеня във Вила Веля. В Рода да Агуа, във вътрешността на град Кариасика се появява персонажът Жоао Бананейра. Той носи пола от сухи бананови листа, има ръкави, за да прикрие цвета на кожата си, а маската му е направена от глина. Жоао Бананейра играе и участва в пaрада без да позволи да разкрият идентичноста му. След края на робството в Бразилия персонажът продължава да съществува и напомня на този тъмен период от историята. В днешно време, основното забавление се състои в това да се познае кой е Жоао Бананейра, а той разкрива своята идентичност в края на празника. Изпълнени със смисъл, маските развиват въображението.

Между святото и битовото, маските присътстват в най-различни култури по света. Те служат като дегизировка и същевременно представят силите на природата, както и фигури от миналото, човешки или други. В “Маски на вярата” те също изпъкват като ритуални символи, приближаващи хората към духовността и разяснящи историята и смисъла, вложен в тях. Важен факт е, че португалската дума за снимка/образ „imagem“ (имажем) и английската – „image“ (имидж) произхождат от латинското понятие „imago“ (имаго). „Imago“ (имаго) обозначава восъчна маска, която най-опечалените са правили за своите мъртви и са използвали на определени дни, в които са си спомняли за тях. Между маски и образи, забавление и фотографии, вчера и днес, оставящият се на въображението си наблюдател черпи вдъхновение от много извори. С буден поглед, насочен към ежедневието и към това, което се случва зад кулисите на парадите, изложбата „Маски на вярата“ разкрива традицията, красотата и комплексността на тези персонажи, които така или иначе вече са част от живота и традицията на народ, съхраняващ своята история и поддържащ вяра си, следвайки ритуалите, завещани му от предците.

Бруно Зорзал, куратор

Превод от португалски на български: Радомира Иванова