В подготовка за Общинския коледарски празник в Стралджа

Надя Жечева

Само дни преди Общинския коледарски празник в Стралджа мъже и момчета усилено репетират коледарски песни и богословки. Идеята е до 23 декември, когато кудите ще се представят пред журито, коледарите да са готови с поне три коледарски песни, благословия и фрагменти от обичая „Коледуване“. Част от подготовката е осигуряването на народния костюм, който включва ямурлук, антерия, бяла риза, пояс, потури, навуща, калпак- задължително с варакладосани китки или украса от пуканки.

Задължително е присъствието на гегата на която се нанизват подарените от домакините краваи и торбата, в която пък се събират другите подаръци. Спазвайки традицията всяка група си има свой станеник, който се радва на най-голямо уважение. Негова е отговорността да показва майсторско изпълнение на коледарските песни, а след това да им бъде водач. Именно станеникът е този, който навремето съчинявал благословката. Явно в Стралджа е имало много красноречиви и талантливи водачи на куди, които са сътворили една от най-богатите и интересни благословки в района. Никой никога не се е отегчавал от нейното изпълнение, напротив всички слушат и истински се забавляват защото освен цялата си красота с пожелания, богословката дава много точна хумористична информация за жителите на околните села.
„Слава Бога, дружина , кажете Амин!
Амин!
Скочи, Боже, да поможе, посъбра де орачи, де копачи,
Де свинари, де говедари, де овчари, де козари,
Де рани ранили, де късно къснили, кат колашките пости,
Дълбоките нощи, по Ивановден дълбоките снягове,
По Атанасовден – тежките калове .
Тъмни доли преминали, тежки кали прегазили,
Изпочупяли дрянови криваци, изпогубяли сминови китки,
Че попаднали на тоз наш стар станеник, домник,
Те го мисляли сърдит чиляк, той излезе божи чиляк,
С крака потропали, с ръце похлопали,
Че си скочи бас на крака, бръкна у куюм джоба,
Извади кит найтари, отвори чимшир порта,
Че ги покани на Божата равна трапеза.
Що ги гощава мряна риба, що ги черпала кундел вино,
Че ги дари вит превит кравай, на кравая злато и сребро,
Което било злато, злато са ляло, което било сребро,
Сребро са ляло, през прага са преляло,
По стените са полепило, по колите са заледило.
Той кай тя го дари, Господ – него дарява,
Що го дарява доброчестни синове и дъщери,
Синове унасят, дъщери – изнасят.
Да са унесли и принесли серес биволя,
Сивоврати уловя, сивобръзи кобилки,
Сиворибати петленца, качулати ерченца,
Дългомусурести прасенца и ясаблии празленца.
Сиворибати петленца по небе фърчат,
Сивобръзи кобилки по земе бягат,
Ком брат стигнат и надминат/2/,
Стигнали са Божата майка на ален кален могила.
Тежка дялба делеше, ком брат лъжичка,
Ком брат черупка, ком брат лешникова шлюпка,
Че са лъга-излъга, претегли на нашия стар-станеник домник
Търновското кило дет тегли 999 оки, без ино иляда,
Че са ложи обложи, кат матейско пате у решето,
Кат блъа у гащи, кат куче в пустиня,
Кат риба у глъбине, кат бургеджийски с Мараш река
И най-малката мома – 99 годишна-
Рано ранила, по пладне очите си измила, гурлите си не изтрила,
Къщата измела, козите роги зад вратата забраяла,
Говедата изкарала, говедарю срещнала,
Че са назад повърна, че са качи на бургуджийската куршум-могила
И са й вила и превила, и са й ясно изпровикнала:
И хууу, айлин-гьорин, рекла, вижте ма,
Ква съм убавелка, ква съм гиздавелка!
Ни съм кат тези, ни съм кат онез.
Не съм кат трапокловци- скокльовци,
С гранивата леща, с кисалото вино,
Драгоданци-магарци, тръгнали с коля за зайци,
Влезли у шумата, изтръшкала ги чумата,
останали двама – още ги няма!
Не съм като Калоенци с многото лалугери,
С рядката ръж, по цял ден, кай в бъчови уда носят,
Лалугери да давят и за по едно кафе ръж не моят да изкарат.
Не съм кат Сотирци- сините канари, краставите кози,
Не съм кат Чиркишлийци, големите търговци,
С ено ице одят на пазар у Сливен.
Не съм кат Кашлакьойци – големите чорбаджия,
С олузянти биволя, сините морове, дългите бодове,
С многото пристауши, по 5-6 са срещат на вечер:
Къдя, мари?- У вас!- Ти къдя! –Ами и аз у вас!
Не съм кат Чункуджени с големите кучени,
Не съм кат Дерменкьойци, урдулята, бодулята, яламите, будалите,
С кованите криваци, с дрисливите шилята,
Не съм, рекла, като Пашекьойци, с големите амбаря,
с паспаливите чуваля, лъскавите булки, гнидавите калфи,
Не съм като Докузяни, с големиу Азмак, белите патки,
Не съм, рекла, кат Аладаглийци, с папурянти очкуря,
Отишли у Гьоля да косят, легнали на пладня да спат,
Магарята им зели очкуртя и си дръжели гащите чак до село.
Не съм кат Терзилийци, с мънинките момиченца,
С писанти гунченца, с белите калцунченца, с многото череши:
Къдя, мари, дабалар за череши!
Те да са убави, ми те полвинта изгнили!
Не съм кат Пъдаревци, с убаото вино, с червента ряпа
Не съм кат Сигменци, рекла, трааните,
Сабалъм траана де ни идат, не отиват на работа.
И не съм кат Стралдежи, гъмсъзите, моцузите,
Де ни сеят у Сарай пясък дини и пъпеща,
Пет-шест души да дигнат един пъпеш,
Да го набучат на ритлянти коля, на шишовтя-
Не викат берекет-версин, наядайми са!
Тоз кравай вит и превит, която го й мома вила и превила
Девет пътя да са вие и превива, от девет села жениле да й додат,
От десето – сватовници, да има късмет у село да остане
И на мене да пристане!
Амин, дружина!
Амин!“
Историята твърди, че в миналото в Стралджа са коледували по 40-50 куди, които знаели по около… 80 песни! Много мелодични, с красиви и богати текстове. Разпределението е по 2-ма-3-ма да пеят , още толкова да отпяват, да има хора за носене на краваите и бъкличар. Отново традицията повелява, че събраните средства от обхода на домовете трябва да бъдат вложени за благотворителност – чешма да построят, болни или бедни да подпомогнат.
В общината , която е организатор на поредния празник, вече пристигат заявките за тазгодишния празник. Всяка година в надпреварата се включват групи от цялата община както и съседи от общините Ямбол, Сливен, Тунджа, Котел и др. Надпяват се мъжете, дават пример на деца и ученици, които приемат традицията, за да я пренесат през времето напред. За всяка възрастова група / до 14 и над 14г./са предвидени награди за първо, второ и трето място както и поощрителни за най-добра коледарска група, най-добра обредна група, за станеник, за кравай и др.