В очакване на димните сигнали от Сикстинската капела в Рим

The Pope Stands Raises his Hands In A Gesture Of Universal Blessing, as He is being Luminated by the Guidance of God. He is Lifting His Hands Towards Heaven As A Sign Of Utter Devotion To the Lord

   Мария Качулева     

   Светът очаква събитието на 2025 година. Изборът на 267-я Папа започва на 7 май, когато Конклавът ще се събере и ще се споразумее кой ще бъде наследникът на Папа Франциск. Този избор е натоварен с притеснения породени от всеизвестното пророчество за папите,появило се през 1595 г. и приписвано на Свети Малахия, роден пет века по-рано в град Арма,Ирландия. Той твърди, че след Папа Йоан Павел ІІ  ще има само двама папи и ще настъпи краят на Римската Църква. Точният цитат е: „В края на времената мястото на Светата Римска Църква ще заеме Петър Втори Римски и той ще храни несвободните и ще навлече множество бедствия. По това време Градът на Седемте хълма ще бъде унищожен и Чудовищният Съдия ще съди народите. Край!“.

         Бъдещият 267-и Папа не е втори по ред след Йоан Павел ІІ, а трети. Не е ясно защо тълкувателите на „Пророчеството на папите“ пропускат Папа Бенедикт ХVІ със светско име Йозеф Алоис Ратцингер. И,ако пророчеството е вярно, то Папа Франциск би трябвало да бъде страховитият Петър Втори Римски и Рим вече да е изчезнал. Става още дума за бедствия и ужаси,които ще се изсипят върху главите ни предизвикани от него. Но това няма да бъде първият случай,в който заемалите Светия Престол през вековете са вършели чудовищни престъпления срещу хората. Самият Папа Бенедикт ХVІ се оттегли след като назначеното от него разследване за сексулни посегателства над малолетни в католическата Епархия Мюнхен-Фрайзинг беше обявено за „1900 страници равносметка на ужасите“.

Достъпът до архивите на Светата Христова Църква и на изток,и на запад е изключително труден.Но все пак през вековете отделни сведения са се „промъквали“ и светът разбирал,че в името на Иисус Христос са били извършвани жестокости. Участниците в Първия кръстоносен поход били изпратени към светите земи,за да унищожат враговете на Църквата,но когато един от тях попитал как да различават неверниците от останалите, папският легат Адемар, Епископ на Пюи, отговорил:“Избивайта всички!Бог ще познае своите!“.За 10 от избраните до сега 266 Божии наместници на Светия Престол Светата Католическа Апостолска Църква официално е признала,техните особено жестоки и недопустими за духовен пастир действия.А за някои е поискала и извинение.  

1.СТЕФАН VІІ,станал 113-ят по ред Папа през 896 г.,решава да есхумира тялото на своя предшественик Формоза Портуенски и да го изправи пред съда.Облекли мъртвото тяло в папските одежди и го поставили на трон.Стефан VІІ произнесъл дълга обвинителна реч и започнал „кръстосан разпит“ с въпроси на които,естествено,не получил отговор. Мълчанието на Формоза Портуенски било определено като неуважение към Бога и към съда,признали го за виновен и още в същия ден тялото му било хвърлено в река Тибър.През ноща тайно било извадено и погребано,а самият Стефан VІІ заловен от подръжници на Формоза и удушен. Любопитен факт е,че причината за този „съдебен процес“ е писмо с въпроси на българския княз Борис-Михаил І Покръстител  от периода,когато той все още се колебае коя Църква да предпочете за покръстване на българите – Римо-Католическата или Източната Вселенска.

  1. СЕРГИЙ ІІІ заема Светия Престол през 904 г. и е обсебен от личността на Папа Стефан VІІ за когото написал възторжена епитафия върху саркофага му.Той участвал в съдебния процес осъдил трупа на Формоза Портуенски.Сергий ІІІ е единственият убил двама свои предшественици – Христофор и Лъв V, за да стане Папа и първият от шестте извършвали политическо убийство заради понтификата си.Имал дълга връзка с 15-годишната си любовница Марозия,която му родила син.През 914 г. и синът става Папа с името Йоан Х. Сергий ІІІ е запомнен и като единственият Папа,чието извънбрачно дете споделя папската тиара с баща си и с понтификат наричан „Правителството на блудниците“ или „Порнокрацията“.

3.ЙОАН ХІІ става Папа през 955 г.,едва навършил 18 години.Превръща много бързо Латеранския дворец в бордей,подиграва се с църковните жертвоприношения и тайнството Света Евхаристия,дори кастрира един кардинал, защото не му харесвал.По негово време в Църквата се шири най-голямата корупция.Императорът на Свещената Римска Империя Ото І, възмутен от делата му,пише в писмо до него:„Всеки Ви обвинява в убийства, кръвосмешение с близките Ви,включително с две от сестрите Ви, клетвопрестъпничество и в това,че призовавате различни демони.“Папата изобщо не му отговаря.Но един ден ревнив съпруг установява,че Йоан ХІІ е изнасилил съпругата му и жестоко го пребива.Три дни по-късно Папата умира, но легендата за сексуалната му лудост остава пословична. Оценката, която дава историята за него е събрана в едно изречение: „Не може да има съмнение,че Йоан ХІІ е бил всичко друго,но не и това,което е трябвало да бъде един Папа като  пастир на християнския свят.“

         4.БЕНЕДИКТ ІХ става Папа през 1032-а,когато е на 12 години и от първия ден на своя понтификат се превръща в обект на всеобща омраза.Бил наречен от историка Фердинанд Грегоровий (1336-1398) „дяволът от ада“.Политическите му опоненти правят множество опити да го убият,но Бенедикт ІХ,въпреки крехката си възраст,успешно ги избягва,а в отговор на това „крадял,убивал и вършел други неописуеми неща“.Папа Бенедикт ІХ притежава съмнителната чест да бъде единственият човек,който два пъти е продавал Светия Престол за огромни суми,превърнал се в най-корумпираният и с най-много съмнителни назначения през периода 1032-1045 г. Божи наместник на земята.

Папа Виктор ІІІ,няколко десетилетия по-късно описва в книга „изнасилванията,  убийствата и другите негови неописуеми актове на насилие и содомия“.Репутацията на Бенедикт ІХ става причина английският крал Хенри ІІІ да създаде Англиканската Църква,да се отдели от Римо-Католическата и да отрича върховенството на Римския Папа.   

 5.БОНИФАЦИЙ VІІІ заема Светия Престол през  1294 г.Също не  бил обичан, от съвременниците си и въпреки че наредил на всяка улица в Рим да бъде поставена негова статуя.Той проповядвал открито педофилията,като твърдял ,че лично Бог му позволил да поддържа сексуална връзка с малки момченца.Също е признат от Църквата официално за содомит.По време на своя понтификат влиза в конфликти с кралете  на Германия, Франция, Испания,меси се във войните из цяла Европа.Гони от Рим великия италианец  Данте Алегиери, авторът на „Божествена комедия“,който му „отмъстил“ като го изпратил  в осмия кръг на ада.Бонифаций VІІІ бил съден посмъртно също като Формоза Портуенски,но за разлика от него бил оправдан,защото двама рицари предложили да „докажат“ неговата невинност чрез изпитание  с битка.

6.СИКСТ  ІV станал Папа през 1471 г.Имал много незаконни деца,едно дори от сестра си. Контролирал сексуалните апетити на подчинените си лично като определял кой с кого и кога ще спи. Водел Регистър на проститутките и любовниците на кардиналите.Определил църковен данък за проститутките и давал на съд свещениците, които имали повече от една любовница.Извънбрачно родените техни  деца продавал в робство или убивал.

7.АЛЕКСАНДЪР VІ е най-противоречивата фигура в историята на Римо-Католическата Църква, която заема Светия Престола през 1492 г.Роден е като Родриго Борджа  и е  член на известната престъпна фамилия на Борджиите.Той е първият,който официално заплаща на Конклава избора си за Папа.Когато идва на власт Джовани ди Лоренцо де Медичи заявява: „Сега сме във властта на вълк,може би най-хищният,който този свят някога е виждал“.Фамилията Борджия на най-известните отровители в света се превръща за дълги векове и в нарицателно име за корупция. Александър VІ е Папата,който делегира специални права на йезуитите,създава Светата Инквизиция и назначава първия Велик инквизитор,зловещия Томас де Торквемада. Сексуалното му разпътство и брутално поведение го направили тъст или свекър в много от кралските домове на Европа. Александър VІ бил абициозен и безмилостен политик, известен и с това,че е имал много любовници и 9 извънбрачни деца,които лигитимирал и вкарал някои от тях в църковната йерархия. Но трябва да му се признае,че е бил с добро отношение към изкуствата. Построява Сикстинската капела,разширява Ватиканската библиотека,привлича множество музиканти,артисти и художници.Отваря първия в света обществен музей –  Капитолийския.

8.ЛЪВ Х застава начело на управлението на Църквата през 1513 г.Докато е Папа си  създава ужасната репутация на амбулантен търговец на индулгенции като щедро обещавал на клиентите си,че така ще се спасят от мъките на ада.Индулгенцията не можела да помогне щом човек е извършил „смъртен грях“,но за по-леки престъпления Лъв Х обещавал, че грешникът ще бъде напълно очистен и пътят му към рая отворен.През 1517 г. Мартин Лутер разкритикува тази практика в своите 95 тезиса,които Папата отминал с мълчание. Неговият девиз „Щом като Бог ни е дал папството,нека му се насладим“ и убийствените му разходи за „артистични изяви“ в Латеранския дворец стават причина влиянието на Мартин Лутер, свещеникът вдъхновил Реформацията в Европа,да се разшири. Появяват се протестантите,наричани в различните държави хутеноти, калвинисти, лютерани, баптисти и т.н.Начало на техните гонения и масови убийства поставя френската кралица от италиански произход Катерина Медичи с Вартоломеевата нощ. Спасилите се от нея с кораба „Мейфлауър“ емигрират в Америка и бележат първото голямо преселение.

  1. ПАВЕЛ ІV започва своя Понтификат през 1555 г. Той е първият,който създава еврейско гето и обявява война на равините по света.Принуждава евреите в Рим да носят жълти островръхи шапки,за да бъдат забелязвани отдалече.Разрушава множество Синагоги. И всичко това като наказание за еврейския Синедрион,който предал Иисус Христос на Пилат Понтийски пет века по-рано.Четирите години на неговия Понтификат влизат в историята на Светата Христова Църква като пример за краен абсюлитизъм подхранван от Инквизицията. Папа Павел ІV бил толкова мразен,че след смъртта му през 1559 г. хората масово тичали из Рим пеейки химни и разрушавали статуите с неговия лик.
  2. УРБАН VІІІ е онзи Папа името на когото се свързва през 1633 г.,само година след като е избран от Конклава,с процеса срещу Галилео Галилей.Църквата естествено не одобрявала неговото откритие и особено твърдението му,че не Земята,а Слънцето е центърът на Вселената.Историята е известна в детайли.Галилео Галилей бил изправен на съд и принуден да се отрече от откритията си, да ги обяви за „прокълнати и отвратителни“, за да не бъде изгорен на клада.350 години по-късно Църквата публично се извинява за грешката си.Понтификатът на Папа Урбан VІІІ обхваща и 21 години от Тридесетгодишната война,в хода на която успява да разшири светската си власт в Италия и извършва последното териториално разширение на средновековната Папска държава с присъединяването на херцогството Урбино към своита владения.

         От деня на покръстването си до днес Българската държава е правила официално четири опита да се присъедини към Римо – Католическата Църква и признае върховенството на Папата. Княз Борис-Михаил І  Покръстител през 864 г.е първият,който обсъжда този въпрос с Папа Св.Николай І.В края на ХІІ век българските царе Петър и Асен вдигат въстание срещу Византия,освобождават България и търсят контакти с Римската Курия,за да прекъснат връзките с Вселенската Църква.Но църковно-политически съюз, който замислят е осъществен  едва при Калоян.От името на Папа Инокентий ІІІ на 7 ноември 1204 г. той получава кралска корона и титлата император. България признава върховенството на Папата,като запазва православните си канони.Този акт (унията) се превръща в най-авторитетното за епохата си международно признание на нашата държава и основание в множество исторически средновековни писмени източници да бъде наричана империя.Унията е отменена от цар Иван Шишман в началото на неговото царуване.

         През 1366 г. Унгария за кратко завладява Видинското царство на Иван Срацимир и за трети път е направен опит да бъде наложен католицизмът.След три години унгарците се оттеглят и местните черкви се връщат към православието.Запазва се териториално значителна католическа общност около Чипровци,която съществува и до днес.

В резултат на процесите  за духовна,политическа и църковна еманципация на българите в пределите на Османската Империя през ХІV век,група радетели за църковна независимост излагат молба пред Високата порта за отделянето на Българската Православна Църква от Цариградската Патриаршия.Турската дипломатическа служба се обявява в подкрепа желанието на България отново да сключи уния с Римо – Католическата Църква.Организатор на това дело е видният български общественик Драган Цанков и той осъществява четвъртия опит на България да признае върховенството на Римския папа. Негов успех е появата в България и днешна Македония на Католическата Църква от източен обред (Униатската) като следствие от многовековната ни битка за афтокефална БПЦ.

         В името на коректността към фактите трябва да отбележа и няколко събития, с които четири Римски папи са заставали в подкрепа правата и авторитета на България.

         Папа Адриан ІІ започва понтификатът си през 867 г. като отхвърля триезичната догма в Църквата и тържествено освещава кирилицата на Св.Св. Кирил и Методий същата година в черквата „Санта Мария Маджоре“,нарежда в римските базилики да се провеждат тържествени богослужения на славянобългарски език и ръкополага десетки ученици на двамата братя в духовен сан.След смъртта на Константин-Кирил Философ въздига брат му Методий в епископско достойнство за Панония и Моравия.

         През 1054 г. Константинополският Патриарх Михаил Керуларий започва гонения на католиците в пределите на Византия и руши българските епископални средища създадени от учениците на Светите братя Кирил и Методий.Папа Лъв ІХ изпраща делегация оглавявана от испанския Кардинал Хумберт Силва-Кандида с помирителна мисия, която не е приета добре от Император Алексей ІV Ангел.Скандалът набира сили и избухва,когато в защита на българите римската делегация иска от Михаил Керуларий да възстанови  българския Епископ за Епископията в Охрид,но той отказва и е отлъчен. Стига се до взаимно анатемосване на двата църковни клона и обявяването на първата от двете схизми между тях. Историците я наричат Велика,защото продължава 1439 години. Едва през 1964 г. Патриарх Атинагор І и Папа Павел VІ се срещат за първи път и се договарят на паралелни църковни литургии едновременно да отменят схизмата.

          Папа Пий ХІІ наричан още  „Папата на нацистите“ успешно прехвърлял в Аржентина издирвани военнопрестъпници,попаднали под заплаха от санкции по Нюрнбергския процес и заради това бил обвиняван публично за Холокоста.Но в края на миналия век бяха публикувани факти, които доказват,че Папа Пий ХІІ  бил воден в делата си не от любов към нацизма, а от първото християнско правило за любовта към ближния независимо кой е и какви са делата му.Стана известно още,че е бил наясно за опитите на България да спасява  евреите,неофициално дал благословията  си за това,а процеса  подпомагал по дипломатически канали.Този факт може би обяснява защо нацистите никога не закачат България, докато тя открито спасява еврейски семейства и ги изпраща в Израел.

         Случайна среща, вероятно през 1939 г.,на Папа Пий ХІІ с вълшебния глас   на певицата  Мила поп Русева от Ямбол,е причината да се поинтересува от България. Търси контакт с българския цар Фердинанд и го приема на частна ауденция.Възхищението на Пий ХІІ от таланта на  Мила поп Русева й открива пътя към Римската оперна сцена,на която тя е фаворит дълго след неговата кончина.Пий ХІІ е обявен за „достопочтени“.

Папа Йоан ХХІІІ със светско име Анджело Джузепе Ронкали е 261-ят Папа,който започва потификата си през 1958 г. и има изключително значение за развитието на Римо-Католическата Църква.Ще пропусна изброяването на делата му,които са добре известни,но ще припомня,че той прекарва 10 години от живота си като Папски нунций в България  и пряко е свързан с превръщането на Ямболската католическата черква и пансион в  „Малката семинария“,която посещава често.С надеждата за едно необходимо разбирателство  между източно-православни и католици,които ще преодолеят Великата схизма,той напуска България,за да се върне в Рим, с думите:„Ако някой от България мине близо до моя дом- било през нощта или по време на трудности в живота си – винаги ще намери на моя прозорец една запалена свещ.Нека почука,нека почука!Никой няма да го пита дали е католик или православен – достатъчно е,че е брат от България“.

В последните минути от живота си през 1963 г. Анджело Ронкали и Папа Йоан ХІІІ, един от най-уважаваните в света реформатори на Римо-Католическата Църква, пожелал на прозореца му да бъде поставена запалена свещ за България.