Видни ямболци: Ген. Стилиян Ковачев – блестящ офицер и първи военен министър от Ямбол – ЯмболПрес

Христина Женкова – Регионален исторически музей

На 26 февруари 1860г. в семейството на потомствения ковач Георги Ковача в Ямбол се ражда бъдещият военен министър Стилиян Ковачев. Получава първоначално образование в Ямбол и завършва първия випуск на 4 класното Мъжко училище.
Основаният на 23 април 1873г. Ямболски революционен комитет, начело с Георги Дражев, за кратко време привлича нови привърженици: Захари Коняров, Васил Апостолов, Руси Влаев, Христо Чакмаков и др. Сред тях особено се откроява младият Стилиян Ковачев, на който е поверена отговорността на тайната кореспонденция на комитета. На представлението на драмата „Иванку, убиецът на Асеня”, организирана с цел повдигане народния дух и събиране материални средства за нуждите на комитета му е поверена втората централна роля.

Априлските събития от 1876г. заварват Стилиян Ковачев в Сливен, като ученик на Димитър х. Иванов. Ескалирането на революционния подем увлича 16-годишния младеж и със своите организаторски качества той се налага като помощник на Георги Дражев. След разгрома на Априлското въстание успява да се укрие от турските власти до пристигането в Ямбол на освободителния 23 Донско – казашки полк.
Непосредствено след Освобождението Стилиян Ковачев заминава за Пловдив и постъпва в ротата на „Волноопределящите се”. Тя има за задача да подготвя офицерския кадър на младата българска армия. На 14 февруари 1878г. Ст. Ковачев постъпва в първия випуск на Военното училище в София. Завършвайки го, става първия офицер от Ямбол.Веднага е назначен на служба в Учебния батальон на Източнорумелийската милиция в Пловдив. Активно участва в организирането и дейността на гимнастическите дружества, за повишаване отбранителната способност на българското население в Източна Румелия.
През 1882-83г. започва обучение в Николаевската военноинженерна академия, която поради заболяване не успява да завърши.
При обявяване на Съединението и през Сръбско- българската война 1885г. с чин капитан поема командването на 3 хасковска дружина, която извършва знаменития форсиран пеши марш от с. Саранбей /дн. Септември/ до Сливница, като изминава 110 км. за 37 часа. Дружината засилва левия фланг на отбраната на Сливница. Включва се в авангардния отряд при настъплението му към Цариброд и овладяването на Пирот. За участието си във войната капитана получава орден „За храброст” от княз Александър Батенберг.
След войната е назначен за началник на канцеларията на Министерството на войната, след което последователно командва 9-ти Пловдивски и 12 пехотен Балкански полк, 4-та Преславска и 2-ра пехотна Тракийска дивизия. През 1905г. Стилиян Ковачев е произведен в звание генерал- майор.
Участва в Балканската война като командващ на Родопския отряд и на 4- та българска армия.
От 1 до 28 юни 1913г. ген. Ковачев е министър на войната в правителството на д-р Стоян Данев. Поради напрегнатата военна обстановка той остава на фронта, като командващ 4-а армия, а за свой заместник в министерството остава близкия си другар ген. Кирил Ботев, брат на Христо Ботев. Като военен министър генерал Ковачев настоява спорните въпроси между балканските държави да се разрешават с преговори, а не по пътя на войната. За тази политика той е уволнен като министър от цар Фердинанд.
С влизането на България в Първата световна война ген. Ковачев поема командването на 2-а дивизионна област, а от 1916г. е назначен за началник на Главното тилово управление на Действащата армия. С края на войната окончателно излиза в запас.
Любопитна подробност от битието на семейството на генерала е желанието на Кемал Ататюрк / „бащата” на турската революция/ като военен аташе в София да се ожени за красивата му дъщеря Мити.
Последните години от живота си генералът отделя за писане на трудове по военна тактика и спомени. От това време е и председател на ямболската културно – просветна дружба „Тунджа” в София. Така той не прекъсва връзката си с родния град. Жизнения път на този достоен български генерал завършва през юли 1939г. След него остават спомените за стореното в името на войнската чест и доблест.