Близо 3 хиляди деца от Югоизточна България отпаднали от училище за година

1804 не са влезли в клас заради напускане на страната

Само за година учениците в класните стаи на училищата в Югоизточна България са намалели с 2 887. От тях 1 804 не са влезли в клас заради напускане на страната. Най-много са заминалите зад граница от област Стара Загора – 629, следва ги област Бургас с 624 емигрирали деца за година. След тях се нареждат област Сливен – 407 деца и област Ямбол – 144. Семейни причини са накарали 683 от тези общо 2887 деца да напуснат школата. Трета причина за отпадане от училище са натрупаните отсъствия. Те са посочени за 392 деца.


Общият брой на учениците за миналата учебна година в областите Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол е бил 96 834. Те се обучават от 6 334 учители като над 80% от тях са жени.
Установяването на точния брой деца, отпаднали от образователната система, се затруднява от формално водене на присъствие в училище и толериране на практиката за нерегистриране на отсъствия, за да се запази броят на учениците в учебното заведение. Експертните оценки на директори, учители и общински образователни специалисти сочат, че броят на засегнатите от този феномен деца, надхвърля многократно броя на децата, които ежегодно се регистрират като напуснали или незаписани в образователната система.
Данните и изводите са част от анализ за проблемите на децата от Югоизточна България и бяха изнесени на Регионална среща в Бургас на 4 октомври. Домакин на събитието бе областният управител на Бургас Вълчо Чолаков, който заяви пред присъстващите представители на областните и общинските администрации от региона, хора от неправителствения сектор, граждански и политически лидери, че темата е изключително важна, тъй като всички искаме нашите деца да живеят, работят и учат в България. Областният управител отбеляза още, че в Бургас няма нито едно затворено училище. За сравнение и за жалост обаче в Малко Търново, например, съвсем скоро се очаква да има проблеми с бройката на учениците. 
Според автора на анализа Мария Гинева друг основен проблем в Югоизточна България е намалената раждаемост в малките общини. През миналата година в региона са се родили 10 550 деца. Повече от половината от тях са родени в Бургаска и Сливенска община, докато в общините: Малко Търново, Опан, Болярово и Приморско се раждат под 60 деца на година.
Област Сливен се откроява и с най-ниска възраст на майката при раждане на първо дете – 23,4 г., при средна възраст за страната 28.5 г. Прави впечатление и по-високият коефициент на детска смъртност в малките населени места, което говори за липсата на добра медицинска грижа и ниска здравна култура на майката и обкръжаващата я среда.

1250 е общият брой на малолетните и непълнолетни майки в региона, които получават семейни помощи за деца. Най-голям е броят им в област Стара Загора, а най-малък – в Бургас.
През 2016 г. в регион Югоизточен 281 деца са пострадали при престъпления, като 106 от тях са на възраст до 13 г., а 175 са от 14 до 17 г. През 2012 г. техният брой е бил по-малък – 269.
Само за сравнение през миналата година най-много деца, пострадали при престъпления в България, са от Югозападния регион – 531, а най-малко – 171 – от централната южна част на страната.

„Като бивш възпитаник на Българското училище за политика „Димитър Паница”, няма как да не отбележа, че това школо умее да напипва най-актуалните проблеми в нашето общество и да търси и намира начини за тяхното решаване. Голяма част от проблемите във възпитанието, образованието и дисциплината на подрастващото поколение могат да се решат с прилагането на практики и решения, които именно БУП „Димитър Паница” предлага, каза в заключение областният управител на Бургас Вълчо Чолаков.

Проектът „Гласът на българските деца”, който се осъществява от Българското училище за политика „Димитър Паница“ и се реализира с експертната подкрепа на Националната мрежа за децата, предвижда общо шест срещи за обмен на опит в страната. След успешното им осъществяване през есента на тази година ще бъдат факт общо шест регионални анализа за състоянието на детските политики, проблемите, които съществуват на регионално ниво, както и на добрите практики по места. Целта е на базата на всичко това да се формулират проблемите на регионите в България, да се обменят идеи за преодоляването им и най-важното – да се изгради мрежа от хора на различни позиции в законодателната, изпълнителната и местната власти с една кауза – закрила правата на децата.
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа от фондация “Оук”.