Атанас Ковачев – капелмайстор на 29-ти пехотен Ямболски полк през Първата световна война – създател на бойния марш на полка – ЯмболПрес

Атанас Димитров Ковачев е роден в град Пловдив на 26 октомври 1882 г. и произхожда от еснафско семейство. Отдава живота си на музиката като педагог и капелмайстор. Основното си образование получава в Пловдив, след което по семейни причини се мести в София, където липсата на средства го принуждава да прекъсне гимназия и да започне работа: първоначално като печатарски работник, а по-късно и като администратор в редакциите на няколко софийски списания. Въпреки трудностите се записва в Софийското народно музикално училище, което завършва през 1908 г.

Същата година заминава за Одеса и постъпва с изпит направо във втори курс на диригентския отдел в Императорската консерватория. Дипломира се през 1911 г., със звание капелмайстор (маестро). По време на следването си в Русия, за да се издържа, работи в книговезко ателие и преподава уроци по музика. След завръщането се в България през 1911 г. е назначен за учител в Мъжката гимназия в град Хасково. В началото на Балканската война Атанас Ковачев, по подобие на много други български интелектуалци, постъпва като доброволец в 1-ви пехотен Софийски полк, с който участва в боевете при Лозенград, Люлебургас, Чаталджа и Елбасан. През Междусъюзническата война заради образованието си е командирован в Музикалната команда, зачислена към 12-та рота, като помощник на капелмайстора на полка Георги Везлов. След края на Балканските войни през лятото на 1913 г., се завръща към учителската си дейност в Хасковската гимназия. Два месеца по-късно обаче (01.10.1913г.), отново се връща на военна служба като капелмайстор на 29^-ти пехотен Ямболски полк. Първата му задача, пристигайки в Ямбол, е да сформира музикалната команда на полка и да привлече владеещи духови и струнни инструменти музиканти, с които да сформира военния оркестър. В Ямбол Атанас Ковачев се включва активно и в културния живот на града. Той е сред инициаторите на събранието, на което се възобновява дейността на Музикалното дружество “Гусла“ и е избрано ново ръководство, а капелмайсторът на 29^-ти пехотен Ямболски полк – за негов диригент. Дружеството отправя покана към гражданите на Ямбол да участват в смесения хор. Под вещото ръководство на Атанас Ковачев новият хор към Музикално дружество “Гусла“ започва да провежда репетиции три пъти седмично. Дебютът на новия диригент е на 11 януари 1914 г., когато в препълнения салон на читалище „Съгласие” е изнесен първият концерт на дружество „Гусла”. Ямболци с радост посрещат възобновяването на дейността на музикалното дружество – “програмата е отбрана, а участниците – бурно акламирани“. През същата година Ковачев прави опит да образува при дружеството голям симфоничен оркестър с участието на военния състав и на граждани. Това обаче се оказва невъзможно, поради липса на средства, с които да се закупят някои дървени и медни духови инструменти и поради липса на вещи музиканти.

В същото време вече са сформирани духовата музика и струнният оркестър при полка, които при всяка възможност се изявяват с концертна програма на площада или в градинката около Безистена. В периода от началото на 1914 – август 1915 г., в Ямбол са изнесени десетки концерти както на военната музика, така и на хор “Гусла”, под диригентството на Ковачев.

С включването на България в Първата световна война на 01.09.1915 г. 29^-ти пехотен Ямболски полк е мобилизиран и активно участва в бойните действия на западния фронт срещу Сърбия. В първите редици на полка е и музикалната команда под ръководството на капелмайстора Атанас Ковачев, чиято трудна задача е чрез музиката да повдига бойните дух и морал на българските войници. Героичният път на ямболци във войната със Сърбия в боевете при Китица, Бзовиг, Жилавица, където громят противника със серия от подвизи и несломим дух, както и завладяването от тях на град Призрен в дн. Албания, са в основата на идеята на Атанас Ковачев да създаде боен марш на 29^-ти пехотен Ямболски полк. След превземането на Призрен през ноември 1915 г ., полкът се установява на лагер до края на годината. През това време Ковачев е поканен да свири на орган в католическата църква в града, а два пъти седмично изнася концерти и на площада в Призрен.

На 31.12. 1915 г. 29^-ти пехотен Ямболски полк е предислоциран в Скопие. По време на престоя си там, Ковачев започва да обмисля композирането на музиката за марш на ямболската военна част. В града капелмайсторът се запознава с офицерския кандидат Андрей Георгиев, който служи в 32^-рипехотен Загорски полк. Двамата решават да образуват оркестър и хор от офицери и войници. Към средата на месец януари 1916 г. изнасят първия концерт в салона на Скопския театър. Насърчен от успеха му, бригадният полковник Бошнаков командирова Ковачев в София да достави нужните пособия като репертоар, струни, ноти и др., за да може музикалната дейност да продължи.

След пристигането си София, Атанас Ковачев се среща в кафене “Македония” със своя приятел – поета Любомир Бобевски и го моли да напише текста към композираната музика за марш на 29^-ти пехотен Ямболски полк. Надали в София по това врема е имало по подходяща обстановка от тази в заведението за създаването на бойния марш на победоносния Ямболски полк. В кафенето през онези години се събират множество патриоти, за да обсъждат световната политика и да се вдъхновят от успехите на българските войници на фронта. Всеки е можел да научи кой град и коя височина са атакувани или превзети от нашите войски. Атмосферата е била пропита с патриотизъм. Именно в такава обстановка, на маса в кафене “Македония”, се раждат петте куплета, възхваляващи подвига и смелостта на ямболци. Под влиянието на събитията от войната, Бобевски с лекота се справя с текста на марша. Докато Атанас Ковачев е в София, бригадата (29^-ти Ямболски и 32^-ри Загорски пехотни полкове) получава заповед да настъпи по посока на село Градешница и да заеме височините на Добро поле. Именно тогава е завършено композирането на ямболския марш за мъжки хор и той е представен пред командира на полка и офицери.

През новата 1917 г., по нареждане на Щаба на действащата армия, военната музика е изпратена за 4 месеца в гарнизона, за да продължи с културно-обществената си дейност. На 10.03.1917 г. година Атанас Ковачев се завръща в Ямбол, където заедно с военната духова музика започват да изнасят благотворителни концерти по площади и градинки в Ямболско, Елховско и Карнобатско. Средствата, събирани от тези концерти, са предоставяни в полза на Фонда за сираци и вдовици от войните при Министерството на войната. По спомени на самия Ковачев събраните средства са в размер на 43 746 лв. и 38 ст. В същото време Ковачев успява да разпечата в хиляда екземпляра бойния марш на ямболци с идеята, пътувайки по околиите, да оставя по 1-2 екземпляра в училища, читалища и общини. През 1917 г. в Ямбол, капелмайсторът се запознава с учителя по музика в градската гимназия Йосиф Чешмеджиев, който е създал голям хор от ученици и с който двамата музиканти започват съвместна дейност. За четири месеца двамата заедно успяват да изнесат пет концерта в Ямбол.

В края на юни 1917 г. Атанас Ковачев е отзован и отново заминава за фронта. В началото на ноември заболява тежко и се налага да бъде откаран за лечение във Военна болница в София. В края на декември е посетен от фелдфебела си Стоянов, от когото научава, че духовата музика отново се изпраща в Ямбол, за да изнася концерти за събирането на още средства за сираците и вдовиците. На 02.01.1918 г. Атанас Ковачев се връща в Ямбол и заедно с учителя Чешмеджиев възобновяват съвместната си музикална дейност. На 7 януари двамата музиканти, заедно с полковата музика и смесения хор от ученици, както и всички музикални сили в града, изнасят голям благотворителен концерт в салона на Военния клуб. За пръв път в града ни прозвучава маршът на ямболския полк. Публиката въодушевено аплодира, а маршът е изпълнен на бис. Изглежда най-много са се харесали вторият и последният куплет, защото при тяхното изпълнение ръкоплясканията са заглушявали хора.

След концерта командирът на 29^-тиЯмболски полк, полковник Лазаров, описва героичните подвизи на бойците и благодари за интереса, който ямболци са проявили. Поздравява и капелмайстор Ковачев за неговия неуморим труд, пожелавайки му успехи занапред. Равносметката от събраните средства от този концерт, както и от другите, изнесени по селата, е 26 254 лв.

В края на септември и началото на октомври 1918 г., Първата световна война завършва катастрофално за България. В битката при Добро поле Ямболският полк понася големи загуби, а част от войниците са пленени. По силата на подписания на 27 ноември 1919 г. Ньойски договор, 29^-ти пехотен Ямболски полк се разформирова. В края на 1919 г. капелмайстор Атанас Ковачев получава назначение в Пловдив и напуска Ямбол. За участието си в Първата световна война той е награден е с Орден за военна заслуга и военна лента VI степен на 27 ноември 1917 г., а със заповед 520, параграф 8 от 1918 г., издадена от Ямболския полк, му се изказва благодарност за събраните 70 000 лв.

Атанас Ковачев умира в София през 1967 г.

Създаден, за да повдигне бойния дух на дедите ни, сътвореният от Атанас Ковачев марш на 29^-ти пехотен Ямболски полк и сега продължава да ни напомня за величавия боен път, за героизма и саможертвата на ямболци във войната за национално обединение.